Портрети и автопортрети в галерия "Лоранъ"

Лаврен Петров

Новата експозиция в галерия "Лоранъ" (ул. "Оборище" 16), която може да бъде разгледана от днес до 31 май, представя многообразието от стилове и похвати в портретния жанр в българското изкуство от ХХ в. Образите, увековечени върху платната от четката на големите ни майстори, носят духа и посланията на своето време. Портретът винаги е заемал особено място в художествените ни традиции - този жанр в най-голяма степен отразява емоционалната връзка между художник и изобразяван обект. Като най-интересна форма на саморефлексия за твореца, автопортретите на видни български художници създават специална атмосфера в настоящата изложба. Несъмнено вниманието на зрителя е привлечено от автопортрета на Александър Миленков - пионера на българската сценография.

Васил Евтимов, "Портрет на дама със саксия", 30-те г. на ХХ в.

Класическата творба е късна за художника, изработена е в ефектна елипсовидна форма, като авторът се е изобразил вероятно през 60-те г. на ХХ в. "Автопортрет" на Карл Йорданов от 1947 г. също е "класика" в жанра. Творчеството на художника е слабо познато и неизследвано. Подписана и датирана от автора, тази творба е още по-ценна. Направо от стените на една друга голяма изложба, тази на Новите художници в Софийската градска художествена галерия, са взети и включени в настоящата експозиция две творби на Маргарита Милиджийска - "Автопортрет в бяла блуза", 30-те г. на ХХ в., и "Портрет на художничка", 30-те г. на ХХ в.

Петко Задгорски, "Автопортрет", 1957 г.

Специално място в изложбата е отредено на един от големите, все още "непознати" в българското изкуство - яркият представител на кюстендилската живописна школа Васил Евтимов. Талантът и уменията му заблестяват в "Портрет на дама със саксия", 30-те г. на ХХ в. Прави впечатление също жизненият и изящен "Автопортрет", работен с цветни моливи. Евтимов ни дава и един от най-сполучливите и издържани портрети на Владимир Димитров-Майстора. Творбата е работена с въглен, но майсторският щрих при изграждане формите на лицето на близкия му приятел създава усещане, че монохромната творба е изпълнена с цвят.
Сред изброените произведения като силен контрапункт се открояват творбите на Лика Янко, Генко Генков и Димитър Казаков-Нерон. Това, разбира се, нито притеснява погледа на зрителя, нито нарушава хармонията на експозицията. Стената на "модерните" придава особен нюанс в съзвучие с общите европейски тенденции на изкуството от миналия век. Колекционерска рядкост са портретите на майката и бащата на Лика Янко. Известната художничка изобразява своите родители в типично неподражаемия си стил, специфичен рисунък и ярък колорит.