Половин таблетка подарък

Ирина Невинная

Още през тази година в няколко руски региона трябва да започнат "пилотни проекти" за лекарствени застраховки. Премиерът Дмитрий Медведев вече подписа разпореждане за подбор на териториите, в които ще се изпробват различни модели на такава застраховка. На пациентите ще им връщат част от стойността на лекарствата, предписани от лекарите.
На пръв поглед изглежда, че по време на криза, когато трябва да се икономисва всяка рубла, не е време да се започва скъп експеримент. Всъщност обаче подобно застраховане е изгодно и за хората, и за държавата. В страната ни заради скъпите лекарства не всички могат да си позволят дълго време да се лекуват с необходимите препарати. Ето защо често пъти хората се лекуват самостоятелно, а на лекар отиват, когато болестта вече е в разгара си. В резултат голяма част от разходите в здравеопазването отива за скъпото болнично лечение. Всички тези излишни пари - за болници, за викане на "Бърза помощ", за извършването на скъпи спешни операции - биха могли да се спестят, ако се приеме "превантивният" подход, чиято цел е спиране на развитието на заболяванията.
При нас 75% от всички смъртни случаи са предизвикани от хронични неинфекциозни болести. Лидират, както и в цял свят, заболявания на сърцето и съдовете. При това в 40% от случаите умират хора на трудоспособна възраст, които биха могли още дълго да живеят. Човек може и да не се чувства още болен, но ако нивото на холестерина му е повишено, скача кръвното му, той рискува да го сполети инфаркт или инсулт. Това състояние може реално да се подобри, ако се следва принципът: профилактика, ранна диагностика, а след това контролирано от лекар медикаментозно лечение.
Проблемът, поне частично, може да се реши с помощта на медикаментозна застраховка. Пациентът спира самолечението, защото знае, че ако лекарството му е предписано от лекар, той ще си го купи с намаление, а може би дори и безплатно (такава възможност е предвидена). На лекаря пък му е по-лесно "да хване" болестта още на ранен стадий. В резултат държавата сериозно икономисва от болничния сектор, а здравните показатели на населението се подобряват.
Кировска област стана "първата лястовица" преди две години. Там започнаха да продават лекарства с намаление не само на ветерани и инвалиди, но и на хора в трудоспособна възраст. Програмата обхвана болните от хипертония и исхемична болест на сърцето - именно тези заболявания имат най-голям принос за трагичната статистика на инвалидност и смъртност. Пациентите получават лекарствата в аптеката с рецепта от лекар. При това те плащат само 10% от цената, останалите 90% ги дава областният бюджет. Между другото, при закупките на лекарствата областта успя да получи големи намаления от доставчиците на медикаменти. Разбира се, наложи се паралелно "да се работи" с лекарите, които трябваше да засилят профилактиката.
За лекарства за хипертоници и болни от исхемична болест на сърцето в две общини похарчиха 6 млн. рубли. В крайна сметка обаче бюджетът не загуби, а спечели: с една четвърт са намалели повикванията на "Бърза помощ" и хоспитализациите (икономия от 13,5 млн. рубли), за изплащане на болнични са спестили още 3,5 млн. и други 15 млн. бюджетът е запазил за сметка на намаляването на броя на пациентите, станали инвалиди. Тоест срещу една инвестирана рубла са успели да спестят четири.
Въпросът обаче не е само в бюджетните икономии! Важното е, че смъртността от заболявания на сърцето и съдовете само за една година в районите, където се е извършвал експериментът, е намаляла с цели 20%, а като цяло в областта - с 6 на сто.
"Медикаментната застраховка отлично работи в развитите страни - коментира директорът на Центъра за социална икономика Давид Мелик-Гусейнов. - Тя е оправдана и от социална, и от икономическа гледна точка. В нашата страна на ранния стадий на заболяването пациентите плащат за лечение изцяло от джоба си, при това мнозина не винаги спазват курса на терапия. Медикаментната застраховка помага да се реши този проблем. При отработването на различни варианти е важно да се обмисли как да не се увеличи потреблението, както се случи при реализирането на допълнителното медикаментно осигуряване. Струва ми се, че доплащането от страна на самия пациент е най-разумното. Това дисциплинира пациента."
В Министерството на здравеопазването засега още не са решили какъв именно да бъде делът на участие от страна на пациента. В различните страни подходите са различни - това зависи и от структурата на заболеваемостта, и от възможностите на бюджетите, и от много други фактори. Освен това засега не е ясно кои именно региони са готови да последват примера на Кировска област. Според експертите поне пет региона ще могат да влязат в програмата още през тази година.