Полу-вето на полу-президент

Още в най-ранния стадий на лятото видни представители на различни власти вече показват видими симптоми на слънчасване. И съвсем необяснимо и неадекватно започнаха да си мешат капите. 
Първо премиерът изненадващо посъветва президента да наложи вето върху Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Президентът, естествено, мигновено се подчини. Без дори да се замисли. А би следвало да поразсъждава по въпроса редно ли е главата на изпълнителната власт да дава съвети на държавния глава по въпроси, които са изцяло в правомощията на последния. Дали ще наложи вето на един закон или не, президентът трябва сам да реши. Иначе цялата процедура по ветото си губи смисъла. Този закон е предложен от правителството, каквото са имали да казват по него са го казали. Оттам нататък автономно право на президентската институция е дали да го върне за преразглеждане, или не. Иначе по-добре да изменим конституцията и премиерът, вместо излишно да си усложнява живота и да се обажда на президента, сам да може да си налага вето върху законите. Като преспи и размисли, че нещо не е наред - връща го и готово! Опростена и ефикасна процедура.  
На всичко отгоре от прессекретариата на президентството излезе следният свръхозадачаващ текст: "Въпреки че президентът неведнъж през последните седмици изрази несъгласието си настоящият Висш съдебен съвет да номинира и избере следващия главен прокурор на републиката, държавният глава не налага вето върху този текст от закона." След като първо се дискредитира, че налага вето над закон под натиск от изпълнителната власт, с това изявление президентът допълнително се излага пред обществото, че пуска текстове, с които не е съгласен!? Нали президентската институция е автономна и независима! Кой го принуждава да прави компромиси и да се саморазобличава в непоследователност? Да каже. Може би има допълнителни инструкции отнякъде? Дали не са от вътрешното министерство, което контролирайки ВСС, иска да си избере удобен нов първи обвинител? Обвинител, който ще им върши работа, но други ще носят отговорност по избирането му. Ако това не е така, значи президентското пресаташе сериозно е слънчасало. И плаче за уволнение, тъй като въпросното прессъобщение показва крайна некомпетентност на този, който го е съставил, и този, който го е одобрил.
Още неотшумели карамболите със съдебния закон и - ново двайсе! Сайтовете започнаха да пускат "мълнии", че Б.Б. "спира Закона за горите". Странно е обаче как може да стане това, доколкото един закон не е влак, че да бъде "спрян". Вече приет от мнозинството в Народното събрание, той е извън правомощията на премиера и на парламента и е в ръцете на държавния глава. Разбира се, послушният президент малко по-късно спря и този закон, но всичко това са сериозни симптоми за бламиране на разделението на властите в държавата. Авторитетни юристи твърдят, че ставаме свидетели на директно нарушаване на Конституцията и дезавоиране на президентската институция. Защото вето, наложено по молба или с разрешението на премиера, е полу-вето и някои може да сметнат, че при това положение имаме и полу-президент... Кой знае. Ех, защо ли г-н президентът не послуша съпругата си, когато се колебаеше дали да се кандидатира или не! Сега щеше да отмаря във вилите си по света и у нас, които ги има в изобилие, вместо да заплита и разплита неразрешими казуси в жегата. И да става обект на различни съмнения и присмех.
Щом се завихрят големи циркове в държавата, неизбежно на манежа излиза и министър Миро Н. На брифинг в гранитната зала земеделският министър изтъкнал, че част от спорните текстове в закона за горите можели да се решат чрез текстове към наредби в закона!? Така един представител на правителството в прав текст заявява, че наредбата ще противоречи на закона. Което никак не е добре, тъй като ставаме свидетели на фундаментално нарушение на правото. Не може по-низшият юридически акт да противоречи на по-висшия.
Не може, разбира се, в правовите държави. В безправовите, каквато напоследък се явява нашата, очевидно всичко може. И всичко бива подчинявано на политическата, партийната или корпоративната целесъобразност. А най-голямата жертва в този неконтролируем вече процес става правото. И оттам - народът.