Акцент
Посмали, Манго!
Във Врачанска област образованието днес е огризка от това, което беше
/ брой: 18
"Чуждият бог се настанява смирено върху олтара до местния идол; постепенно той укрепва позициите си; един прекрасен ден избутва с лакти своя другар: и тряс! Идолът пада". Казват, че така йезуитите са насаждали християнството в Китай и в Индия."
От "Племенника на Рамо", Дени Дидро
Кръстьо ТРЕНДАФИЛОВ
Цялата 2020 г. премина под знака на борбата с коронавируса и на протестите срещу правителството на Бойко Борисов. Но нищо не можа да принуди министър-председателя да промени своята предизборна програма. Шофирайки любимия си джип, той обикаляше обекти, "села и паланки", за да запознава населението с успехите; а където констатираше проблеми, "светкавично" раздаваше пари за тяхното решаване. Винаги асистиран от ресорен министър, според случая.
Повод да седна над тези редове е неотдавнашното изявление на Бойко Борисов: "При криза осигурих 1 милиард лева за образованието."
До 1944 г. във Врачански окръг (тогава като територия и население тази административна единица е много по голяма от днешната област) е имало 4 пълни средни училища. През 1959 г. средните училища са 16, професионалните - 14, плюс 2 вечерни за младежите над юношеска възраст.
Преди 1989 г. в окръга съществуваха пет пионерски дома, в които работеха добре подготвени специалисти, ръководители на певчески и танцови състави; към всеки дом имаше кръжоци и клубове "Млад техник", ръководени методично от станцията на младите техници в София.
В окръжния пионерски дом във Враца години наред съществуваше хор "Волна песен", който се съревноваваше с "Бодра смяна" и с хора на Христо Недялков в София. Под ръководството на изтъкнатия хореограф и педагог Цв. Тодоров за 7-8 години над 400 деца усвояваха народни танци. Клубовете по авто- и авиомоделизъм работеха с десетки деца, от които се
родиха световни и европейски шампиони
постъпили във вузовете без конкурс, а Враца получи правото да организира балканските състезания, за което се създаде отлична база. Кръжокът по бионика към окръжния пионерски дом във Враца участва със свой експонат на изложение в Япония и получи първа награда. Симфоничният оркестър към пионерския дом на републиканския фестивал се класира пред оркестрите на музикалните училища, а в 20-те музикални школи към читалищата се обучаваха над 1000 деца по пиано, цигулка, китара и акордеон под ръководството на специалистите от симфоничния оркестър в окръжния град.
Сега центровете за работа с децата са бледа сянка на старите утвърдени и подсигурени с материална база и средства структури. Читалищата трудно набират деца за музикалните школи, защото за участие се заплаща; към училищата няма певчески състави за народно и школувано пеене, няма ги традиционните духови оркестри, но има младежки "банди", изпълнителки на съвременни хитове на развален английски, и мажоретни състави.
През 80-те години на миналия век само в град Враца има вече 26 училища; 7 ПУЦ; създава се Учебно-квалификационен комплекс "Авангард" в сътрудничество с ВМЕИ София - по електроника, ел. техника и машиностроене, което бе успешно начало за решаване на проблема с подготовката на кадри, отговарящи на динамиката на промените в техниката и технологиите. Създадени бяха детски и ученически спортни школи (ДСШ и УСШ), в един момент учебно-възпитателната работа се водеше в 42 учебни възпитателни заведения.
Държавата осигури средства, на място създадохме организация, набирахме строители, организирахме бригади от доброволци и за десет години построихме в града 13 училищни сгради, някои от тях по индивидуални проекти, с конферентни зали и спортни салони, за техникумите - съвременни добре оборудвани работилници. Общо в окръга бяха построени и преустроени 44 сгради.
Тъжното положение сега
Безплатно ли е образованието в България? Каква е грижата на държавата, управлявана от Б.Б. и ГЕРБ, на фона на стряскащата демографска криза, поставила проблеми за бъдещето на нацията?
Днес държавата осигурява безплатно само ползването на класните стаи и заплатите на преподавателите. Всичко останало, свързано с обучението и възпитанието на децата, е платено.
Публичните разходи, които се отделят за образование, в последните години намаляват като процент от БВП - от 3,82% през 2011 г. до 3,6% през 2019 г., при средно за ЕС 5,25% през 2011 г. В някои страни като Дания този процент е 8,75, в Малта - 7,96; в Швеция - 6,82. Като си помисля какви са техните бюджети, номиналната стойност на средствата, отделяни за всяко дете, е "колосална". Ако погледнем и какви средства се отделят за наука и научни изследвания, ще си обясним защо от 1989 до 1995 г. богатите приятели на България са "заграбили" от нас (според Д. Бобева) 4376 учени в областта на техническите науки, 939 от природните и 619 от обществените.
