Конституцията на България и кризата на демокрацията днес

Това е темата на поредната среща-разговор, която Дискусионният форум на Фондация „Солидарно общество“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“  организират на 11 юли т.г. Тридесет и четири години след приемането на Конституцията на Република България на 12 юли 1991 година от Седмото Велико Народно събрание устоите на Конституцията и конституционализма у нас са подложени на особено сериозно изпитание – кризисно състояние, което изисква отговорно обсъждане и  решително противодействие. 
Ето защо сме длъжни да потърсим отговори на остро актуалните въпроси за отчуждението на мнозинството граждани от политиката, за последиците от Шестата поправка от 2023 г. и заявката за „Ново начало“, както и за необходимостта от преодоляване на поляризацията на обществото и разединението на територията като неотменими предпоставки за работеща демокрация.
В Конституцията е въплътен базисният обществен договор от 1990 - 1991 г., обединил обществото ни за изграждането на България като демократична, правова и социална държава. 

Два са определящите постулати 

на този договор:
    - eдиният - върховният принцип за правата на личността, нейното достойнство и сигурност; 
    - другият - неотменимият дълг да пазим държавното и националното единство на България.
Нормите на Конституцията  са пропити от императивното изискване за градивно съчетание на тези две начала - защитата на основните права и свободи на гражданите, заедно с утвърждаването на България като единна  държава - република с парламентарно управление, в която по силата на Член първи „цялата власт произтича от народа.“ 
Днес обаче се изправяме пред нова острота на задълбочилата се с годините криза на това основополагащо начало на народния суверенитет, на който се гради целия конституционен проект. Поначало, в основата на тази криза е настъпилият екзистенциален срив в живота на милиони български граждани, наложил трайно клеймо на демокрацията като „демократура“ от олигархичен тип. Това са реалностите, затвърдили и възприятието, че Конституция и закон въобще не са там, за да гарантират личното ни достойнство и националната ни сигурност, а напротив - самите те представляват първоизточника на всички злини. 
Така, паралелно с ерозията на силата на закона, избуя възходът на паралелната власт на „закона на силата“. Взелият властта през октомври 1991 г. „с малко но завинаги“ СДС проведе „революция“ на ликвидиране на кооперативното земеделие и на безогледна либерализация, демонополизация, дерегулация и приватизация с трайни разрушителни последици не само за икономиката, но и за социалната тъкан на обществото. Същите фатални последици имаше и наложената от него шокова лустрация в съдебната власт с подмяната на стотици добросъвестни и високо компетентни юристи с послушни изпълнители на ролята на „бухалки“ срещу политическия опонент. 
Ключовата роля за превръщането на основополагащите начала на Конституцията в ежедневна реалност се пада на партиите. Те едновременно следва да са носители не само на отговорността си пред своите избиратели, но и на своята неотменна отговорност за съхраняване на националното и държавното единство на България. Те следва не само да изразяват различните класови и съсловни интереси в гражданското общество, но и да допринасят за интеграцията на нацията и държавата по израза „парламентът и правителството са две машини, задвижвани от един и същи двигател - партията“. 
Да, но това, което понастоящем наблюдаваме, е тъкмо обратното. 

