Поражението на победителите

Евровотът завърши с шампанско за ГЕРБ и ДПС. Партията на Бойко Борисов спечели убедителна победа с над 10 на сто аванс пред БСП. И веднага се чуха коментари: за девети път ГЕРБ е първа политическа сила и с голямата си преднина пред БСП вече е просто неприлично да бъде държана в опозиция. Движението на Лютви Местан пък направи удар с 4 евромандата и почти застигна соцпартията, която катастрофира тежко. Водената от Николай Бареков коалиция доказа, че вече е фактор с над 10% подкрепа. Реформаторите показаха, че сините мърдат. Два били новите политически субекти - "България без цензура" и Реформаторският блок, които тепърва ще тежат на масата с картите. Това са изводи, по-скоро митове, които бурно се тиражират дни след изборите. 
Според тях "крахът на БСП" поставя под въпрос стабилността на кабинета и налага промени в него. Борисов веднага обяви курс към предсрочни избори. "В първия работен ден на Народното събрание трябва да има само една точка и тя да е разпускането на парламента", категоричен бе той. Междувременно шефът на ГЕРБ даде нежна заявка към ББЦ, че ако Бареков му се извини, може да помисли да преговарят. Вместо от него обаче, извинение към ГЕРБ дойде от Радан Кънев, който се извини за всичко, включително и за проливните дъждове. Бъдещият евродепутат Томислав Дончев остави намек за коалиция с ДПС. Лютви Местан пък елегантно заяви, че ДПС е коректен партньор. А междувременно Борисов подкани ДПС да напусне парламента, защото "ако продължи да подкрепя подобна коалиция, ще бъде съучастник". И докато генералът чака извинение от Бареков, за да "си станем пак близки като едно време", набралият скорост лидер на ББЦ заяви, че е готов да управлява, но с БСП и без Сергей Станишев. И шопската салата стана пълна манджа с грозде. Нека видим отделните й съставки.

Мит 1. Партия ГЕРБ остава първа политическа сила с убедителен резултат пред БСП
Ако погледнем избирателната активност, това съвсем не е така. Гласувалите са малко над 2,36 млн., което е активност около 36%, или около 680 383 поддръжници. Ако извадим тези 680 000 гласа от имащите право на глас 6,5 млн. българи, подкрепата на ГЕРБ се свежда до около 10,5%, което всъщност нищо не им гарантира, освен че затвърждава тенденцията на спад на доверие. Тоест, като абсолютен процент, за ГЕРБ са гласували 10-11%. С толкова ниска подкрепа тази партия няма как отново да властва. След политиката на рестрикции, завършила с масови протести и категоричен червен картон през февруари 2013 г., няма как да очакваме поддръжниците им да растат. Съвсем друг е въпросът, че ниската избирателна активност, оказа се, работи не за БСП, а за ГЕРБ.

Мит 2. В тези избори има победители и губещи
Не, в тези избори никой не печели. Ниската избирателна активност е наказателен вот за всички партии. Извън гласуването са останали цели 64%. Когато говорим за протест срещу статуквото, това е протестът и на тези хора, които не са припознали никоя политическа сила като достойна за гласа им. Все повече избиратели се въздържат от участие на принципа - повече няма да ви гласуваме, а накрая ще ви изметем всичките. Тези хора казаха "Не" на доверието в ЕС, не на политиката, налагана от ЕС. Да не забравяме, че това са избори за депутати в Европейския парламент, не за българския. Факт е, че най-голяма е била избирателната активност сред ромите и пенсионерите. Това в голяма степен обяснява подкрепата на "България без цензура" (ББЦ), чийто лидер привлича този електорат с обещания за безплатно образование, здравеопазване и т.н. ББЦ, бидейки напълно нова формация, с този вот е реално единственият печеливш в тези избори.
Скептицизмът по отношение на Бареков, оказа се, не е оправдан. Той умело използва онова, което липсва в посланията - национализъм и леви идеи. Националистическата партия успя да концентрира внимание към себе си повече със скандали, отколкото с идеи. Същевременно БСП води политика обратна на политиката на ГЕРБ - повече работи и по-малко говори и показва. При ГЕРБ беше едно непрестанно медийно перчене, рязане на лентички и изтъкване от ефира какви отличници сме, докато народът се гърчеше и обясняваше, че не може да яде асфалт и макропараметри. БСП е заета да ревизира монополи, да променя закони, но не обяснява достатъчно ползата от действията си и тя не достига до електората. До избирателите достига шумната критика на опозицията, която насажда убеждението, че всичко, което този кабинет прави, е грешно, нередно, престъпно. Другата "грешка" на БСП е, че тя избягва популизма. Което не може да направи, не го обещава - прави заявка за нещо, върши го в посочените срокове и го отчита семпло. В политиката обаче така не се печели. Печелят най-шумните - с демагогия, популизъм и показност. Бареков е ярък пример за това, с обещанията си за всякакви безплатни неща, включително ваучери за пътуване до Луната. Той е показател, че хората имат нужда да вярват в "светлото бъдеще" и че правилото "800 дни, вервайте ми" винаги ще е печелившо. С това стигаме до

