Потреблението на газ в Европа расте, местният добив намалява

Инж. Димитър Щерев*

(продължение от вчерашния брой)

На фона на случващото се в Европа става ясно, че Концепцията за енергийна сигурност в Европа не е въпрос само на диверсифициране на източниците за доставка. Новите източници или по-конкретно - новите доставчици (ако такива има въобще), трябва да са предсказуеми и надеждни във времето. Маршрутите до тези нови източници не трябва да минават през взривоопасни региони с остри икономически проблеми, с нестихващи религиозно етнически борби и действащ тероризъм, както и през новосъздадени държави без стабилни държавни институции и пълноценно работещи администрации с непредсказуемо развитие, с висока степен на социална несправедливост, престъпност и корупция.
Тук именно изпъква ролята на диверсификацията на газовите доставки по възможно най-безопасни маршрути, тъй като гъвкавостта и сигурността са водещите фактори, допринасящи за енергийната сигурност. Имам предвид гъвкавост и сигурност от надеждни, стабилни и десетилетия наред доказвали се на пазара доставчици на природен газ, притежаващи необходимите ресурси и инвестиционен потенциал.
Буди неразбиране, учудване и не на последно място - професионална загриженост, публикуваната в началото на февруари т.г. "Стратегия за Втечнен природен газ (ВПГ) и Подземни газови хранилища (ПГХ)". Така съставена, тази нова стратегия със сигурност ще срещне

редица трудности при реализирането си

което ще отнеме ценно време и много ресурси - човешки и финансови, докато най-после от всички се разбере, че тези трудности са непреодолими или преодолими, но на извънредно висока и необоснована цена. Към момента съвсем не е ясна икономиката на тази стратегия и как би могла тя да бъде реализирана с успех, т.е. не е ясно каква ще е стойността на новата газова визия за Европа. Какво ще струва тя на европейския данъкоплатец?
Абсолютно неизвестна остава и икономическата обосновка на планираното изграждане на нови приемни регазификационни терминали за ВПГ в Европа с цел увеличаване на този вид доставки, и каква ще бъде конкурентоспособността им, съпоставена с природния газ, доставян по газопроводи.
Въпросът с оценката на ефективността липсва и по отношение на Подземните газови хранилища (ПГХ), съществуващи и планирани за изграждане, които са заложени в стратегията и се очаква те да бъдат активни балансиращи звена. Както става ясно, една от основните цели на новата стратегия е транспортирането на ВПГ във вътрешността на континента, разширението на съществуващите, както и изграждането на нови приемни регазификационни терминали за втечнен природен газ там, където определени европейски държави нямат достъп до втечнен природен газ.
В тази връзка също смятам, че едни от основните проблеми, които ще се появят, ще са свързани с изграждането в Европа на нова подходяща газопреносна инфраструктура наред с пригаждането и рехабилитацията на съществуващата, така че всички европейски държави да имат достъп до ВПГ - пряк или чрез изградени хъбове (както се планира в стратегията).
Не всички приемни регазификационни терминали за втечнен природен газ (изградени или планирани) могат да разчитат на специфичните балансиращи възможности на ситуирани в близост до тях подземни газови хранилища, защото наличието на тези балансиращи звена на това или онова място зависи от наличието на подходящи геоложки структури, в които да има възможност да бъдат изграждани газови хранилища.
Именно затова при евентуално увеличаване на доставките на втечнен природен газ за Европа

не може равномерно и повсеместно

да се разчита на балансираща роля на подземни газови хранилища, която е неотменна, и всичко това трябва да се има предвид. Както бе отбелязано по-горе, буди и неразбиране, защо новата стратегия визира допълнително изграждане на нови приемни регазификационни терминали за ВПГ, както и разширение на вече изградени, при условие, че едва 30% от тези терминали са запълнени през годината и това, както се вижда, не е епизодичен факт.
Не се оценява и един друг съществен проблем - проблемът с транспортните възможности, който може да се раздели на две части:
(1)    За осъществяването на Стратегията за Втечнен природен газ (ВПГ) и Подземни газови хранилища (ПГХ) ще бъде необходимо допълнително производството на голямо количество морски съдове (специално пригодени за целта кораби) и това неимоверно ще повиши цената на доставяния ВПГ.
(2) Повечето приемни терминали за ВПГ са изградени по Атлантическото крайбрежие на европейския континент, както и в югозападната част на Средиземно море, докато съществуващата газотранспортна система в Източна и Централна Европа е построена в телескопична форма - от изток на запад, и в по-голямата си част е проектирана с цел да доставя руски природен газ по направление от североизток-изток на запад. Този факт обаче създава така наречените тесни гърла (bottle necks) в газопреносните системи, които трябва да бъдат преодолявани, а това от своя страна ще наложи цялостно преустройство на съществуващите газопреносни системи на държавите в тази част от Европа, за да може ВПГ да се транспортира и в обратна посока, например от запад на изток или от север на юг.
Динамиката на пазара на природен газ в Европа показва, че основни европейски държави увеличават вноса на природен газ от Русия, въпреки че географски те се намират в близост до газовите находища и полета в Северно море, отколкото до Руската федерация.
В тази връзка са направени изследвания в два периода от време със следните констатации: в периода 2012-2013 г. Италия е увеличила вноса на руски природен газ с 67%, Ирландия е увеличила вноса на руски природен газ с 66%, Великобритания е увеличила вноса на руски природен газ с 42%, Швейцария е увеличила вноса на руски природен газ с 33%, Германия е увеличила вноса на руски природен газ с 21%, Франция е увеличила вноса на руски природен газ с 5%, Холандия и Дания задържат нивата на внасяните количества руски природен газ.
В периода 2014-2015 г.

