Помирение в името на живота

В своето творчество писателят е призван да бъде предвестник на процеси и събития, към които обществото, въвлечено в боричкания и емоционални политически преживявания на своето време, не може да вдигне очи. Творецът обаче отправя взор напред във времето, за да открие разумния изход, за да облече в подходяща художествена форма своето хуманно послание.
В новия си роман "Къща на кръстопът" писателят Панчо Недев разгръща в солидно повествование един конфликт, в който се отразява неспокойната ни политическа действителност в България от нашето съвремие - през годините на т.нар. преходен период след 10 ноември 1989 г. В действителност този преходен период още не е преминал и едва ли ще се случи скоро това, докато не се постигне помирение за доброто и пребъдването ни на уморената ни от политически страстни страна. Панчо Недев призовава в книгата си към надмогване на дребнавите пристрастия, разкъсващи обществото ни, да се постави точка на деградивната омраза, като се съхрани в народната памет делото на всеки честен и достоен радетел за свободата на България.
Действието на романа "Къща на кръстопът" се развива във Варна, а възелът на един конфликт, заплетен от две заможни и влиятелни местни фамилии, е срещнал широко обществено и политическо отражение, предизвикал е поляризирани страсти, сплетени в непримиримо противоборство, каквито всъщност са разпалени в цяла България.
Къщата, разположена на кръстопът, е не просто интересен паметник на културата, в романа тя е метафора, символичен образ, сякаш е разпънатото на превратния кръстопът на времето минало, настояще и бъдеще на българския народ - на кръстопътя на враждуващите политически пристрастия, зад които се крият всъщност досаден човешки егоизъм и неприкрита алчност, кристализирали в два антагонистични свята, жадни за възмездие и мъст. Възел от страсти и истерика на хора, поуморени от безсмислената борба през последните две десетилетия. Кръстопът, на който е разпъната съдбата на цяла съвременна България. В хода на художественото повествование авторът Панчо Недев развива идеята, че спорът за съдбата на тази историческа къща е всъщност спор за съдбата на съвременна България, където родните фамилии са разединени и враждуващи, защитаващи ревностно непримирими политически антагонистични каузи.
Главната героиня на романа, 82-годишната Бабка, изпълнена с виталност и енергия, е бивша годеница на офицера от царската армия антикомунистическия деец Янко Демиров и вдовица на героя антифашист Димитър Матеев - двама достойни мъже от нейната младост, с които тя е имала съдбовна връзка и които продължават да живеят в сърцето й. Единият - царски офицер, ухажор и годеник до убийството му. Другият - неин съпруг, баща на децата й.
Енергична, надживяла и любовта, и героичния им край, Бабката налага волята си, дарявайки къщата на кръстопът за строеж на училище и детски дом в полза на обществото. Освен това смелата жена дава идеята паметта за двамата герои, макар и с коренно различни възгледи - комунист антифашист и антикомунистически деец горянин - двама идейни врагове, всеки от които останал верен до смърт на своите възгледи за свобода и справедливост - да бъде увековечена с по един очерк, събрани в обща книга.
Техните синове, преуспяващи политици от двата полюса на партийния живот, постепенно, след редица конфликти, заплетени ситуации, достигат до разбирателство и единомислие, приемайки хуманните надпартийни идеи на Бабката - самата тя душевно обогатена, оцеляла и с още по-хубаво и с по-мъдро присъствие след превратните години. Внуците са напълно чужди на враждата на своите уморени и изхабени от безсмислени препирни и вражди помежду си родители и са главните поддръжници на своята любима Бабка.
Панчо Недев пресъздава в романа си "Къща на кръстопът" значими обществено-политически проблеми на нашето бурно съвремие. Смисълът на тази книга е в това, че авторът предлага своята панацея - не на непримиримата омраза, за помирението между различно мислещите хора в името на живота и градивното бъдеще на новите поколения. "На кого е нужно това разделение, тази безкрайна и безсмислена омраза? - се пита един от главните герои левият политик Христо Матеев. - Или искаме да я завещаем на децата, на внуци и правнуци ли?" Това е книга за помирението и обединението в името на живота. Писателят съветва недвусмислено - то трябва да започне с помирението най-напред в семейството.
Душеприказчикът Бай Дянко, изразяващ непосредствена народна мъдрост, съветва пък своя събеседник убедения демократ Петър Янев: "Върни се към себе си, за да си поживееш нормално и по човешки, към семейството и най-близките си хора, към християнското помирение."