Португалската икономика е в нокдаун

Неотдавна рейтинговата агенция "Мудис" свали бонитета на португалските облигации до битпазарно ниво, с което страната вече се счита за "неподходяща за инвестииции". Подобно на Гърция, агенцията прогнозира, че и през 2013 г. Португалия няма да може да се рефинансира на международните капиталови пазари на приемлива лихва.
Обемът на необходимата допълнителна финансова помощ се оценява на няколко десетки милиарда евро. При последния търг на двегодишни държавни облигаци трябваше да бъдат предложени цели 16%, за да се намерят купувачи, което е в пъти над нивата например в Германия. Вследствие на това Португалия допълнително бе дистанцирана от финансовите пазари, което задушава стопанството. И дори една икономика с много по-висока конкурентоспособност трудно може да понесе подобно лихвено бреме.
Понижението на кредитното доверие към Португалия предизвика и критики. Европейската комисия отбеляза "нещастно" избрания за целта момент. Страната едва била приела тежка програма за икономии и "на правителството би трябвало да се даде възможност да реализира намеренията си".

Богатството и бедността често са на един хвърлей разстояние

Но заради трайното недоверие на финансовите пазари рейтинговата агенция има големи съмнения, че Лисабон ще може след 2 години сам да осигурява своите финасови нужди. За да се справи с положението, правителството обеща да намали бюджетния дефицит от 9,1% към момента на 3% от БВП през 2013 г.
Отнесен към БВП, който през 2010 г. БВП бе 173 млрд. евро, държавният дълг вече надхвърля 93%. Като с отпуснатите на страната нови заеми от общо около 120 млрд. евро държавният дълг ще надмине 150% от БВП. Въпросът, който тук неминуемо възниква, е кога ще е в състояние Португалия да върне тези огромни суми и дали по този начин не се отлага фалитът й само във времето. А горчивия опит от тоталния финансов колапс тази страна вече веднъж е преживяла. В края на 19 век Португалия е принудена да обяви банкрут с всички произлизащи от това негативни последствия като отнемане на фискалната независимост и др. Това води до низ от социални бунтове и военни преврати, които накрая докарват на власт фашистите около Салазар.
Дефицит от 3% означава годишни икономии от над 10 млрд. Но заради кризата данъчните постъпления ще намалеят и тази година с още 4%. Но с покупателната способност на глава от населението от едва 75% от средната за ЕС, Португалия и днес е най-бедната в еврозоната и дори се нарежда след 4 от новоприетите държави.

