Посмъртно слово за другаря*

Проф. д-р Георги Близнашки

Събрали сме се да изпратим в последния му път Йордан Николов Йотов - човека, другаря, приятеля...
Неговият житейски път е дълъг, стръмен и трънлив.
Този път започва през далечната 1920 г. в китното планинско селце Липница, където животът е труден, а недоимъкът - всекидневие. Преминава през Ботевградската гимназия и срещата с марксистката литература. От 1937 г. е член на PMC, a от август 1944 г. - член на БКП. По онова време многократно е преследван, арестуван и инквизиран заради опозиционната си антифашистка дейност. Става партизанин в отряда "Чавдар" - боец, комисар на чета и батальон, младежки апостол в района на бригадата.
След 9 септември 1944 г. се изявява като енергичен и делови политически ръководител: работи като секретар на Околийския комитет на РМС и секретар на Околийския комитет на БКП в Ботевград.
През 1951 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". След това идва ред на аспирантурата по история (1951 - 1955 г.) в Москва.
Дълги години работи в Института по история на БКП, където преминава през всички стъпала на научното израстване: защитава голяма докторска дисертация, посветена на опортюнизма в работническото движение в България, става професор, а през 1981 г. е избран за член-кореспондент на БАН. Под неговото научно ръководство е написана и издадена голямата академична биография на Димитър Благоев, създателя на социалистическото движение в България.
През 1978 г. е издигнат за главен редактор на в. "Работническо дело", а от януари 1984 г. е избран за член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП по идеологическите въпроси. Награден е с орден "Георги Димитров".
Това са фактите от биографията на един живот, изживян отначало докрай, и без остатък, в служене на комунистическия идеал. Йордан Йотов извървя своя път в живота като комунист. Комунист (а не партиец) - в най-хубавия смисъл на тази дума: честен, безкористен, всеотдаен...
В личния си живот той беше и си остана безсребърник, без никаква страст към парите и материалните блага. Беше отдаден съпруг и верен приятел. Ненавиждаше лицемерието, подлостта, корупцията и злоупотребите с власт.
В отношенията си с хората беше открит, достъпен и непосредствен. Високомерието, надменността и позьорството му бяха органично чужди. Дори когато вече беше на върха, хората продължаваха да се обръщат към него с простичкото и човешко "Дачо".
В политически план той беше убеден демократ: умееше да изслушва другите и да вниква в същината на проблемите, преди да формира своята позиция и да вземе решение. Оценките му за хора, събития и процеси бяха премерени и обективни.
Показателно е, че в навечерието на голямото общонародно честване на 150-годишнина от рождението на Апостола на свободата през 1987 г. Тодор Живков ще каже в тесен кръг: "Само Йордан Йотов може да изнесе доклада по този повод, защото единствен той, подобно на Васил Левски, остана изцяло верен на своя светъл идеал".
Самият Йордан Йотов беше лоялен и коректен съратник на първия партиен и държавен ръководител. Отношението му към Тодор Живков беше отношение като към по-голям брат, като към по-зрял другар, като към по-опитен ръководител. В нито един момент той не е давал пресилени оценки, по никакъв повод не се е впускал в хвалебствия и венцеславения.
Добре известно е, че в навечерието на 10 ноември 1989 г. Йордан Йотов се включва в групата високопоставени "чавдарци", които настояват за оставката на Тодор Живков, но след съдбовната промяна той (за разлика от мнозина други) не тръгна по пътя на разграничаването и отричането, а остана верен на себе си и запази добрия тон. Затова именно той години по-късно - през 1998 г. -произнесе посмъртното слово за своя близък другар и уважаван ръководител Тодор Живков.
По стечение на обстоятелствата само няколко дни преди смъртта му имах възможност да разговарям с др. Йордан Йотов за последен път. Този разговор, както много други през последните двадесет години, имаше за предмет съдбата на партията, на народа, на България. Не мога да скрия, че за мен срещите и общуването с Йордан Йотов винаги са били извор на политическа мъдрост, а неговите съвети - източник на морална сила и бащинско насърчение.
Много ми се иска още веднъж да можех да му кажа: "Чичо Дачо, борбата продължава!" Защото, както пише един от неговите любими политически мислители Александър Херцен: "Където не е загубено словото, там и делото не е загубено!".
Йордан Йотов дойде в нашия живот от бурята на революцията. Нека ветровете разнасят праха му по партизанските поляни на връх Мургаш - там, където загиваха "безсмъртни", а идеалите им оставаха чисти завинаги!
ПОКЛОН. ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА ЧОВЕКА И КОМУНИСТА ЙОРДАН ЙОТОВ!

* Словото бе произнесено вчера при погребението на Йордан Йотов

До семейството и близките на Йордан Йотов

Приемете най-искрените ми и дълбоки съболезнования за тежката загуба на Йордан Йотов.
Той беше от хората, които трудно можеш да огънеш или прекършиш. Нямаше сила, способна да го стори.
Беше последователен и твърд в принципните си оценки. И невероятно деликатен в общуването с хората. Човек на консенуса, но не и на компромиса.
И той не направи компромис - с вярата си, със съвеста си, с верността и доблестта си.
Такива като него са единици.
Те са гордост за народа и страната си.

Дълбок поклон пред светлата му памет!

24 юни 2012 г. Сергей Станишев,
председател на НАС на БСП