24 Октомври 2020събота09:53 ч.

ПОСЛЕДНИЯТ МИРЕН ДОГОВОР НА БЪЛГАРИЯ

Той е подписан на днешния ден преди 70 години в Париж и щеше да бъде много тежък за нас, ако страната ни не бе воювала срещу Германия в заключителната част на Втората световна война

/ брой: 29

автор:Йордан Съев

visibility 5920

Втората световна война е приключила през 1945 г. С Германия е подписан мирен договор, но въпросът с нейните съюзници - Италия, Унгария, Румъния, Финландия и България не е уреден. на 28 октомври 1944 г. САЩ, Великобритания и СССР сключват примирие с България, която под въздействието на Германия на 13 декември 1941 г. е обявила война на САЩ и Великобритания, а за да може да учадства в примирието, и Съветският съюз обявява война на България на 5 септември 1944 г.
Едва през юли на 1946 г. в Париж се свиква конференция за уреждането на следвоенните отношения. В преговорите по съставянето на мирния договор са допуснати да участват и победените страни. Българската делегация се води от министър-председателя Кимон Георгиев, а в нейния състав са и заместник-председателите на Министерския съвет Трайчо Костов и Александър Оббов.
Въпреки че България участва в заключителната част на войната вече на страната на Антихитлеристката коалиция и дава своя принос за разгрома на Хитлер, което й коства над 30 хил. убити, тя не е призната за съвоюваща страна. Този факт слага съществен отпечатък върху хода на водените преговори и най-вече върху отражението им по отношение на условията за нашата страна.
Същевременно това е и основание за окупираните от България по време на войната Югославия и особено Гърция да се опитат да извлекат максимални облаги за себе си за сметка на България. Така например Гърция иска границата да бъде по р. Марица, а дори и по Стара планина и да получи репарации в размер на минимум 350 млн. долара. 
Българската делегация също отстоява свои искания. Позовавайки се на чл. 48 от Ньойския договор, тя желае да се върне излаза на страната ни на Беломорието чрез Западна Тракия, а също така да се коригира границата ни с Югославия в Западните покрайнини. Всичко зависи от волята на тримата основни съюзници от Антихитлеристката коалиция - Съветския съюз, САЩ и Великобритания. Балканският полуостров вече е разпределен на зони на влияния - България е в съветската, а Гърция е в английската зона. Великобритания настоява да се удовлетворят исканията на Гърция, СССР се обявява в защита на България. 
Постига се компромисно решение, според което България се прибира в границите си до 1 януари 1941 г., т.е. преди да влезе във Втората световна война на страната на Германия. Което означава, че България запазва териториалната си цялост, като ни се признава и връщането на Южна Добруджа съгласно Крайовската спогодба от 1940 г. Това е най-голямата полза за страната ни от тежките преговори в Париж.
Освен това договорът разпорежда България напълно да демилитаризира южната си граница с Гърция и да не строи по нея никакви укрепления. Войската й се свежда до числен състав от 65 хил. души, от които сухопътни 56 хил., военноморски - 5500, и военновъздушни - 3500. Тя няма право да има на въоръжение нападателни военноморски и военновъздушни средства.
Макар да са намалени съществено спрямо първоначалното искане, наложените на страната ни задължения за изплащане на репарации са тежки - 70 млн. дол., от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. Тъй като се подготвя създаването на Балканска федерация, в която да влизат България и Югославия, последната се отказва от получаването на репарации. Гърция обаче иска те да й бъдат изплатени в определения срок, който е 8 г. Годишният размер на плащаните репарации се равнява на половината от целия български износ през 1945-1946 г.
Понеже е предвидено репарациите да се изплащат във вид на стоки, се определя тяхната цена по курса на американските борси през 1938 г., макар че тогава България още не е била сателит на Германия. Съвсем изненадващо на България е отнето правото да си получи вземанията от Германия за доставени, но неизплатени стоки на стойност 100 млн. дол. - аргументът е, че това са неуредени сметки между бивши съюзници. Тя няма право да се възмезди и с германско имущество в България, тъй като то изцяло принадлежи на победителите. Репарации плащат също така и другите съюзници на Германия - Италия, Румъния, Унгария и Финландия. Най-големи са те за Италия - 850 млн. дол., а за другите страни - по 300 млн. дол.
