Потреблението на газ в Европа расте, местният добив намалява

Инж. Димитър Щерев*

Според общоприетата консенсусна прогноза на водещи световни бизнес агенции (Cera, IEA, EIA, Eurogas, Cedigaz) преди около 10 години, до 2025 г. Европа ще има нужда от внос на допълнителни около 168 млрд. куб. м природен газ, a до 2035 г. - нa внос от около 225 млрд. куб. м.
Потреблението на природен газ в Европа се покрива от местен добив от норвежки, английски и холандски компании, експлоатиращи газови залежи в Северно море, от внос от Русия по газопроводи, от внос от Алжир и Либия по газопроводи и втечнен прирорен газ (ВПГ), както и от внос на ВПГ от Катар, Нигерия, Египет, Тринидад, Перу, Йемен, Оман и др.
По данни от 2015 г. процентният дял на общия внос на природен газ приблизително се изравнява с този на местния добив. Както се констатира, местният добив на природен газ на европейския континент, постиган през предходните години, продължава своя драстичен спад, което осезаемо се наблюдава в експлоатацията на газовото поле "Грьонинген", Холандия.

Обратно на множеството други прогнози

изготвяни в европейски организации, ние все повече и повече ставаме свидетели на реализиращ се във времето низходящ тренд, който обаче преразпределя дяловете между доставчиците на природен газ в нови пропорции. Ако през 2005 г. добивът на природен газ от Северно море е бил 332 млрд. куб. м, през 2010 г. същият е съставлявал 311 млрд. куб. м, а през 2015 г. този добив е намалял до 252 млрд. куб. м. Това означава, че за последните 10 години добивът на природен газ в тази част на Европа е спаднал с около 80 млрд. куб. м, а след 10 години прогнозите показват, че същият ще бъде под 200 млрд. куб. м.
Наред с това през изминалата 2015 година се отчита нарастване в потреблението на природен газ в Европа (504,8 млрд. куб. м) в сравнение с 2014 г. (485,4 млрд. куб. м) с ръст от около 19 млрд. куб. метра, което представлява един значителен обем.
Изпреварвайки значително пазарните тенденции, вносът на природен газ от Русия за Европа през 2015 г. е нараснал с 8,7%, достигайки нивото от 159,4 млрд. куб. м, което е с 12,8 млрд. куб. м повече от реализирания внос през 2014 година и се доближава до рекордните нива на внос, регистрирани преди 3-4 години (161,5 млрд. куб. м през 2013 г.). Освен това прави впечатление, че вносът от Русия през 2015 г. е значително по-голям и от средното ниво на внасяните количества през последните пет години.
Въпросът е от кой доставчик Европа е компенсирала цитирания по-горе ръст от 19 млрд. куб. метра природен газ, при регистриран спад на местния добив от предходните години и при факта, че приемните регазифициращи терминали на континента отново са оставали с неизползван капацитет от около 160 млрд. куб. м. Обратно на определени прогнози, това показва, че внасяният ВПГ в Европа не е бил единственият източник на компенсиране на тези 19 млрд. куб. метра природен газ, доставени и консумирани в повече през 2015 г. в сравнение с 2014 г.
 
Ето допълнителни доказателства

за това:
Към настоящия момент наличният капацитет на съществуващите приемни регазификационни терминали за втечнен природен газ, изградени на европейския континент, възлиза на около 209 млрд. куб. м/г., от който обаче само около 30% и в частни случаи 40% (Испания) се използва. Това прави средно годишно около 60 млрд. куб. м запълненост, или с други думи - регазификационен капацитет от около 130-150 млрд. куб. м остава години наред неизползван.
Нещо повече, данните от 2013 и 2014 година недвусмислено и ясно показват, че запълнеността (или степента на използване, utilization factor) на приемните терминали за втечнен газ в Европа е достигала едва 23-24%, което се равнява на 48-49 млрд. куб. м годишно, т.е. отново един значим капацитет от около 160 млрд. куб. м е оставал неизползван.
В тази връзка европейските компании, участвали в изграждането на приемните регазификационни терминали за ВПГ, особено тези в Испания, регистрират загуби поради влошени условия за възвръщаемост на направените инвестиции, което между другото е едно от най-уязвимите места на т.нар. Трети енергиен пакет.
Това не създава условия за равнопоставеност, а среда за диспути и конфликти между компаниите. За да увеличи натоварването на приемните терминали за ВПГ, не е изключено ЕК да предложи на местните регулатори да преразгледат редица клаузи от този енергиен пакет, с което е възможно (отново) да се отворят врати за двойни подходи и стандарти. В края на 2015 г. и в началото на 2016 г. бе извършена актуализация на общоприетата прогноза и бе отбелязано, че до 2025 г. Европа ще има нужда от внос на допълнителни 140 млрд. куб. м газ, а до 2035 година - на допълнителни 165 млрд. куб. м.
Наред с това последните по-прецизни анализи (на базата на допълнителен преглед на информацията) показват, че на азербайджанския газ не може дългосрочно да се разчита, тъй като първоначално изчислените извлекаеми запаси в находищата "Шах Дениз" са се оказали доста завишени. Това означава, че в бъдеще Азербайджан няма да може да разполага с необходимите ресурси за допълнителен износ на природен газ и няма да има възможност да запълни и продължително да поддържа капацитета на Трансанадолския газопровод (ТАНАП), оттук и на Трансадриатическия газопровод (ТАП), което би могло да принуди тази държава да довнася определени количества природен газ.
Произходът на газа за осъществяване на такова довнасяне

