Порой от безхаберие

Два пъти повече хора са останали без работа през август. Втори месец подред безработицата в страната се покачва, а устроилите се на пазара на труда стават все по-малко. С наближаването на края на летния сезон, който осигурява заетост на много българи, се очаква още покачване на безработицата, прогнозират от НСИ. 

Както се казва, де да беше само безработицата. Нормално е тя да расте. Заетостта обаче остава на заден план и въобще не дава признаци за съживяване. Точно обратното - фирмите започнаха да се освобождават от работници, още преди да са ни залели напълно и вълната на коронавируса, и тази на икономическия колапс. Работодателите по принцип гледат да плащат ниски заплати, сега мнозина ги намаляват още. Но виж чиновниците в това отношение са много добре - за тях криза няма, ние си ги храним, за да ни "лаят", получават си немалките заплати. А са и много, според европейските стандарти. На фона на минималното трудово възнаграждение на близо половин милион българи. 

Спасяването на хората и на бизнеса не е приоритет за никого. Все едно ръми лек дъждец. Но дори лека росица не се усеща в парламента. Вместо по-скоро да гледат бюджета, за да спасяват хората, там тече порой от обиди, подозрения, интриги и... безхаберие. Въпреки призивите на БСП. За оглеждане на структурата на чиновниците и на парите за тях звук не се чува. Все едно в обществото няма урагани от недоволство и безумно обедняване. Усещането е за недоучени и недорасли комплексари, чисти родоотстъпници всъщност, които нито знаят как, нито искат да управляват държава, но ни правят заложници на своя егоизъм и на абсурдни домогвания с мръсни ръце. А милионите българи всеки ден си представят, че ще се появят хора със знания, почтеност и готовност да работят за общо благо. Уви! Засега нито днес, нито утре се очертава смяна на караула пред затръшнатите врати за народните тегоби и убити надежди. А животът отминава много бързо...