тенденцията към увеличаване на вноса

на руски природен газ продължава, както следва: Чехия е увеличила вноса на руски природен газ над 5 пъти, или с 425%, т.е. от 0,8 до 4,2 млрд. куб. м, връщайки се към позициите си от предишните 3-4 години от 8-9 млрд. куб. м, Дания е увеличила вноса на руски природен газ с 68%, Франция е увеличила вноса на руски природен газ с 28%, Италия е увеличила вноса на руски природен газ с 13%, Германия е увеличила вноса на руски природен газ с 12%, Гърция е увеличила вноса на руски природен газ с 12%, Унгария е увеличила вноса на руски природен газ с 9%, Австрия е увеличила вноса на руски природен газ с 7%.
Прави впечатление, че през последния изследван период (2014-2015 г.) сред държавите, увеличили вноса на руския природен газ, се появяват и такива от Централна Европа, т.е. държави, намиращи се далеч от бреговете на Северно море.
По данни на Норвежката петролна дирекция (Norwegian Petroleum Directorat) инвестициите в добива и транспорта на природен газ в Норвегия се предвижда да бъдат намалени с над 20% в сравнение с 2014 година. Основни петролни и газови компании, включително тези в Норвегия, съкращават инвестиционните си програми, реагирайки на резкия спад на цените на газа в Европа.
На фона на тези негативни процеси, драстични редукции и икономии, Русия продължава да предлага на Европейския съюз жизненонеобходими за самия него нови газови инфраструктурни проекти, но за съжаление те срещат прегради от чисто политически и административно регулаторен характер, прегради, които дори противоречат на основни пазарни принципи.
Както бе споменато по-горе, единият от тези принципи е инвеститорът да има възможност да възвърне направените от него инвестиции в разумни и обозрими срокове.

Заключения:

1. Европа ще има нужда от значителни количества природен газ през идните десетилетия и за всички видове доставчици може да има достатъчно място "под небето".
2. Европейският съюз в бъдеще все повече и повече ще се нуждае от руски природен газ, доставян по тръбопроводи, не защото се прогнозира икономиката в Европа да се развива с някакви бурни темпове, а по простата причина, че запасите от природен газ в газовите находища в Северно море привършват и спадът на налягането ще увеличава във времето експлоатационните разходи на добива там до момент, когато същия стане нерентабилен.
3. За газопровода "Северен поток 2", в реализирането на който ще участват руската компания "Газпром" с 50%, германските E.ON, BASF и Wintershall, англо-холандската Shell, австрийската OMV и френската ENGIE - всяка една с по 10%, не се планира изразходването на финансови средства от Европейската комисия, тъй като проектът няма да търси европейско финансиране. Русия съвместно с гореизброените партньори ясно е заявила намерения за финансиране със собствени средства.
4. Увеличаващите се доставки на руски природен газ към западноевропейските пазари обясняват обявения капацитет на новия проект "Северен поток 2" - 55 млрд. куб. м. Поради препятствията, пред които бе изправен проектът "Южен поток" с цел неговото спиране, а впоследствие и замразяването на "Турски поток", чрез "Северен поток 2" с капацитет 55 млрд. куб. м годишно, Русия цели отново да достигне до транзитния газов хъб "Баумгартен", Австрия.
С проекта "Северен поток 2", достигането до транзитния газов хъб "Баумгартен" ще бъде осъществено от север на юг, като целта е достигането не само до потребителите в Северозападна Европа, но и до тези от Централна и Южна Европа. След въвеждането в експлоатация на "Северен поток 2", количествата природен газ, които понастоящем се транзитират през Украйна, ще бъдат редуцирани до нива реципрочни на изградения капацитет на този проект.
5. Съществува опасност страни като България, Румъния, Хърватия и частично Унгария (а това са държавите с изключение на Румъния, през които трябваше да преминава "Южен поток"), да останат необезпечени след 2019 година, когато изтича транзитният договор на "Газпром" с Украйна и когато значителни количества руски природен газ, транзитирани засега през Украйна, ще бъдат прехвърлени на "Северен поток 2".
В тази връзка съществува опасност България да изгуби и настоящия си транзит или той да остане временно, но в силно редуцирани количества.

-------------------
*Авторът e главен експерт в управление "Съхранение на природен газ", Булгартрансгаз ЕАД. Член е на Работен комитет 2 - "Подземно съхранение на природен газ" към МЕЖДУНАРОДНИЯ ГАЗОВ СЪЮЗ (WORLD GAS UNION)