13 Август 2020четвъртък14:10 ч.

Образование

Половината млади висшисти у нас стават продавачи

Най-точният ориентир за състоянието на висшите училища у нас е рейтинговата система

/ брой: 235

автор:Велиана Христова

visibility 1056

Може спокойно да се каже, че един от малкото безспорни успехи в системата на висшето ни образование в последните години е рейтинговата система на висшите училища у нас (https://rsvu.mon.bg). За 2019 г. тя е осъвременена с нов дизайн и с разширени възможности за стандартни и собствени съпоставки между вузовете, за отделните висши училища, за професионалните направления и вътре в тях, може да се правят сравнения дори по специалности. За момента рейтинговата система е единственото място, където може да се видят възможно най-пълни данни за висшите училища и показателите им по различните индикатори. В МОН вчера създателите на рейтинговата система от консорциума "Отворено общество"-"Сирма Солюшънс", представиха новостите в нея за тазгодишното й издание.   

Студентите намаляват

Броят на студентите в България драстично се свива в последните години - за една петилетка те са намалели с 45 000, а само за последната година - с 6000. Не е трудно да се разбере, че причината е в демографския срив и в заминаващите да учат в чужбина, които според МОН също намалявали. Според министър Красимир Вълчев, години наред е действал принципът за крайна либерализация на приема - т.е. за приемането на колкото може повече млади хора с идеята, че след това пазарът ще регулира нещата. Това обаче за публична система като висшето образование не е адекватно, максималното насищане с новоприети студенти е било според него през 2014 г., когато във висшите училища са влезли над 80 на сто от зрелостниците. През 1990 г. студенти са ставали едва 30% от завършилите гимназия, което означава подбор на най-добрите и по-висока конкуренция за едно място в различните специалности. Масовият прием е довел до нерационално търсене на специалности, за чиито випускници след това няма работа, и до недостиг на студенти във важни за икономиката и обществото направления. Министърът признава, че методиката на финансиране на принципа "парите следват студента", т.е. чрез субсидия, зависеща от броя студенти, е накарала вузовете да приемат повече студенти и да разкриват нетипични за профила си специалности. От две години насам общият прием се намалява и се преструктурира, като целта е висшето образование да се обвързва все повече с нуждите на пазара на труда. Така бройките за прием вече са намалени от 58 000 на 43 000, като в близките две години за държавните вузове приемът ще бъде свит с още 6-7000 бройки. Отделен проблем за обсъждане е това, че с промени в Закона за висшето образование, които са в НС в момента, властта се отказва да определя дори общия прием в частните вузове, което поставя под съмнение идеята.

Най-трудно, с най-висок среден успех от дипломата за средно образование се влиза в Медицина (5,63), Фармация (5,51) и Стоматология (5,51). В тези направления има и най-много чуждестранни студенти. Най-нежелана е Металургия, където средният успех на кандидатите е 4,38. 

Според Вълчев МОН тази година е издало само 3500 удостоверения за учене в чужбина, докато според данните на формите, организиращи обучение за абитуриенти извън граница, заминаващите зрелостници са около 11 000 всяка година.

     

По-малко икономисти, повече медици и педагози

Вече има промяна в профила на студентите по професионални направления - намалели са тези в масовите специалности като Икономика, Администрация и управление, Право, а са се увеличили подготвящите се за лекари, инженери, учители. Броят на студентите в около 15 направления е спаднал с над 30% , особено в Икономика и Администрация и управление. Но пък има ръст в Медицината (със 76%), във Военно дело (65%), педагогика (36%), ветеринарна медицина (26%). Увеличават се студентите също в Информатика и компютърни науки (10%). Имаме по-добра концентрация в тези професионални направления, в които завършилите имат по-добра реализация на пазара на труда, отчита Стойчев. 

Въпреки това, Иконимиката все още остава на първо място по брой студенти (37 909), преподава се в 16 висши училища у нас, като на първо място в това направление са СУ и Американският университет, трети е УНСС. На второ място по брой студенти е направлението Администрация и управление (16 584), а на трето място тази година вече излиза Педагогиката с 14 864 студенти. Най-малко са студентите в направления Транспорт, корабоплаване и авиация (5618) и Туризъм - едва 4886.        

