Пороците ни - по-големи от нас

Здравеопазването ни не е това, което ни се иска. Непрекъснатите реформи и в тази област повече ни разболяват, отколкото ни лекуват. Защото лошото е като плевел - трудно се изтръгва. Ти се бориш с него, то те побеждава. Така е и с нас самите, когато вместо да викаме неволята, трябва да си помогнем сами. Да надвием себе си, да се преборим с вредните си навици, с пороците си, които погубват нас и вредят на околните. Може някому да звучат наивно, даже дидактично, но лекциите за вредата никога не са излишни. 
Един от най-зловредните пороци е тютюнопушенето. У нас стават все повече пушачите и непрекъснато намалява възрастта, в която нашите деца вземат в ръцете си цигарата. Малцина са хората, които са успели да се освободят от тази наркотична зависимост. А тя струва скъпо - и за здравето, и за джоба на пушача, и за семейната каса. Пушачът е труден  човек. Той мисли само как и къде да си запали цигарата. Нервен е, трудно се съсредоточава, "ухае" неприятно, често обгаря дрехите си, дими и замърсява около себе си. Даже като спи, пак издиша вредни газове и миризми. Обществото ни не се бори с вредните навици на пушача, който гаси цигарите си там, където свари, пуща фасове навсякъде. Наскоро Столичната община сложи по спирките на градските превозни средства нови кошчета, върху чийто капаци "цъфнаха" пепелници. Защото пушачите пробиха с пламтящите си цигари предишните кошчета за боклук. Но пепелниците изтраяха ден до пладне. Пушачи или хулигани ги изкривяват, къртят ги. Необяснимо е защо го правят. Крадат ли се пепелниците?  Ядосват ли се пушачите или гражданите, та си го изкарват на новата придобивка? Колко общи средства се хабят за "удобствата" на пушачите? А те, седнали удобно по спирките, съвсем не се притесняват, димят около себе си. А че има хора, на които това не им е приятно, никак не ги интересува! Важното е да си угодят на порочната душичка! Хабят цели цигари, докато чакат автобуса, после ги хвърлят край себе си. А да не говорим с колко пари ощетяват собствения си джоб и семейния бюджет! Едва ли има някъде по света друга страна, където толкова много да се пуши и толкова много да се замърсява с фасове и угарки!
Другият зловреден и неизтребим порок е пиянството. Пияни хора, юноши, даже деца сядат зад волана, избиват себе си, убиват невинните си близки, затриват пътуващи и пешеходци по пътищата. У нас жертвите от пияни шофьори стават все повече, увеличават се непрекъснато. И как така хем сме бедни, хем харчим за алкохол и цигари много пари? Няма ефективна борба с алкохола, няма възпитание в трезвеност, в живот без алкохол! Не се разяснява на подрастващите вредата от пиянството. Напротив - има реклами на "уж" качествен алкохол! Колко е качествен - това го знаят само производителите, за които единствената цел е печалбата. Затова и се увеличават болестите от пиянството и жертвите на пияниците! И все повече стават зачернените български души!
Други наши пороци са агресията, грубостта, жестокостта, саморазправата с бой и насилие. Що за морал властва сега у нас? Кой позволява на деца, юноши, на възрастни хора да посягат с шамари, с ножове, с оръжие при улични разпри, при спорове в институции като училища и болници? Това стана след промяната, когато всеки започна да се мисли за всевластващ! Тон дават управниците ни, които не знаят какво е етика и морал. Те си позволяват обидни думи, оскърбления, защото се мислят за вечни и всесилни! Истината е, че най-силното възпитателно средство е личният пример. Но от кого да се учат младите, като родителите, учителите, лекарите не са вече големият, силният и неоспоримият авторитет? Наложително е нашето училище да възвърне възпитателните си функции и да възобнови традициите си по тези проблеми. Нужно е по-скоро да се въведе в училище изучаването на етика и морал, а в часовете на класния ръководител да има възпитателни лекции за поведението на подрастващите, за държанието им на публични места, за отношенията между съученици, за кавалерството, за женствеността. Ако не се обърне сериозно внимание на тези наболели въпроси, ако не се работи за възпитанието на младите, ще се самозатрием като хора.
Втори сме по смъртност в света. Не само социалните ни условия, не само здравеопазването ни допринася за тази голяма смъртност. Виновни сме и ние самите. Напоследък у нас се увеличават  родените недоносени деца и тези с вродени недъзи и малформации. Това е резултат и от неизтребимите ни пороци, от незнанието и нехайството на бъдещите родители. На нашите подрастващи им липсва култура, образование и възпитание по въпросите на секса, брака, бащинството, майчинството. Жалко и безрезултатно е само да отчитаме, че пороците ни стават все по-големи и все по-силни от нас и от обществото ни.