Последната реч на Салвадор Алиенде – 11 септември 1973 г.

На 11 септември 1973 година в Чили е извършен кървав военен преврат, при който е свален демократично избраният президент социалист Салвадор Алиенде. Столицата Сантяго и дворецът „Ла Монеда“ са подложени на артилерийски огън и въздушни бомбардировки от армията. Превратът поставя началото на дългогодишна военна диктатура начело с генерал Пиночет, при която хиляди хора са убити, измъчвани или безследно изчезват. По време на щурма Салвадор Алиенде се самоубива в сградата на двореца, след като произнася своята прочута прощална радиореч към чилийския народ. Нека си я припомним, защото в много отношения тя звучи актуално и днес.

Навярно, това е последната възможност да се обърна към вас. Военно-въздушните сили бомбардират радиостанциите “Порталес” и “Корпорасион”.
В моите думи няма тъга, а разочарование и нека те са морално наказание за тези, които са нарушили положената клетва: военните на Чили; командващият на родовете войски и адмирал Мерино, който се е назначил за командващ на флота; а също и на господин Мендоса, генерал-подлец, който до вчера заявяваше своята верност и преданост към правителството, а сега също се е провъзгласил за генерален директор на корпуса на карабинерите.
Пред лицето на тези събития за мен остава да кажа на трудещите се само едно – аз няма да подам оставка!
На този кръстопът на историята аз съм готов да заплатя с живота си за доверието на народа. И аз убедено казвам на народа, че семената, които ние посяхме в съзнанието на хиляди и хиляди чилийци, вече не могат напълно да бъдат унищожени.
Те са силни и могат да ви подтиснат.
Но социалният прогрес не може да се спре, нито със сила, нито с престъпление.
Историята принадлежи на нас и нея я създават народите.
Трудещи се от моята родина!
Аз искам да ви благодаря за верността, която вие винаги сте проявявали, за доверието оказано от вас на човека, който бе само изразител на дълбоките надежди за справедливост и който заклевайки се да уважава конституцията и закона, удържа на думата си. Това е решаващ момент; това е последният момент, когато мога да се обърна към вас. Но аз искам вие да научите урока. Чуждестранният капитал, империализмът в съюз с реакцията създадоха условия за нарушаване от въоръжените сили на традициите, на които ги учеше генерал Шнайдер и на които остана верен майор Арайя. Те станаха жертви на тези социални слоеве, които днес стоят по домовете си, надявайки се с чужди ръце да си върнат властта, за да могат и занапред да защитят своите имения и привилегии.
Аз се обръщам първо към обикновената жена от нашата родина, към селянката, която вярваше в нас; към работничката, която много се труди; към майката, която знаеше, че се грижим за детето й.
Аз се обръщам към специалистите на нашата родина, към специалистите, които са патриоти; към тези, които през всичките дни продължаваха да работят, за да провалят заговора. Докато професионалните обединения на специалистите, класовите обединения помагаха на заговорниците с цел да защитят преимуществата, които даде капитализмът на малцина.
Аз се обръщам към младежта, към тези, които с песен отдаваха на борбата своя плам и сила на духа.
Аз се обръщам към гражданите на Чили – към работника, селянина, интелигента; към тези, които ще бъдат преследвани, защото в нашата страна отдавна – в терористични покушения, във взривове на мостове, в разрушаване на железопътни линии, нефт- и газопроводи – се усещаше присъствието на фашизма. С мълчаливото съгласие на тези, които бяха задължени (чуват се взривове)… Тях ще ги съди историята.
Навярно, радиостанция “Магалианес” ще я заставят да замлъкне и до вас няма да стигне твърдостта и гордостта на моя глас. Това не е важно. Мен ще ме чуват, аз винаги ще бъда до вас. Най-малко мен ще ме помнят като достоен човек, който отговори с вярност към верността на трудещите се.
Трудещи се от моята родина!
Аз вярвам в Чили и в съдбата на нашата страна. Другите чилийци ще преживеят този мрачен и горчив час, когато към властта се стреми предателството. Знайте, че не е далече, близък е този ден, когато отново ще се отвори просторният път, по който ще тръгнат достойните хора, за да строят по-добро общество.
Да живее Чили!
Да живее народът!
Да живеят трудещите се!
Това са последните ми думи.
Аз съм сигурен – моята гибел не ще е напразна.
Аз съм уверен, че тя ще бъде, най-малко морален укор и наказание за вероломството, страха и предателството.