Историци и археолози - най-безработни

Доста висока спрямо средната безработица сред младите висшисти (2,2) е тази при завършилите Психология (3,4) и История и археология (3,06). Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година има при завършилите Военно дело, Медицина, Фармация и Стоматология.

За сравнение през миналата година безработица от над 3% е отчетена сред завършилите в 9 направления, а през 2014 г. - в 38.

Не е премахнат обаче проблемът с приложението на полученото образование, т.е с това, че около 50% от випускниците на вузовете се хващат на работа на позиции, които не изискват висше образование (продавачи). Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите Туризъм (20,41%). Зле се реализират също абсолвентите на специалностите Хранителни технологии и Изобразително изкуство. 

С най-високи доходи - информатиците от СУ

Най-високи доходи през 2019 г. имат завършилите Информатика в СУ - 4193 лв., както и Администрация в Американския университет - 3531 лв. 

По принцип най-високи средни доходи имат завършилите Информатика и компютърни науки, Математика и... Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми. Странното е, че в последната посочена специалност се влиза с най-ниските оценки от дипломата за средно образование, а доходите тук са сред най-високите.   

Средният осигурителен доход на завършилите също нараства през тази година до 1297 лв. Най-ниският доход пък е на завършилите Администрация и управление в ХТМУ - 1757 лв. 

Какво да избират зрелостниците

Има три типа професионални направления, обясни вчера Георги Стойчев. В едните като например Икономика, Инженерни науки, Природни науки, Право има значение в кое висше училище са учили студентите. При випускниците от направление Икономика на СУ и УНСС например безработицата е 1,5 %, докато при тези от стопанската академия в Свищов е два пъти по-висока (3%). Има направления, в които разликата в доходите на випускниците между първия в класацията и последния е 10 пъти! 

В други направления като Медицината например, няма голямо значение в кой университет се учи, защото всичките са като близнаци. Иначе в класацията по това направление първото място си делят СУ и МУ -София. Но випускниците на всичките медицински вузове имат високи доходи и при тях безработицата е почти нулева. 

При третия вид направления не е толкова важно нито къде точно се учи, нито какво е направлението, а е важно каква е специалността. Така е например в направлението Архитектура, строителство и геодезия. Випускниците на УАСГ например се реализират като архитекти и строителни инженери, а тези от академията на МВР - в областта на пожарната и аварийната безопасност.

Очаквани промени

По думите на министър Вълчев предстоят промени в постановление на МС, според които абитуриенти с високи оценки от матурите по български език и литература, ще имат право на трета стипендия, ако изберат да станат студенти в областта на педагогиката или инженерните науки. Ще бъде променено и 64-то ПМС за приема във висшите училища така, че бройките за първокурсници в държавните висши училища да може да се намалят още. Както ДУМА писа обаче, промените в Закона за висшето образование предвиждат МС да не определя изобщо каквито и да било правила, включително приема, за частните висши училища.    

Нинова: ГЕРБ си направиха ритуално самоубийство от страх

автор:Дума

visibility 211

За пореден път ГЕРБ и Борисов се скриха

автор:Дума

visibility 283

Липса на кворум провали заседанието на парламента

автор:Дума

visibility 249

Тотален провал на летния сезон

автор:Дума

visibility 570

/ брой: 154

Задават се по-скъпо парно и топла вода

автор:Дума

visibility 310

/ брой: 154

Нова ядрена мощност - приоритет на държавата

автор:Дума

visibility 301

/ брой: 154

Къщите около София са най-търсени в пандемията

автор:Дума

visibility 233

/ брой: 154

Поне двама загинали при протестите в Беларус

автор:Дума

visibility 5

Над 15 млрд. долара са щетите от експлозията в Бейрут

автор:Дума

visibility 78

ЕС притеснен от втора вълна на КОВИД-19

автор:Дума

visibility 210

/ брой: 154

Човечеството върви към нова световна война

visibility 539

/ брой: 154

Бил ли е масон цар Борис III?

автор:Христо Георгиев

visibility 358

/ брой: 154

За уродливостта на нормалното

автор:Владимир Георгиев

visibility 265

/ брой: 154

Българи срещу българи

автор:Петра Ташева

visibility 234

/ брой: 154

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