Посягат на пенсиите и в Сърбия

Последствията от икономическата и финансовата криза продължават да дават своето негативно отражение върху страните от балканския регион. Това е причината правителствата да се виждат принудени да предприемат все повече непопулярни мерки, целта на които е да се постигне известна стабилизация на и без това недотам мощните икономики.
Разбира се, големият кошмар за всички управляващи от нашия регион е свързан с финансовата драма в Гърция и затова се правят всевъзможни опити горчивата чаша да бъде избегната. Това обаче неминуемо се отразява преди всичко върху най-слабите социални групи и предизвиква очаквано недоволство. Като част от антикризисните мерки гърците вече намалиха или премахнаха напълно редица от социалните придобивки, орязаха разходите в публичния сектор, замразиха заплатите и пенсиите. А 13-ата и 14-ата заплата на този етап за гърците ще останат само един приятен спомен от предишни времена.
През последните месеци никак не бяха добри новините и за румънските работещи и пенсионери. Според сключено споразумение с Международния валутен фонд (МВФ) заплатите на държавните служители ще бъдат намалени с 25 на сто, а с 15 процента ще бъдат орязани всички социални разходи, в които влизат помощите за безработните и пенсиите. Румъния беше сред страните от региона, в които кризата се усети с пълна сила.
В Сърбия пенсионерите на този етап ще трябва да се примирят, че пенсиите им няма скоро да бъдат увеличени, защото това беше част от постигнатата в края на май договореност с мисия на МВФ за четвърта ревизия на стенд бай споразумение на обща стойност от 3 милиарда евро. Нещо повече. Сръбските власти предприеха действия за въвеждането на сериозна пенсионна реформа, която със сигурност няма да е добра новина за мнозина, но която според МВФ е крайно необходима.

Голямото замразяване

Правителството в Белград отиде на преговорите с МВФ с очаквания, че Фондът ще настоява за намаляване на публичните разходи. Сръбският преговарящ екип обаче поиска с новата реформа на пенсионната система пенсиите да бъдат в размер не по-малък от 60 на сто от средната работна заплата за страната. Като аргумент в защита на това те са изтъкнали, че в момента това се равнява на около 180 евро месечно, докато в същото време минималната потребителска кошница, която е изчислена за страната, е в размер на 220 евро. С други думи дори при това положение сръбските пенсионери ще получават значително по-малко, отколкото би им било необходимо, за да покриват и най-минималните си нужди.
Проблемът се състои в това, че съотношението между работещи и пенсионери в съседната страна е твърде негативно и това води до сериозен недостиг на свободни финансови средства. Във връзка с това сръбското правителство поиска увеличение на бюджетния си дефицит, а министърът на икономиката Младжан Динкич настояваше още през септември да има увеличение на заплатите.
В крайна сметка Белград постигна споразумение с Фонда, което ще му позволи да изтегли допълнителни 380 милиона евро. Те ще идат за подкрепа на валутния резерв на страната.
Сръбската страна обаче пое ангажимент през юни да внесе промени в пенсионната система и да намали броя на работещите в държавната администрация. При преговорите с мисията на МВФ е станало ясно, че Сърбия ще реализира по-нисък растеж на БВП от планирания и че ще има по-голям бюджетен дефицит.
Според сръбската преса обаче това не означава едновременно, че държавата ще получи правото да харчи повече за социални дейности. По този повод сръбският в. "Политика" отбелязва, че заплати и пенсии ще останат замразени, а най-застрашените - работещите на бюджетна издръжка и пенсионерите, ще получат еднократно помощ от 5000 динара, което се равнява на близо 50 евро.
Еднократната помощ обаче ще получат само служителите с най-ниски заплати, а средствата за това ще дойдат от печалбите на държавните фирми. В изданието се коментира, че бъдещите сръбски пенсионери нямат представа на каква пенсия ще могат да разчитат и не знаят как точно ще се изчислява тя. При последната пенсионна реформа беше вдигната възрастта за пенсиониране при жените, като през 2023 година те ще трябва да имат поне 38 години трудов стаж и навършени 58 години. Изискуемият стаж за мъжете е 40 години и навършени 65.
В общи линии за сръбските медии резултатите от проведените в края на май преговори с мисията на Фонда са, че ще има орязване на държавната администрация и че в скоро време пенсиите няма да бъдат вдигани. В. "Данас" отбелязва, че от следващата година заплатите и пенсиите ще се вдигат заедно с ръста на заплатите в публичния сектор. От този период нататък обаче пенсиите ще бъдат индексирани спрямо инфлацията. Вестник "Блиц" коментира, че до април 2011 година пенсиите ще се увеличават успоредно с инфлацията и ръста на БВП. За тази година се очаква той да бъде над 4 на сто. Но след това, за да получат по някой допълнителен динар, сръбските пенсионери ще трябва да се надяват на икономическия растеж.

Защо се налагат реформите

Безспорно икономическата и финансовата криза подтиква редица държави да реформират секторите, в които изтича немалка част от бюджетните им разходи. Особено в областта на социалните дейности. По данни от есента на миналата година в Сърбия е имало над милион и половина пенсионери, като едва 55 процента са били пенсионирани след навършването на небходимата за пенсиониране възраст. Това е така, защото повече от 22 на сто са били пенсионерите по инвалидност, а над 20 процента са получавали средства от държавата по семейни причини.
В анализи на сръбски специалисти се посочва, че средната възраст на гражданите в момента на тяхното пенсиониране в Сърбия до септември м.г. е била 57 г., докато в Германия например тази възраст е средно 62,5 години. Според изчисления само от това сръбската хазна ежегодно губи почти 19 милиона евро. Към тази сметка експерти добавят и допълнителни загуби от платени данъци и осигуровки, които през годините биха възлезли на над 11 милиарда евро. Средната възраст при пенсиониране в рамките на ЕС е малко над 58 години.
Сериозен проблем пред сръбските власти е справянето и с някои корупционни практики, които през 90-те години са давали възможност да се получат документи за пенсиониране по инвалидност от хора, които реално нямат право на това. В един период до 2003 година инвалидните пенсии са надвишавали броя на обикновените.
По повод на течащата пенсионна реформа сръбски пенсионерски организации протестираха срещу идеята заплатите на работещите да бъдат освободени от част от данъците, тъй като това би довело до намаляване на приходите в бюджета.

Няма да пожалят и чиновниците

Друг проблем пред сръбските власти е раздутата държавна администрация, за която експертите от МВФ препоръчаха спешно свиване. Според местните медии ангажиментът, поет от сръбското правителство, е чиновниците да бъдат намалени с 12 процента. Най-голяма чистка се провежда в министерството на външните работи, където от 1110 работещи работата си вероятно ще загубят около 130 служители. Ръководителят на мисията на МВФ Алберт Йегер е дал срок за изпълнението на реформите до края на месец юни.