ПОТЕНЦИАЛ И РЕАЛИЗАЦИЯ

Един от малкото истински уроци в историческата тъкан на човечеството се свежда до зависимостта между идейната и битовата безизходица в онова общество, което е неспособно самостоятелно да намери спасителен брод. Тогава то прилага леснината да сочи вината вън от себе си. Така епидемично в него се настанява ксенофобията. Като обяснение и същевременно като бабаитлък на импотентния. Но държава и брак не се развалят отвън. Корозията започва отвътре. А противоречието да притежаваш човешки потенциал и неспособност да излъчиш негов реализатор в национален план често пъти е необяснимо. Или смущаващо. Защото тогава се замисляш какъв е този потенциал, който не излъчва достатъчно сила, за да се преодолеят бедите. Не може да изтъкваме вековна значимост и да няма нито едно съвременно свидетелство за това.
"Какво бедствие в победата!" - предсказал идващата 1912 г. френският граф Робер дьо Бурбулон  в "Български дневници". В продължение на повече от четиридесет години той е церемониалмайстор в Двореца, личен секретар и един от най-близките хора на Фердинанд, пристигнал заедно с него в България на кораба "Ориан" през август 1887 г. Умира през 1932 г. като Велик Шамбелан, каквото и да означава това. Той е видял всичко отстрани и затова е може би повече правдоподобен. Още преди внезапното крушение пред прага на Балканските войни потомственият граф бе предугадил близките трагически обрати в нашата съдба. Драмата се развива с поразителна бързина.
Българският дипломатически представител Михаил Маджаров, сестрин син на Георги Бенковски, е посрещан в лондонското кметство след падането на Одрин на 26 март 1913 г. със ставане на крака. След месеци настъпва умопомрачителен срив. Наричат ни агресори, хуни, изменници. Плакатни карикатури в европейската преса портретират наши войничета  нанизали по пет пеленачета на щик! Пробългарският анализ на Карнегиевата анкета е удавен в бруталния марш на всесветската война. Тази кампания, започнала когато нашата бойна слава още гърми по балканските полета, се превръща в отблъскваща гротеска през злощастната 1918 г. В памфлет, разпространен в навечерието на Парижката мирна конференция през 1919 г., бяхме категоризирани като "най-ниският типологичен вид в Европа пред албанците, но по-доблест, стоящ далеч зад тях." Ген. Лудендорф твърди, че Германия загубила войната заради българите! Старанията пред австро-турско-германските ни съюзници да демонстрираме през войната неславянската ни генетична същност, улесняваха изобразяването ни за потомци на Чингиз хан. Защо чуждият човек като споменатия граф може да види по-добре коварните капани на нашето бъдеще, а ние да останем слепи пред тях. Защото винаги сме търсели вината у другите.