Столицата Лисабон, както я виждат туристите

Във фокуса на политиката на икономии стоят масивни съкращения в публичния сектор. Закриват се места в държавните институции, затварят се звена, проверява се нуждата от всички административни дейности. До края на годината държавата трябва да продаде енергийните предприятия EDP u REN, авиокомпанията ТАР, летището АNA, пощите и обществения телевизионен предавател. Освен това правителството трябва да намали броя на градовете и общините. Към тези мерки се добавят и съкращения от 370 млн. евро в образованието и 925 млн. евро в здравеопазването. Пенсии над определен праг за държавните служители ще се обложат с допълнителен данък, който би трябвало да донесе на бюджета 445 млн. евро годишно. Поне до края на 2013 г. се замразяват заплатите.
Централната банка прогнозира спад на БВП за 2011 г. с -1,4%, след което от 2012 г. икономиката може да очаква теоретичен ръст от 0,3%. Както отбеляза институцията, в тези прогнози се отчита ефектът само на одобрените вече мерки за намаление на държавния дефицит. Не се вземат под внимание предложенията на отхвърлената през март от парламента правителствена програма за растеж и стабилност. Правителството оценява техния ефект на 0,8% от БВП за тази и на 2,5% за 2012 г.
Прогнозите следователно са мрачни. Държавата, икономиката и гражданите са свръхзадлъжнели. Тази година бюджетният дефицит се очаква да спадне на 5,9%, а до 2013 г. да е 3%. Но предвидените ограничителни мерки ще предизвикат спад в икономическата активност, подобно на тазгодишната. В прогнозите не се отчита и необходимото намаление на задълженията на предприятия и банки.
Частните домакинства са със задлъжнялост от 130% от годишния си доход и попадат в отрицателния баланс на банките. Доскоро те се финансираха от чужбина, за да могат да предлагат евтини кредити в страната, но сега са много по-въздържани в раздаването на пари. Като член на еврозоната Португалия не може да реши дълговия си проблем чрез обезценка на националната валута. А нейният внос е покрит само на 2/3 от износ. Така например Германия е успяла от създаването на Еврозоната да увеличи експорта си към тази страна с 30% за сметка на португалското стопанство. Дефицитът по текущата сметка на иберийската страна е един от най-високите в ЕС. Като неговото намаление изисква увеличение на експорта, което налага по-голяма конкурентоспособност и производителност на икономиката. Но както свидетелства "Организацията за икономическо сътрудничество и развитие" (ОЕСD), средногодишният прираст на производителността й за периода 2001-2006 г. е бил само 0,6%.
Както се подчертава от правителството и от тройката ЕС, МВФ и ЕЦБ програмата за икономии не включва само оздравителни мерки за бюджета. Планира се и структурна реформа, по-драстична от тази в Гърция и в Ирландия, която да стимулира икономически растеж и заетостта. Но увеличение на БВП се очаква едва през 2013 г.
Все пак има и проблясъци на надежда: португалската икономика отбеляза прираст от 1,1% през първото тримесечие на т.г. спрямо предходното. По този начин се очаква за първи път от 18 месеца тя да регистрира ръст. Разходите за потребление през първото тримесечие, преизчислени на годишно ниво, се повишиха с 2,7%, износът нарасна с 8,5%, а вносът с 5,2%.
Новото консервативно португалско правителство допълнително засили мерките за икономии. Десният премиер Куельо от Социалдемократическата партия възнамерява да обложи с еднократен данък и доходите. Големината му трябва да е от порядъка на половината от коледните добавки към заплати и пенсии. По този начин консервативният министър-председател очаква да свали фискалния дефицит, за което Португалия е поела задължение по време на преговорите с ЕС и МВФ за първия пакет от финансова помощ в размер на 78 млрд. евро.
До края на юли трябва да се намери и купувач за национализираната през 2008 г. банка BNP. Освен това новото правителство трябва да обясни как ще реформира неутрално по отношение на фиска данъчната система, за да постигне по-ниски разходи за труд и по-висока конкурентоспособност в производството. Куельо вече обяви, че за целта възнамерява да намали значително плащанията на работодателите за социално осигуряване на заетите.
За повишение на конкурентоспособността на икономиката се предвижда цял пакет от структурни реформи: времето за получаване на помощ за безработица ще бъде съкратено от 3 години на 18 месеца, драстично ще бъдат намалени обезщетенията на работниците при уволнение. Новият кабинет вече обяви въвеждането на еднократен данък върху доходите. Предвижда се и ново увеличение на ДДС. Ще бъде ускорена приватизацията на държавни предприятия. Въпреки протестите на съседна Испания ще се замрази и проектът за строеж на високоскоростния влак Мадрид -Лисабон.
Предизвикателството е огромно. Правителството трябва още т.г. да намали новите задължения с 3% от БВП, при положение че дефицитът е спаднал в края на първото тримесечие от 9,1 % едва на 8,7% от БВП. Предходното социалистическо правителство очакваше, че през първите месеци на годината ще се прояви ефектът от намалението на заплатите на държавните служители, дефицитът да спадне много по-чувствително. В действителност приходите в бюджета за споменатия период се увеличиха, но разходната му част не се подобри.
Португалия бе приета в ЕС през 1986 г. и получи масивни финасови средства по европрограмите, които обаче не бяха използвани съвсем оптимално (макар и многократно по-ефективно от у нас). 1989 г. започна първата вълна от приватизации на държавни предприятия. Но докато икономическите процеси се нормализират, Португалия като място за инвестиции се оказа застрашена от новите конкуренти от Източна Европа, предлагащи по-ниски заплати и често по-квалифицирана работна ръка. Още през първите години на членство в ЕС страната все пак успя да модернизира инфраструктурата, построиха се много нови пътища, жп линии и т.н. (което на нас не ни се отдаде), проведе пазарни реформи, изгради модерен държавен апарат и социална система. Намаля и ширещата се дотогава бедност и неграмотност.
Изненадващо за наблюдателите Португалия стана съосновател на еврозоната, без да отговаря на критериите за това. Едва през 90-те години високите преди това лихви по кредитите паднаха до едноцифрени нива, което - както и в други страни - доведе до експлозия на цените на недвижимите имоти и до нарастване задлжнялостта на домакинствата. Отрезвяваща роля изигра обаче осъзнаването, че държавата е пропуснала възможността за консолидация. Португалия първа от еврозоната прекрачи още 2001 г. 3-процентовата граница на дефицита.
Предвид високата безработица от над 10%, за много португалци еуфорията от последните години вече е далечен спомен. Още през 2002 г. ЕС заведе срещу Португалия като първа страна наказателна процедура за висок дефицит. В отговор на това бяха увеличени данъците и взети мерки за икономии, бе проведена и пенсионна реформа, с които дефицитът през 2007 г. бе сведен до 3%. Но кризата от 2008 г. помете всички тези трудно извоювани успехи.
След последното десетилетие на слаб икономически растеж Португалия днес отново е изправена пред тежка криза. Срещу тази опасност се разработва "амбициозна" приватизационна програма в транспортия и енергийния сектор, както и в осигурителното дело. Предвиждат се също така понижение на социалноосигурителните вноски на работодателите, както и промени в трудовото право, за да се повиши гъвкавостта при освобождаване и назначаване на работа, както и намаление на компенсациите при уволнение. Орязват се правата и на наемателите.
Въпреки че в Португалия, за разлика от Гърция, се забелязва стремеж към икономическо оздравяване, не може да се очаква, че икономиката скоро ще се върне в нормалното русло. Не бива да се хранят и илюзии за успеха на спасителните мерки. Няма финансист, който да вярва, че затъналите в дълговото блато страни ще успеят да погасят своите задължения, тъй като трансферът на европейски пари и кредити от МВФ служат единствено за печелене на време. А цената за спечеленото време ще бъде заплатена с масивно увреждане на икономическата и социалната структура, защото целта на новите кредити не е да се открие перспектива за населението, а да се осигури време за ангажираните в дълговия водовъртеж банки за изгодно преструктуриране на техните заеми.
Тук не става въпрос просто за криза на общата валута. В случая сме по-скоро конфронтирани с масивна дългова криза на страни от периферията на ЕС. С аргумента, че трябва да се спасява еврото, тези страни се натикват още по-дълбоко в дълговото тресавище. Това, което днес целят финансовите играчи, е социализиране на техните загуби след продължителния период на реализирани печалби. Като главната тежест на този процес се прехвърля най-вече на гърба на населението на тези страни, което все повече ще обеднява, и в една значително по-малка част ще се поема от европейските данъкоплатци.
А целият този процес красноречиво говори, че ЕС вече не е успешен модел за развитие на изостаналите държави, за какъвто бе даван доскоро.