28 Май 2020четвъртък12:16 ч.

Мнение

Поуките от 100 години социалистическо строителство

Или защо не губя вяра в социализма

/ брой: 62

visibility 1330

Крум ВАСИЛЕВ

През 1917 г. победилата в Русия революция поставя за практическо решение задачата да се строи социализъм. Поради разразилата се гражданска война и чуждестранна интервенция социалистическото строителство в съветската страна започва реално в началото на 1921 г. Оттогава вече 100 години в една или в няколко страни по света се извършва социалистическо строителство. Какви поуки могат да бъдат извлечени от досегашните начинания за строителство на социализъм? Какви погрешни представи бяха опровергани? Опитвам се да намеря отговор на тези въпроси, като осъзнавам, че навлизам в крайно дискусионна сфера и заключенията ми могат да бъдат оспорени.

1. Практиката категорично опроверга погрешната представа, че съветският път и съветският модел на социализъм е единственият, че трябва да служи за еталон и всяко отклонение от него трябва да бъде отхвърляно. Доктрината "Брежнев" не издържа проверката на живота.

Има едно малко известно, но много показателно, изказване на Ленин. На Седмия конгрес на РКП(б), март 1918 г., Ленин казва: "Характеристика на социализма ние не можем да дадем; какъв ще бъде социализмът, когато достигне готовите форми, ние това не знаем, това не можем да кажем... Как ще изглежда завършеният социализъм ние не знаем."

Ленин и болшевишката партия е трябвало да откриват и създават образа на реалния социализъм, като се съобразяват с конкретните дадености в Русия и в света преди 100 години. Следователно, естествено е да има и други модели, различни от съветския, толкова повече и поради това, че светът непрестанно се променя. Този важен извод произтича от досегашната световна практика на социалистическо строителство.

2. Друг важен извод е свързан с преценката за жизнеността на капитализма. През съветския период господстваше следната теза: "В началото на XX столетие предимпериалистическият капитализъм се превърна в империалистически капитализъм, възходящият капитализъм се превърна в умиращ капитализъм." Това е казано в одобрения през 1938 г. от ЦК на ВКП(б) "Кратък курс по история на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики)", който играеше ролята на главен учебник по научен комунизъм.

Безспорно е, че империалистическият капитализъм непрестанно се раздира от неизлечими вътрешни противоречия и конфликти, но и сега, в началото на XXI век, не може да бъде наречен умиращ. В редица области, особено в изключително важната сфера на научния прогрес и новите технологии, капитализмът показва завидна жизненост. А никой досега не е опровергал тезата на Маркс, че обществената формация никога не изчезва преди да е развила всички производителни сили, които може да обеме, и че никога не могат да се наложат нови и по-висши отношения на производство преди условията за тези отношения да са се зародили в недрата на старото общество.

3. Практиката след Маркс потвърди правотата на горните негови фундаментални постановки. Заедно с това тя поднесе историческа ситуация, при която пролетариатът, потиснатите, успяват да свалят от власт господстващата класа преди още капитализмът да е изчерпал възможностите си за развитие. Това стана в Русия през 1917 г. Как трябваше да действат победителите, заели се със строителство на социалистически обществено-икономически строй? Отговорът, който даде Ленин, бе: нова икономическа политика.

В днешно време да се цитира Ленин се смята за отживелица. Но Ленин е гений. В неговите трудове има много положения, които звучат съвсем актуално и днес. Предстоящата 150-годишнина от рождението му - на 22 април 2020 г., е добър повод да припомним някои от тях.

Ето какво казва Ленин през ноември 1922 г. пред пленума на московския съвет: "Под названието нова икономическа политика се върнахме назад, но се върнахме така, че нищо ново да не отдадем и в същото време да дадем на капиталистите такива изгоди, които да накарат всяка държава, колкото и враждебна да е към нас, да тръгне на сделки и връзки с нас." Пред XI конгрес на РКП(б) Ленин е още по-категоричен: "... малко е да победим буржоазията, трябва да я накараме да работи за нас." И призовава: "... с некомунистически ръце да строим комунизъм."

Ако съпоставим тези позиции на Ленин с позицията на Китайската комунистическа партия в днешно време, ще констатираме удивително сходство.

Ще бъде погрешно да се прави паралел между неповска Русия и днешен реформиращ се Китай. Но подходът, възприет от Ленин и Дън Сяопин, е дълбоко родствен. Могат да се приведат много изказвания на Дън Сяопин, ще цитирам само следното: "Провеждайки политика на отваряне, възприемайки чужди технологии, използвайки чужд капитал, ние искаме да помогнем на социалистическото строителство, а не да излезем от социалистическия път... Целта на това, че на някои области и хора се позволява да забогатеят преди други, е да помогнем на всички да живеят много по-добре впоследствие."

Внушителни и широко известни са реалните успехи, постигнати от реформиращ се Китай. Те дават основание да се направи следния извод: ако след успешна революция държавната власт е крепко в ръцете на комунистическа партия, която не се е отклонила от своя идеал, възможно е да се строи социализъм, като се впрегнат вътрешни и външни ресурси на капитализма.