Вместо градивни дебати 

партиите в парламента се надпреварват в демонстрация на непримиримост и отказ от какъвто и да било диалог, съчетан с грубо антипарламентарно поведение. Вместо дискусии за законопроекти и програми, публичното говорене се свежда до кулоарно излъчвани „сигнали“ и „послания“, „гарнирани“ с безогледни нападки срещу опонентите. Поради което, напълно закономерно, в момента партии и парламентаристи са обект на особено остри негативни оценки и квалификации. Ето защо е и толкова наложително критично да се преосмисли цялата законова уредба за възникването, дейността и закриването на политическите партии, която изцяло да се подчини на изричното конституционно основание и изискване за самото им съществуване: „да съдействат за  формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“.
Това е многократно по-необходимо в днешно време, когато светът преживява нов повратен момент в развитието си от десетилетия насам. Неведоми висши сили все по-осезаемо започват да рушат същностните основи на конституционната държава. Съвременните пертурбации на глобалния  пазар ликвидират едно след друго постиженията на социалната държава и стесняват пространството за политическо действие на демократичната държава. Самата държава се оказва неспособна да установи етически принципи и колективни гаранции, за да отслаби чувството на несигурност и неопределеност, подкопаващи увереността на човека в себе си – необходимо условие за всяко устойчиво участие в обществения живот.
В тази обстановка през последните години избуя повика за „ново начало“, изявиха се нови „бащи реформатори“ с претенцията, че бил необходим нов преход на обществото чрез нова, шеста поправка на конституцията. В резултат, през втората половина на 2023 г. под прикритието на аргументи за нуждата от съдебна реформа ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ заедно с ДПС (всъщност, на зреещото в средите му „ново начало“) осъществиха безпрецедентна блиц-процедура за налагането на далеч отиващи конституционни поправки по метода „правиш каквото считаш за нужно, а народонаселението информираш на порции, защото накуп не може да храносмели“. 

Разрушителната истина 

за т.нар. шеста поправка много скоро лъсна с провала на повечето от промените в Конституционния съд, както в светлината на станалите очевидни трайни вреди за стабилното управление на страната. Но подготовката за тях и натрапването им дадоха своя вреден отпечатък в обстановката на поредица безплодни парламентарни избори с участието на едва около една трета от избирателите, излъчили през последните четири години пет фрагментирани парламента, задълбочили кризата на политическото представителство на гражданите.  
Тази силно разстроена политическа среда, наред с кризисните процеси в света, пораждат натрапчивото чувство за безизходица и безпомощност, задълбочават апатията и отчуждението от политиката, съпроводени с нарастваща вълна на стрес и агресия, особено сред младите хора. Но подобно състояние на общественото съзнание обрича страната на унизителния статут на безгласен придатък, безпрекословно следващ и обслужващ интересите и приоритетите на доминиращите на момента глобални властови центрове. Положение, което дълбоко противоречи на елементарното разбиране за достоен живот в страна, способна успешно да отстоява националните си интереси и приоритети, съобразявайки се в необходимата степен с международните си ангажименти. 
В тази светлина се откроява отговорността и на БСП за днешната дълбока апатия, владееща обществото у нас. Това е така, защото и в по-далечното минало, и особено в периода от 2016 г. насам, ръководството на партията на практика загърби базисната постановка в Програмата на БСП, че „в съвременните български условия ние разглеждаме Конституцията като основата, на която може и следва да изградим своята политика за реализацията на нашите идеи през следващите петнадесет - двадесет години.“

Дълг на социалистите 

и на всички леви хора днес е да заявят категорична воля за действия по две направления. Едното - за безусловно налагане на практика на всички законови норми на демократичния правов ред, уреден в Основния закон. Другото - да предложат цялостен проект за конституционни промени, рязко засилващи социалните начала в Конституцията. На първо място това засяга регламентирането на правата на собственост, доколкото сегашната уредба не предвижда равнопоставеност на всички форми на собственост, а обявява за неприкосновена само частната.  
Задължително условие конституционните норми и тяхното развитие да се превърнат в реалност е всеки български гражданин да се проникне от съзнанието за собствената си отговорност за напредъка на страната като държава на народовластието и социалната справедливост, основана на върховенството на закона. Това на практика означава ни повече, ни по-малко, революция в правното съзнание на съвременния гражданин. 
Като при това безусловно бъдат отхвърлени злокачествените пориви и претенции за поредно „Ново начало“, налагано със съмнителни средства и носещо заряда на сериозно покушение срещу Конституцията и конституционализма в Република България днес.

---------------------
Дискусионният форум на Фондация „Солидарно общество“ и Платформата за леви идеи и политики „НовиВремена“ организират среща-разговор на тема "Конституцията на Република България и кризата на демокрацията в България днес" на 11 юли 2025 г. от 9,30 ч. в зала 604 в централата на БСП, на ул. "Позитано" 20.