Последиците от една замръзнала река

Агенция Стратфор


Изключително ниските температури през изминалите няколко седмици в Европа доведоха до замръзването на няколко от водните пътища на континента и по-специално река Дунав. Преди студа регионът, през който преминава Дунав, се сблъска с тежка суша, която предизвика рязък спад на нивото на реката и повиши вероятността от замръзване при студовете. България, Хърватия, Румъния и Сърбия прекратиха превоза по реката, ледоходът по която достигна 90 процента. Българската Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" съобщи, че реката е изцяло замръзнала край Силистра и властите временно спряха двата българо-румънски ферибота. Унгарските власти обявиха на 10 февруари, че 60-70 процента от реката са замръзнали и я затвориха за движение. В някои австрийски участъци транспорът също бе спрян, което направи транснационалния превоз невъзможен.

Ледоходът на Дунав стана причина за унищожаването на около сто плавателни съда в района на сръбската столица Белград. Аномалните студове и снеговалежи, които бяха сковали Сърбия в течение на няколко седмици, се смениха с рязко затопляне на времето. В резултат на повишаването на водите ледът започна да се чупи. Ледени късове с дебелина 12 см се носят по течението на Дунав и унищожават всичко по своя път

Макар европейските страни да се отказаха от вътрешните водни пътища като главен транспортен маршрут, няколко страни все още до голяма степен са зависими от търговията по Дунав - особено България и Румъния, което увеличава затрудненията с транспорта, предизвикани от замръзването. То обаче е временно. В дългосрочен план най-голямата вреда за търговията по Дунав ще дойде от продължаващата политическа нестабилност в Източна Европа.
Плавателните реки са значими геополитически характеристики на определен регион. Транспортирането на стоки по вода е много по-евтино, отколкото по суша, като исторически това позволява на жителите да използват средствата, които иначе биха похарчили за изграждането на транспортни мрежи, за други инвестиции, които могат да увеличат икономическия им потенциал като образование, енергетика и технологии. Водните пътища дават възможност на промишлените сектори да придобият междинни продукти, експертен опит, суровини и пазари от по-далеч, което увеличава конкуренцията между местните доставчици.
Европа разполага с около 50 000 километра плавателни канали, реки и езера, които постоянно се използват за транспорт на стоки. Тази мрежа е концентрирана предимно в северозападната част на континента, с едно голямо изключение - Дунав.
Дунав е с дължина 2872 километра, преминава през Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна и се влива в Черно море. По пътя си минава през четири столици - Виена, Братислава, Будапеща и Белград, а реките, които се вливат в Дунав, подпомагат развитието на важни търговски центрове като Мюнхен и Загреб. Каналът с дължина 171 километра Рейн-Майн-Дунав, който бе завършен през 1992 година, позволява пътуване от пристанище Ротердам на Северно море по Рейн до Дунав.
През 2008 година по Дунав са транспортирани 79,1 милиона тона стоки. Около 70% от тези стоки са пътували между пристанищата на реката, което означава, че реката все още се използва предимно за регионален транспорт. Превозваните стоки са основно петролни продукти, желязна руда, обработени строителни материали, твърди изкопаеми горива, зърно, естествени и изкуствени торове, обработена и необработена руда (която представлява приблизително 20 процента от транспорта по Дунав).
Замръзването ще има най-големи последици за България и Румъния, като и двете транспортират около 20 процента от товарите си по вътрешни водни пътища - предимно Дунав. Тези страни не могат с лекота да преминат към други начини на транспорт като пътен или железопътен заради вида суровини, които се превозват по реката, и липсата на капацитет за другите видове транспорт.
Сравнете това с останалата част от Европа, която до голяма степен е прехвърлила вече стоковата си търговия към по-бързи, макар и по-скъпи видове транспорт. Само около 5% от вътрешните товари на Европа (като се изключат морето, тръбопроводите и въздуха) се транспортира по водната мрежа на континента спрямо 74% по пътищата и 16% с влакове. Това разнообразяване е дало възможност на страните, които не са зависими от водоплавателната търговията, да реагират, когато са изправени пред проблеми със замръзване на реките. Освен това най-важният воден път на Северозападна Европа - река Рейн, в момента все още е плавателна.
Като оставим настрана времето, най-големият недостатък на значимостта на Дунав в европейската търговия е исторически нестабилният политически климат на Централна Европа. Многобройните етнически и религиозни групи и различното културно и езиково наследство в този регион са непрекъснат повод за конфликти. Например през 1980 година по Дунав са превозени 78 милиона тона стоки, а цифрата спада до само 24 милиона тона през 1998 година, когато започна войната в Косово. Бомбардирането на мостове в Сърбия от НАТО през войната ограничи използването на Дунав. Отломките след това не бяха напълно почистени до 2005 година, а реката едва сега започва да достига равнището на търговия от преди войната.
Регионът ще се възстанови от замръзването, но крайбрежните страни ще бъдат задължени да създадат стабилна политическа обстановка и да насърчат търговията. В историческа перспектива регионът е бил стабилен само когато стабилността е била наложена от външни сили. Дунав може само да увеличи потенциала си, ако по него се стига отвъд Черно море през Дарданелите. От времето на Османската империя през 18 век това не се е случвало.
Като се има предвид, че Европейският съюз преминава през период на нестабилност и Русия проучва историческите граници на сферата си на влияние, стабилността в региона не е гарантирана.