В град Враца сега общината
продава учебни сгради
а в комплекс "Дъбника", където живеят над 15 000 души, новопостроената учебна сграда пустее, няма кой да я купи. В квартала има само едно училище, защото общината не може да си позволи да издържа още едно. Децата от "Дъбника" пътуват до централната част на града, за да учат в големи училища на две смени.
Детско-юношеските школи отдавна са закрити. До 1989 г. в окръга работеха 48 детски спортни школи по 13 вида спорт, ръководени от 39 щатни треньори и 16 хонорувани; в 188 групи се занимаваха 2586 деца; в групите по всестранна подготовка имаше 4 щатни и 36 хонорувани специалисти, които се занимаваха с 1034 деца; в УСШ бяха разкрити 38 групи и 9 преподаватели подготвяха юношите по 5 вида спорт; в 68 групи 880 млади спортисти се подготвяха под ръководството на 4 хонорувани и 26 щатни треньори. Общо учебно-тренировъчната работа в окръга се водеше от 85 щатни треньори, от които 30 с висше образование, 44 с треньорски школи, 11 нередовни и 20 хонорувани.
В училищата имаше лекари, задължително се преглеждаха децата за здравния статус на зъбите им, спортните занимания и състезания се осигуряваха от диспансера по спортна медицина. И всичко това, което наистина струва много пари,
беше безплатно за децата
С такава политика, за която в центъра е човекът, с неговите постоянно нарастващи всестранни нужди, а не просто грижата за оцеляването му, населението в България стана почти 9 милиона.
Г-н Борисов, г-н Вълчев, г-н Кралев, това се казва грижа за възпитанието и израстването на здраво, жизнеспособно младо поколение. За разлика от този милиард, казан предизборно на улицата, нарочен неизвестно за какъв период. Това беше грижа за децата, с доказани традиционни форми на обучение и възпитание, а не "дуалното обучение", привнесено от Запада, който някога се учеше от нас. И не създаването на десетки инфантилни структури, работещи по проекти за усвояване на бюджетни и европейски средства.
Във Враца (и не само там) имаше симфоничен оркестър, сега има Симфониета, която едва оцелява в пазарни условия. Държавните чиновници от Министерството на културата ежегодно се пазарят дали да съществува. В богатите държави нямало толкова симфонични оркестри и държавни театри! Но, господа, тези "излишни" според вас структури, тези оркестри и театри създават условия за запознаване с изкуството на стотици деца от провинцията, от малките градове, те провеждат музикални лектории, изнасят концерти и представления в селища, в които при съществуващите сега пазарни условия хората никога няма да видя и да чуят професионални изпълнения. Ако ги няма актьорите и оркестрантите, кой ще води читалищни музикални школи и самодейни театрални трупи в училищата и към читалищата в малките градове? Но те не са печеливши! Закрийте ги и още един канал за разпространение на просвета и култура ще пресъхне!
А какво е положението с отношението към талантливите деца? Същото. Някога за най-изявените държавата създаваше специални условия. Сега, за да се яви на изпит за елитно училище - езикова или математическа гимназия, за училище по изкуствата, детето трябва да се подготвя допълнително, срещу заплащане. За да участва в олимпиада по любимия предмет, ако тя се провежда в друг град, родителите осигуряват транспорта и издръжката по време на провеждането, не дай Бог да е в чужбина! Ако е спортно състезание, трябва да се осигурят и екипите (за художествената гимнастика един костюм струва между 1000 и 2000 лв.), а тенис ракетите са над 500 лв. Засега
не са искани пари само за снимките с министрите
когато на децата им връчват медалите.
Господа управляващи, днешни и бъдещи, политици и държавници, отношението ви към подрастващите, към бъдещето на нацията е като към българския народ - грижа за оцеляване. И ако за възрастните може да се търси вина и в тях, в тяхната търпимост към безобразията и престъпленията, в липсата на активна позиция за това, което става в държавата, то за отношението ви към децата сте виновни само вие - днешни и вчерашни.
Завършвам с вярата, че ще се намерят хора, които да реформират цялата образователна система така, че младите да обичат българския език, а не да изучават само английски. Да пеят български песни и да играят български танци, дори да са някъде по света - като концертмайстори на най-големите западни оркестри, солисти по сцените на прочутите оперни театри. Да се гордеят, че са възпитаници на българските училища и университети. Да се гордеят, че са Българи, и да обичат България!