Мит 3. БСП губи
Загубата на управляващата партия е основание за предсрочни парламентарни избори. Съвсем не. В никоя друга държава изборите за евродепутати не се коментират в контекст на смяна на властта. БСП отчита спад, това е така, но то още не е загуба. Първо, на миналите избори за евродепутати активността на левия електорат беше сходна. Второ, разликата между БСП и ГЕРБ не е голяма - малко над 400 000 гласа. На фона на общия брой имащи право на глас това са едва 2,6%. И ако изборите са за българския парламент, резултатите ще бъдат много по-различни. Трето, на тези избори най-силно мотивирани да гласуват бяха протестиращите срещу кабинета. За тях гласуването бе мобилизация за обединение, наказателен вот и повод да искат оставката на кабинета, ако гласовете им са достатъчно. Какво излиза? Че протестърите, т.нар. борци за нов морал, всъщност са поддръжниците на стария "морал" - политиката на рестрикции и геноцид, довела хората до такова отчаяние, че да се самозапалват. БСП все още управлява в коалиционно партньорство и има шанс да убеди избирателите си с политика, различна от довелата до оставка кабинета "Борисов". Плюс е, че има време да си направи анализ.
За БСП е достатъчно да приеме като мотивиращ шамар този вот и да си спомни, че е най-устойчивата партия в катаклизмите на прехода. Да си направи нужните самокритики, промени, ако трябва - и оставки, да се обърне към своя потенциал и да заложи на левите си идеи. Навсякъде дясното увяхва и национализмът цъфти, което е сигнал, че дясната политика на крайни рестрикции не е правилният подход.

Мит 4. ДПС е във възход
Това са истинските победители на тези избори, които ще засилят влиянието си в изпълнителната власт. "Социалистите получиха сериозно предупреждение за опасност за стабилността на властта им - тежестта на малкия партньор ДПС се увеличи". 
Да, ама само на пръв поглед. Ако погледнем реално, ДПС има твърд електорат, който не се влияе особено от противопоставянията ляво - дясно. За ДПС от 24 години гласува под строй определен електорат. При крайно ниска активност сред българите естествено е ДПС да изпъкне. Така че твърдението, че ДПС са истинските победители на тези избори, е несъстоятелно. При една висока изборна активност те отново ще получат обичайния процент. При все това тази партия доказва, че е единствената, която винаги е в силна форма, неподвластна на времето. И в състояние да си осигури най-изгодната позиция в следващия парламент.

Мит 5. Реформаторският блок печели
Да си нов играч и да постигнеш такъв процент е постижение. Не, първо Реформаторският блок не е нов играч, а сбор от стари муцуни с поставени няколко нови лица, създаващи илюзия за нова формация, нова възродена десница. Всъщност реанимиране на политически изхабени и обществено дискредитирани образи с обновена фасада. Формация, която така и не успя да стикова действията си и да наложи нова политика, използвайки изводите от грешките на предшествениците си. Онези грешки от противопоставяния, разделяния, липса на ясна цел и стратегия, довели до пълния разпад на дясната идея и до загуба на подкрепа, с което изпаднаха от участие във властта. Второ, слабата подкрепа разбива мита, че 90% от българите поддържат искането на протестиращите за оставка на кабинета. В София РБ се очерта като втора политическа сила, заедно с КБ. Не е така обаче в провинцията. "Новият морал" е главно от София - при столичните протестиращи. Всъщност в страната други нямаше. Да, София не е България. Ниската подкрепа за РБ показва още нещо - голяма част от протестиращите всъщност са симпатизанти на ГЕРБ. А вече и самият лидер на РБ - Радан Кънев, направи заявка да е сред тях. Тези дни той се извини за всичко на ГЕРБ, но пропусна да се извини на избирателите си. Не се извини, че за пореден път ще убие дясната идея и надеждата на малкото останали нормални десни демократи. Не се извини на българския народ, че го лъгаха за нов морал, а ще му върнат стария - на мизерия, фалити, разруха и рестрикции. Така че подкрепата на този вот за РБ не е повод за оптимизъм, напротив - при това поведение на нейния лидер тя ще намалява.

Мит 6. Европа отказа левия завой, победи дясното
Това е така само на пръв поглед. Дясната ЕНП, макар да води с гласове пред лявата ПЕС, губи повече гласове спрямо миналите избори. Същевременно се отбелязва съществен ръст на партиите с анти-ЕС насоченост - цели 19%, което е показател за нарастващо недоволство на европейците към политиката на Съюза. Неслучайно западните коментатори определиха тези избори като "Националистическо евроскептично земетресение". Именно тези партии са най-големите победители на изборите за Европарламент. В редица държави като Гърция, Австрия, Германия и Франция евроскептиците са изненадите и получават много повече места от досега. Това е сигнал за анти-ЕС нагласите, разпространили се бързо в цяла Европа, подхранвани от гнева по отношение на кризата в еврозоната и строгите мерки за икономии, въведени в резултат на това. Посланието към политиците е, че хората искат по-малко ЕС, но пък по-добър.