Последните защитници на Дряновския манастир

Проф., дфмн Соня КАСЧИЕВА

Аврам Петков Стамболски е роден в семейството на Пауна и Петко Стамболски от с. Мусина, община Дряново, недалеч от Велико Търново. Баща му е син на Тотю Иванов Стойнов - упълномощен от мусинчани  да отиде в Истанбул, за да уреди въпроса за границите на Мусинското землище в началото на XIX век. След завръщането му мусинчани го наричат Стамболеца и така той става родоначалник на рода Стамболски. Аврам е най-големият от шестте деца - има двама братя и три сестри. Семейната среда стимулира силно развито чувство на непреклонност и свободолюбие у децата.

Ученическите си години Аврам прекарва в Търново, където живее в семейството на брата на дядо си Тотю Стамболски - Недялко Иванов, който по-късно го осиновява. Това е човекът, който играе важна роля за формирането на Аврам Стамболски като патриот и борец за освобождението на България от турско робство. Аврам е добре образован, научава турски и гръцки език.

По-късно Аврам Стамболски се завръща в с. Мусина, където основава и възглавява хайдушка организация и става закрилник на селото. Той е един от основателите на читалището в с. Мусина през 1870 г. Като близък съратник на Левски, Аврам Стамболски организира революционен комитет в с. Мусина и става негов председател през 1871 г. През 1874 г. е избиран и за кмет, по този начин пази селото от грабежи от околните турски села и укрива дейността на революционерите. Наследил богатството на хаджи Недялко Иванов, Аврам Стамболски успява да проникне в средите на отговорни турски фактори в Търново и да спечели тяхната почит и уважение. Връзките си с турската власт той използва умело именно в защита на с. Мусина и на революционерите. Това обуславя превръщането на Мусина в едно от най важните революционни огнища в северозападния край на Търновски окръг през 1876 г. Аврам Стамболски има ключова роля и в подготовката на Априлското въстание 1876 г. - закупува барут, куршуми и оръжие от Румъния. Куршумите и барутът са прехвърлени в газени тенекии, а оръжието - в сандъци, пълни с каменна сол, и така доставени в Свищов. Няколко мусински каруци, водени от Аврам Стамболски, ги прекарват от Свищов до Мусина. 

Априлското въстание в северна България започва на 28 април (10 май) 1876 г. най-напред в с. Мусина, където се намира щабът на четата на поп Харитон. Аврам Стамболски активно участва в сформирането на четата и е един от съветниците на войводата като член на военния съвет. Четата от около 200 въстаници се сражава с 11-хилядна редовна турска войска, защитавайки Дряновския манастир в продължение на девет дни. На третия ден от боевете поп Харитон губи зрението си и Петър Пармаков (офицер от руската армия) поема командването, като Аврам Стамболски става негов помощник. През следващата нощ игуменът на манастира изплашен се измъква сам, а според други източници - с няколко оцелели въстаници. Аврам Стамболски с неговата стража (около 40 души, сред които са и братята му Йордан и Пенчо) избират да бъдат последните защитници на Дряновския манастир - с ясното съзнание, че ще останат завинаги там.

Пенчо е изпратен за вода, но бива заловен и пребит от турците. След дни овчари го намират полужив, увиват го в кожи от току-що заклани агнета и така го спасяват. Той остава единственият продължител на поколения, носещи фамилията Стамболски. Аврам и Йордан оставят по една дъщеря.

След Освобождението на България от турско робство признателните потомци поставят паметна плоча до манастира на мястото, където Аврам Стамболски и неговата стража водят последните боеве за защита на Дряновския манастир с надпис: "1876 г. Тук е била позицията на въстаническата стража под командата на Аврам Стамболски".

Костите на загиналите при защитата на Дряновския манастир въстаници се съхраняват в сградата-костница в двора на манастира. Имената на героите са записани със златни букви по стените на костницата. Сред тях са и тези на Аврам и Йордан Стамболски.

За героизма на този голям българин Аврам Стамболски се носят легенди, част от които са документирани в историческите изследвания на Димитър Рачев Димов (родом от с. Мусина) в "Мусинската Република". Друга част от легендите се предават от поколение на поколение от признателните потомци.

Материалът се основава главно на документалния разказ на Димитър Рачев Димов в книгата му "Мусинската Република", Наука и изкуство, София 1963 г., който се припокрива със спомените и разказите на потомците. Само малка част са добавени допълнително спомени на внука на Пенчо Стамболски - Иван Стамболски.