4. Досегашният опит в социалистическото строителство навежда на още един важен извод. За него, признавам, ще пиша с болка. Защото, както всеки някогашен ремсист идеалист, и аз съм възпитан от юношеска възраст в недолюбване на материалното и на капиталистическата частна собственост върху средствата за производство. Обаче животът показа нещо, което трудно се произнася от убеден социалист, но е факт: преждевременното отхвърляне на материалната заинтересованост и на всяка частна капиталистическа собственост върху средствата за производство е грешка.

Китай възприе специфична форма на конвергенция. В резултат на това в тази най-многолюдна страна материалната заинтересованост активизира силите на милиардното население, КНР бързо се превърна във фабрика на света. Практиката показа убедително, че естествено формиралата се през вековете материална заинтересованост у хората не може да бъде равностойно заменена в кратък срок с идейна съзнателност.

Ще бъда неправилно разбран, ако се сметне, че съм станал фен на частната собственост на средствата за производство и съм започнал да превъзнасям материалното и да отричам съзнателността, идейната убеденост, идеализма. Те бяха, са и ще бъдат и занапред най-чистата революционна и градивна сила. Вярвам твърдо, че те и занапред ще завладяват малки или големи групи хора, готови да вървят на смърт за своя идеал. Но не само Маркс, а и животът доказа, че съзнанието на масата хора се определя по естествен начин от битието на масата хора.

В последната част на моите разсъждения, свързани с поуките от стогодишното строителство на социализъм, ще се опитам да обясня защо не губя вяра в социализма.

Преди всичко затова, защото социализмът, който беше изграден през миналия век в Съветския съюз и в още няколко държави в света, в това число и в България, показа, че такъв обществено-икономически строй не е мисловна конструкция на теоретици, а е исторически обусловена по-добра от капитализма формация, която може да бъде построена, да съществува, да се развива.

Благодарение на реалния социализъм силно изостанали, предимно аграрни, държави за кратък исторически срок се превърнаха в развити страни със силна индустрия. В социалната област реалният социализъм от миналия век показа, че социалистическата идея не е мечта неосъществима.

Второто ми основание е, че капитализмът все повече разголва слабите си страни. Социалното неравенство стигна до абсурди. Няколко фамилии да владеят толкова, колкото няколко милиарда души в света - това е в разрез с разума. Още по-противоречащо на здравия разум е да се харчат невъобразими средства за оръжия. Но и едното, и другото произтича от природата на капитализма. Това разбират все повече хора, поради което интересът към социализма не намалява. В електронните справочници думата социализъм е сред най-търсените.

За да има социализъм, трябва да има борци и радетели за социализъм. В днешно време оцелелите социалистически партии не са в най-добро състояние. Липсва яснота що е то социализмът на ХХI век и какъв е пътят към него. Българската социалистическа партия не прави изключение.

Идейно-политическата и просветителската дейност в партията са направо загърбени. Измести ги прагматизмът, който при сегашната ситуация основателно, оправдано играе първостепенна роля, но не може да бъде безпределно господстващ принцип в партия, която се нарича социалистическа. Освен ако името социалистическа се свежда до един атавистичен етикет, а на практика партията променя характера си. Нима това се случва с БСП? Страхувам се, че се случва. Нашата партия постепенно се деидеологизира и по този начин променя характера си. В партийната програма и в партийния устав са записани важни повели за идейната и просветителската работа на БСП, но те не са в сферата на нейната активна практическа дейност. Нека осъзнаем, че деидеологизирането на БСП застрашава съществуването й на действително социалистическа партия.

Как ще се сложат нещата на нашата планета в близките и по-далечни години не знае никой. Един новопоявил се вирус, при това не от най-смъртоносните, извади от равновесие света. Колко по-сигурен би бил животът, ако човешкият гений бъде впрегнат не за разрушителни, а за градивни дела, за борба срещу болестите, срещу екологичните опасности, срещу бедността - толкова широки са възможностите за прогрес! Но светът като цяло все още е във властта на капитализма, а самият капитализъм е във властта на своя вроден нагон да търси максимална печалба, в разрез с разума. Тъкмо затова бъдещето е на социализма - новото, по-разумно, по-прогресивно обществено устройство, което зрее в недрата на капитализма и неминуемо ще го изпрати в историята.

Стефан Бурджев: БСП има план за Северозапада

автор:Дума

visibility 74

СОС гласува промени в бюджета на София

автор:Дума

visibility 107

„Нисан“ закрива най-големия си завод в Европа

автор:Дума

visibility 66

Забраняват ГМО в детските храни

автор:Дума

visibility 155

/ брой: 99

18,5% от фирмите са съкратили хора през април

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 99

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 664

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 265

/ брой: 99

Българите от Болград и ленивата държава

автор:Мирослав Попов

visibility 256

/ брой: 99

Датата

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