Последен шанс

Агенция Блумбърг
Рикардо Кабалеро и Франческо Джаваци*

Обезценяването до паритет с долара може да е последната възможност за спасяване на еврото. Еврото поевтиня с 13% спрямо долара, откакто дълговата криза връхлетя Италия преди седем месеца. До голяма степен понижаването на неговия курс отразява нарасналата вероятност за изпадане на тази страна в неплатежоспособност, което би унищожило единната валута. Възможно е обаче обезценяването да е буквално последната възможност за оцеляване на еврото, ако стане бързо и получи обща политическа подкрепа.
От лятото на миналата година Италия изпълнява най-голямата фискална консолидация през последните 15 години, което ще доведе до увеличаване на първичния бюджетен излишък до над 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) след три години. Тъй като обаче едно толкова сериозно фискално ограничаване ще бъде постигнато основно чрез повишаване на данъците, инвеститорите правилно се безпокоят, че страната е на път да изпадне в дълбока рецесия. Ако това се случи, то консолидацията ще се провали.
Едно по-слабо евро може да помогне да се избегне такъв изход и да направи фискалната консолидация успешна. За Еврогрупата като цяло едно обезценяване на общата валута няма да има значителни преки последици, тъй като по-голямата част от търговския обмен така или иначе става вътре в зоната.
Това обаче не важи за Италия: 55% от нейния износ е предназначен за държави извън валутния съюз, по-конкретно за Швейцария, Съединените щати, Русия и нововъзникващи пазарни икономики. Едно обезценяване на еврото с 15%, което ще доближи единната валута до паритет с долара, ще даде силен тласък на италианския експорт, който ще компенсира намаляването на вътрешното търсене.
С възстановяване на икономическия растеж през 1992 година, когато прекрати участието си в Европейския валутен механизъм (ЕВМ), Италия направи подобно фискално орязване. То бе съпътствано от обезценяване на лирата с 20%, което ограничи щетите за икономиката. През следващите три години Италия регистрираше годишен икономически растеж от средно 1,4%. Разбира се, страната трябва да направи много повече, за да стане икономиката й по-конкурентна и да намали дълговото си бреме. Всяка реформа - либерализиране на трудовия и стоковия пазар, функционираща съдебна система и по-добър административен апарат,  обаче ще изисква дълго време, за да даде ефект, дори да бъде направена веднага. Това означава, че тя ще започне прекалено късно, за да бъде избегната една рецесия, която така или иначе вече започна и по всяка вероятност ще е много по-сурова от официалните прогнози. Не за първи път опасенията от евентуално изпадане на страна от еврозоната в неплатежоспособност отслабват единната валута.
Подобно нещо се случи в разгара на гръцката криза: за едва няколко месеца (от ноември 2009г. до май 2010 г.) еврото поевтиня с 22% спрямо долара. Както отбелязахме по онова време, една по-слаба единна валута бе необходима, за да помогне на Гърция, в добавка към финансовата консолидация, да избегне дълбоката рецесия. Това щеше да е полезно, тъй като, както в случая с Италия, над 50% от гръцкия износ отива извън еврозоната. Натискът върху еврото обаче бързо отслабна, тъй като пазарите стигнаха до заключението, че Гърция не е достатъчно голяма, за да повали валутния съюз. Те разбраха, че, ако еврото възстанови загубената си стойност, то Гърция може и да се сгромоляса, но единната валута ще оцелее. За по-малко от година еврото възстанови изцяло позициите, които бе загубило. Същите сметки не важат за Италия.
Пазарите разбират, че евентуалният провал на предприетата от правителството в Рим фискална консолидация вероятно ще означава край на единната валута. По-малко ясно е дали те разбират, че едно слабо евро ще увенчае консолидацията с успех и ще спаси единната валута. Едно бързо обезценяване ще донесе на инвеститорите допълнителна печалба от увеличената доходност на деноминираните в евро дългове, която ще улесни преструктурирането на облигациите на голяма стойност, чийто падеж ще настъпи в скоро време: облигации на европейски банки за около 200 млрд. евро (253 млрд. долара) през първото тримесечие на тази година, в добавка към ролоувъра на държавни облигации за огромни суми.
Пазарите разполагат с инструменти да оказват натиск върху политиците, въпреки че те не винаги ги използват по най-малко подривния начин. Те са още по-малко ефективни, когато изпаднат в паника, както е сега. Именно политиците трябва да помогнат на пазарите да разберат, че едно методично обезценяване на еврото ще е в интерес на всички. Това означава европейските лидери да насърчат девалвацията на единната валута, вместо да се опитват да я предотвратят. През втората половина на 2010 г. и до юли 2011 г. курсът на еврото се покачи с 25% спрямо долара. Това поскъпване до голяма степен се дължеше на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвените проценти на два пъти. Сега ЕЦБ трябва ясно да посочи, че ниският курс на еврото е условие за неговото оцеляване. Необходимо е тя да понижи лихвените проценти до нула и да обещае да ги държи на това ниво, докато е необходимо. И това трябва да стане не като заместител на драстичните фискални корекции, които са задължителни за Италия и други страни, а за да бъде гарантирано, че тези мерки ще са ефективни.

-----
*Рикардо Кабалеро е професор по икономика в Massachusetts Institute of Technology (MIT). Франческо Джаваци е професор по икономика в университета Bocconi в Милано и гост лектор в MIT. Статията изразява техните лични мнения.