Последни сме в ЕС по разходи за образование

България е страната на ЕС, която прави най-малко разходи за образование заедно с Румъния, показва доклад на Eurostat за инвестициите в знание, публикуван завчера. През 2006 г. сме отделяли за образованието 4% от БВП, а през 2001 процентът е спаднал на 3,8. Само Румъния е по-зле от нас и отделя за сектора 3,1% от БВП.
Най-много публични инвестиции за ученици и студенти прави Дания - 8,8% от БВП, следвана от Малта - 8%, Кипър, Швеция, Финландия и Белгия (6,6 %). Средното ниво на публичните пари за образование в ЕС-28 е 5,3% от БВП, а заедно с частните инвестиции квотата нараства до 6%, отбелязват от Eurostat. С малко над 4% инвестиции за сектора са Словакия (4,1), Хърватия (4,2), Италия (4,2) и Унгария (4,7). По показателя публични инвестиции (без частните) след нас и преди Румъния се оказва Люксембург. В Малта и Кипър частните инвестиции за образование са се увеличили съответно с 2,4 и 1,6 на сто.
В същото време Националният статистически институт у нас пък отчете, че през 2014 г. разходите на държавата за научна и развойна дейност (НИРД) са 206,6 млн. лв., което като сума е едва с около 6 млн. повече, отколкото през 2013 г. Нарастването на сумата за НИРД с 6 млн. лв. не се отразява обаче на процента от БВП, който България инвестира в сектора - бюджетните ни разходи за целта са едва 0,25% от БВП, с което България твърдо се нарежда на последно място в Европейския съюз. Нивото на този процент е замразено от години насам, с което България съществено изостава от всички страни на ЕС, където средният процент публични инвестиции за наука и развойна дейност е 0,68 през 2013 г., съобщават от НСИ. А общо инвестициите в НИРД в ЕС-28 са средно 2,1% от БВП, като целта е до 2020 г. да станат 3%. Това показва, че България изостава точно 10 пъти от средното ниво на инвестициите за наука в ЕС. Абсурдното е, че във всички документи и на сегашното правителство е записано, че парите за наука от 2014 до 2020 г. се увеличават ежегодно и в края на периода трябва да са 1,5% от БВП. Което при "замразените" инвестиции за сектора няма как да се случи. Световната банка в доклад, огласен вчера, отбеляза, че България силно изостава във високотехнологичните дейности и производства.
Най-много (34,4% от всички научни и развойни разходи) са тези за развитие на селското и горското стопанство и на риболова. За наука в енергийния сектор през 2014 г. са заделени едва 634 хил. лв. За изследвания в образованието НСИ отчита цели 11,8 млн. лв. Цели 37,1 на сто от населението на България никога не са използвали интернет, сочи още НСИ.