може да бъде единствено руски

защото между двете държави има изграден действащ газопровод. От друга страна, едва ли някой би се наел да направи достоверна прогноза за доставки в обозримо бъдеще на природен газ от Туркмения за Азербайджан и оттам за Турция и Европа, като се имат предвид продължаващите диспути, неясноти и неуредици, както и тези, свързани с разделянето на зоните в Каспийско море между държавите в този регион.
По този начин ние можем да станем свидетели на една парадоксална ситуация - постепенното превръщане на Азербайджан от страна доставчик в страна транзитьор или тази държава да играе и двете роли. От това обаче нито една европейска държава няма полза, защото Европа би могла да получава природен газ пряко от Русия по много по-кратки, известни и не на последно място безопасни маршрути - стари и нови.
От друга страна, въпреки нестихващите си амбиции Турция става все по-ненадеждна транзитна държава с нейната нарастваща ислямизация, сътрудничество с фундаментални ислямски организации и "Ислямска държава", тоталитарни методи в държавното управление, потъпкване на свободата на медиите и правата на малцинствата и не на последно място - груба намеса в сирийския конфликт с цел извличането на икономически ползи и задоволяването на нестихващи от години амбиции за доминиране в региона.
Даже и при нормални безпроблемни доставки за газопроводите ТАНАП и ТАП във времето (такива, каквито се предвижда по проект) Турция ще изнудва и ще извива докрай ръцете на Европейския съюз (респективно и на България) за все повече и повече инвестиции, прибирайки за себе си по-голямата част от обемите природен газ от газопровода ТАНАП на изгодни за нея цени и в изгодни за нея времеви отрязъци от годината.
По този начин количествата газ, които биха могли да се подадат и транспортират по следващия газопровод ТАП (вече на Европейския континент),

ще бъдат редуцирани и неплавни

Като се има предвид изложеното дотук за азерския газ, считам, че трябва безпристрастно да се направи подробен анализ дали при новите обстоятелства, изложени по-горе, е възможно успешно реализиране на договора, подписан през септември 2013 г., между "Булгаргаз ЕАД" и консорциума "Шах Дениз" за доставка в България на 1 млрд. куб. метра азерски газ годишно от 2019 г.
Трябва да се има предвид, че към момента на подписване на този договор добивът от азербайджанското находище "Шах Дениз" все още е бил разработван, т.е. не са били ясни оптималните възможни количества, които биха могли да се добиват от газовото находище и оттук да се знае дали тези количества биха стигнали за нормалното запълване и едновременно функциониране на ТАНАП и ТАП. При обстоятелствата, при които е подписан договорът, не биха могли да бъдат ясни и параметрите на газопровода, който ще се изгражда, окончателно инвестиционно решение все още не е било прието, при което не е било и възможно да се договорят цените и начините на транзитиране до България.
Така ставаме свидетели на засега необясними неща: вместо да се обърне по-сериозно внимание и да се направи подробен анализ на всички тези тенденции, част от които са алармиращи, природният газ като екологично чисто гориво се измества от енергийния баланс на Европа в момент, в който потребителският интерес към него расте! Считам тези стъпки за преднамерени и погрешни.
Въпреки своите екологични предимства възобновяемите енергийни източници са изключително ненадеждни, за да се разчита на тях. Всичко това очертава природния газ като най-подходяща суровина за постигането на нисковъглеродна икономика, което е заложено и в стратегията на ЕС "Енергия 2020".

(Mродължава в следващия брой)
*Авторът e главен експерт в управление "Съхранение на природен газ", Булгартрансгаз ЕАД. Член е на Работен комитет 2 - "Подземно съхранение на природен газ" към Международния газов съюз (WORLD GAS UNION).