Най-големи териториални загуби претърпява Италия, която губи острови в Средиземно и Егейско море и земи в Истрия, като си връща само областта на град Триест през 1954 г. по споразумение с Югославия.
Последствията за България от сключването на Парижкия договор, подписан на 10 февруари 1947 г., въпреки тежките моменти, водят до най-съществения положителен факт - че страната ни излиза от положението на война с държавите от Антихитлеристката коалиция. След подписването на договора съветските войски са изведени от България и в страната ни престава да действа Съюзническата контролна комисия. В кратък срок се възстановяват дипломатическите отношения с всички страни от Антихитлеристката коалиция, преди всичко със Съветския съюз, САЩ и Великобритания, но също така и със съседите ни Югославия и Гърция. Всичко това нормализира положението ни в световната общност и през 1955 г. България става член на Организацията на обединените нации.
Военните ограничения отпадат през 1955 г., когато е създаден Варшавският договор, в който влизат и въоръжените сили на България. Вследствие на това численият състав на войската нараства на 150 хил. души, построяват се отбранителни съоръжения по цялата граница с Гърция, на въоръжение влизат и щурмови бойни средства на военноморските и военновъздушните сили.
Може би най-голяма трудност изпитваме при погасяването на репарациите към Гърция. Южната ни съседка иска те почти изцяло да са с доставки на агнешко месо. Едва през 1964 г. смесена българо-гръцка комисия постига споразумение за преустановяване на изплащането на репарациите, като остават 7 млн. долара непогасени.
Отпада последният, макар и малък шанс България да получи излаз на Бяло море. Впоследствие се водят някакви преговори за построяване на българско пристанище в Порто Лагос - селце, разположено на 25 км югоизточно от Ксанти, но те не дават очаквания резултат.
Въпреки че от подписването на Парижкия договор са изминали 70 г., историците, най-вече от България и Гърция, продължават дискусията, доколко резултатите от него са справедливи. Гръцката историография все още поддържа тезата, че изплатените от България репарации са много по-малко от нанесените щети вследствие на българската окупация в Северна Гърция в периода 1941-1944 г., защото тя ги оценява на близо 1 млрд. дол. Че това е нереално се доказва още през 1947 г. Нещо повече: трябва да се вземе предвид, че през този период в Гърция има присъствие не само на български, но също така на германски и италиански военни части и администрация.
Като контратеза на гръцките претенции, български историци посочват факта, че тогава българското правителство и частни предприемачи са инвестирали в Северна Гърция над 20 млрд. лева, като всичко, построено с тях, е останало в южната ни съседка и дълго време е било използвано до пълното му амортизиране.
В заключение трябва да се каже, че ако правителството на ОФ не бе решило България да участва в заключителната част на Втората световна война срещу Германия, условията в Парижкия мирен договор щяха да бъдат значително по-тежки за нея. Не трябва да се подминва и фактът, че през 1944 и 1945 г. Българската армия включи в летописа си едни от своите най-ярки военни победи.



Чърчил и Сталин (вдясно)   имат тежката дума при определяне зоните на влияние на Балканите

Българската армия показа чудеса от храброст в Дравската епопея

Слънчева събота, температури до 26 градуса

автор:Дума

visibility 56

1589 са новите случаи на коронавирус

автор:Дума

visibility 64

Леглата за ковид пациенти се запълват за минути

автор:Дума

visibility 194

Детските надбавки - само предизборно

автор:Дума

visibility 688

/ брой: 202

Ремонтът на жилище може да спести до 200 лв. от налога

автор:Дума

visibility 366

/ брой: 202

Държавата ще покрие част от данъка на таксиджиите

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 202

Кирил Ананиев очаква 3% спад на БВП

автор:Дума

visibility 417

/ брой: 201

За едни хранилка, за други - бесилка

автор:Павлета Давидова

visibility 610

/ брой: 202

България се кълчи на американския пилон

автор:Юри Михалков

visibility 835

/ брой: 202

Изборите в Северен Кипър и геополитиката

автор:Зорница Илиева

visibility 402

/ брой: 202

Датата

автор:Дума

visibility 284

/ брой: 202

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