Последен шанс за малките млечни ферми

В края на 2011 г. изтича гратисният период, през който млечните ферми трябва да покрият европейските хигиенни изисквания за производство на сурово мляко. От 1 януари 2012 г. няма да се разрешава изкупуването и преработката на сурово краве мляко от ферми, които не са постигнали изискванията за сграден фонд и оборудване. За да се изкупува, според европейския регламент 853/2004, суровото мляко трябва да съдържа под 100 000 броя микроорганизми на милилитър и под 400 000 броя на милилитър соматични клетки. След като няколко пъти беше удължаван срокът, сега остава само около половин година - до 31 декември 2011 г., за да се постигнат европейските изисквания за качество на млякото. Това обаче не е последният срок, защото за спечелилите проекти за модернизация всъщност той се удължава до крайния срок за изпълнение на дейностите по проекта. Това обяви преди дни директорът на дирекция "Животновъдство" в МЗХ д-р Златка Възелова.
Според нормативните изисквания фермите с най-високо качество на оборудването са първа категория. Следват стопанствата втора категория, които могат да произвеждат качествено мляко, но не са оборудвани напълно, и трета категория, където и техниката, и млякото не отговарят на изискванията. Сега от близо 45 500 ферми 2656 са първа категория и покриват евростандартите. Те разполагат със 104 197 животни и произвеждат близо 50% от качественото мляко. Стопанствата от втора категория, които могат да произвеждат качествено мляко, но не са напълно оборудвани, са 814 и в тях има 13 873 крави. Най-голям брой са фермите от трета категория, за които има реална опасност в края на годината да бъдат затворени, защото за техните стопани ще е изключително трудно да построят съвременни ферми и да купят техника поради липсата на средства. Тези стопанства са 41 833 и в тях има 188 729 животни. Такива фермери притежават по пет или малко над пет животни. При тях нито техниката, нито млякото отговарят на изискванията. Необходимата средна инвестиция, за да отговори на евроизискванията едно малко стопанство, е от порядъка на 25-30 хил. лв. По думите на Възлова собственикът на ферма с 5 крави реално би трябвало да инвестира само около 6 хил. лв., ако защити и спечели проект по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), защото останалата част от парите ще получи като субсидия. Другото, което е необходимо на фермерите, е минимум 10 декара земя - собствена или пък с основание за ползване.
И макар фермерите отдавна да са наясно, че от 1 януари 2012 г. няма да се разрешава изкупуването и преработката на сурово краве мляко от ферми, които не са постигнали изискванията за сграден фонд и оборудване, за изостаналите с евроизискванията има още един шанс. Тези стопани, които упеят да спечелят проект, ще трябва да депозират документи за това пред Агенцията по храните и пред фонд "Земеделие" и така срокът на практика ще се удължи и след 31 декември 2011-а, до крайния срок за изпълнение на техния проект. 167 са подадените проекти по гарантирания бюджет на мярка 121 от ПРСР, по която фермите втора и трета категория могат да се преструктурират, за да покрият критериите на ЕС и да останат на пазара.
Първият прием на проекти бе от 14 март и приключи на 1 април. Одобрението им ще трае пет месеца. От 4 до 15 юли ще бъде отворен нов прием на такива проекти по мярката. Фермерите могат да ползват и специален кредит с лихва 6%, като самофинансирането е само 25%. От 18 март ветеринарните инспектори от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършват проверки за хигиенните изисквания във фермите втора и трета категория, на базата на които правят предписания. Крайният срок на проверките е 15 юни, след което ще бъде направен анализ на състоянието на тези ферми. На базата на него България отново може да поиска отлагане на срока за покриването на европейските стандарти за качеството на млякото. Според анализ, правен преди година-две, ферма с по-малко от 25 крави се смята за нерентабилна.
Договорените средства по ПРСР са 35%, а разплатените - 21%. Очаква се Европейската комисия да излезе с решение за шестата промяна, която България прави по прилагането на програмата за селските райони. С промяната ще се увеличат компенсаторните плащания по три от мерките в ос 2 на програмата 214 "Агроекологични плащания", 211 "Плащания на природни ограничения на фермери в планинските райони" и 212 "Плащания на фермери в райони с ограничения, различни от планинските райони". По двете мерки за компенсиране на стопани в необлагодетелствани райони за пръв път се въвежда плащане и за парцели над 100 хектара. По мярка 211 за площите над 100 хектара компенсацията ще бъде 70 евро на хектар. По мярка 212 "Плащания на фермери в райони с ограничения, различни от планинските райони" за над 100 хектара нивото на плащане ще бъде 20 евро на хектар.
Възможно е отново да има пари за закупуване на трактори и комбайни по една от най-атрактивните мерки на ПРСР - номер 121. Финансовият ресурс за купуване на земеделска техника към момента е изчерпан и МЗХ е предложило на Европейската комисия да бъдат прехвърлени средства по програмата от една мярка в друга. Заместник-министърът Светлана Боянова обясни, че земеделското министерство предлага в мярка 121 да бъдат прехвърлени 141 млн. евро от бюджетите на други мерки, към които има твърде слаб интерес. Ако ЕК одобри прехвърлянето на средствата, първо ще бъде отворен прием за проекти по мярка 121 за инвестиции, насочени към производители на плодове и зеленчуци. Ако тези производители обаче не бъдат достатъчно активни, средствата ще бъдат насочени за закупуване на земеделска техника.
Според данните от междинната оценка по ПРСР процентът на безполезна подкрепа по 121 мярка досега е около 32 на сто. Това означава, че фермерите по принцип са щели да направят тази инвестиция и техниката е можела да се купи и без пари от програмата.