Политолози и социолози: 2013 г. - динамична, но със сгрешена оптика

В началото на седмицата политолози и социолози от Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски" направиха анализ на отминалата 2013 г. Освен като наситена със събития, някои от които случващи се за пръв път в демократичната история на България, те я характеризираха и като година на протестите и на оттеглянето на последните политици на прехода. Очертани бяха дефицитите на изминалите 365 дни - липса на идеи за бъдещето, липса на лидерство, отсъстващ сериозен разговор за икономиката. Сбърканата самооценка и неспособността за анализ на процесите в обществото - сгрешената оптика, доведе до подмяна на гражданското с политическото, до опитите за представяне на елитарното като национално и за замяна на политическото и икономическото с моралното. Всичко това бе поръсено с чубрицата на антикомунизма и гарнирано с лозунги от първите години на демокрацията.

Д-р Борис Попиванов:
Протестът се размина със значимите теми

2013 г. беше най-динамичната от 1997 г. насам. Първи национален референдум. Три протестни вълни - февруарска, юнска и ноемврийска. Първо предсрочно прекратяване на мандат след Жан Виденов. Три големи обществени скандала - с подслушванията през март, с шефа на ДАНС през юни и преди това през май с костинбродските бюлетини. И едно събитие, което в друго време би станало голям скандал, но по някакви причини не се получи - оставката на Христо Бисеров и обвиненията срещу него.
За първи път в българската демократична история политическа сила дублира първи резултат. За първи път първата политическа сила не можа да състави правителство. За първи път след 1991 г. има парламент, в който няма нито една нова политическа сила, независимо от общественото желание. За първи път партията победител не призна изборите. За първи път 100 дни толеранс към правителството се оказаха 16. За първи път едно правителство не зависи от парламентарна подкрепа, а от парламентарен кворум. Бойко Борисов слезе от властта и към момента не се вижда бързото му връщане в нея.
Българското общество показа по-високо ниво на политическо мислене от протестиращите, които искаха бъдеще с лозунги от миналото. Протестът не породи политическа алтернатива и се размина с най-значимите теми на обществото: бедност, безработица, липса на перспективи, монополи, рекет. Политическият и бизнес елит през 2013 г. се оказа по-разделен от когато и да било. Повече от всякога личи липсата на сериозни идеи за бъдещето. На такъв елит - такъв протест.

Димитър Ганев:
Гражданският натиск очисти част от елита

Протестите за АКТА, ГМО, срещу шистовия газ показват зараждане на гражданското общество. 2013 г. започна с референдум, продължи със социални протести, които се смениха с друг вид протести, не искам да ги категоризирам. Гражданинът беше центърът на политическия живот. Въпреки че изпратихме много тежка година за България, защото сменихме три правителства в не много добра икономическа обстановка, това беше изключително добра година за страната, защото отбелязваме нов етап за гражданското ни съзнание, нова фаза на нашето гражданско общество - то може да оказва натиск върху властта. Научихме се, че можем да свалим правителство, може и да не го свалим. Всяко правителство ще се съобразява с тези граждански настроения и ще управлява в страх от протести. 2013 г. потвърди тезата, че ще бъде критична за последните останали политици на прехода. Ахмед Доган направи крачка назад, като остана почетен председател на ДПС, Иван Костов напусна политиката, а Георги Първанов води по-скоро партизанска война в рамките на БСП. Гражданският натиск успя да очисти част от политическия ни елит.

Първан Симеонов:
Станахме по-активни и по-малко наивни

ГЕРБ се оказаха невероятни тактици и нулеви стратези. Победиха във всичко, но загубиха войната и се оказаха сами. Това е доказателство за липса на политическа далновидност. Потвърдиха се предвижданията ни за тримата последни лидери на прехода, за това, че ще настъпят трудни времена за традиционната десница, както и че ще има движение в посока национализация на политическия процес - т.е. много теми, които са били маргинални, ще придобият национално значение, напр. за раждаемостта, радикалния ислям, Македония.
Това е добра година за България по пет причини. Първо - гражданската активизация. Второ - станахме по-малко наивни. Нищо не може да се реши бързо: нито улицата може току-така да излъчва авторитети, нито партиите и монополите ще се дадат току-така, нито икономическите проблеми могат да се решат с лозунги за ВНС, нова конституция, мажоритарна система. Разбрахме, че това трябва да е процес. Не направихме и голяма поразия, макар да имаше самозапалвания на хора, а можеше да е страшно, вкл. и с последствия за  икономиката. Последното хубаво е, че не се появи политически предприемач, който да осребри недоволството. Станахме и по-активни, и по-малко наивни.

Петър-Емил Митев:
Край на пълзящия авторитаризъм

През 2013 г. България стигна до абсолютния минимум на раждаемостта. В икономическия и социален съвет на ООН има списък, според който най-застрашената от депопулация страна е нашата. Това не е случайно е и част от болестта на прехода.
Станахме свидетели на нов институционален баланс. Разделението на властта се възстановява. Благодарение на свалянето на ГЕРБ и на протестите. През годината видяхме в самостоятелна роля прокуратурата, КС, президента. Беше сложен край на пълзящия авторитаризъм.
Има и нов политически баланс. От една страна, голямата дясна партия ГЕРБ загуби властта, а от друга, т.нар. традиционна десница остана извън парламента. Загубата на властта от ГЕРБ се дължи на тяхната самота, а това е важен факт. Бойко Борисов играеше срещу правилата и затова няма партньори.
Обществото иска и очаква нов по-качествен политически елит. Въпросът е съществуват ли механизми, които да осигурят генерационното му възпроизводство. Това е нормално да става чрез младежки организации. Къде са те? Защо ги няма?

Кънчо Стойчев:
Загубихме година, без да говорим за икономиката

Основна дума на 2013 г. като че ли беше "оставка", "протест", но не бива да пропускаме и "морал". 12 месеца ни "заглавичкваха" с думата морал. В обществото, колкото и условно да е, има обособени сфери, които работят по собствена логика или със собствена мяра, и могат да бъдат разбирани и повлиявани само ако човек застане срещу тях със собствената им мяра. Да, можем да търсим и в политиката, и в икономиката морални измерения, но моралното измерение е самостоятелно измерение. Когато от една сфера, без да се замислим и без уговорки, прехвърляме претенции към друга сфера, се получава тежък конфуз, отива се в посока към тоталитарно съзнание и мислене. Какво допуснахме в обществото - да хиперболизираме ролята на една човешка сфера - морала, и да се опитваме от тази гледна точка да съдим за всичко останало. Т.е. да казваме коя политика е морална по морални критерии извън политиката, коя икономика е морална по доминиращи морални критерии. Какво постигнахме? Огромна димна завеса, в която загубихме цяла година. Не разговаряхме за икономиката според мярата на икономиката. А само оттам може да последва нещо позитивно, ако решим да направим българския интерес императив за всеки от нас.

Андрей Райчев:
По-дясно - не, искаме ляво

Сбърканата оптика за 2013 г. важи и за България. Ако искате да видите дали една оптическа система работи добре, трябва да видите главните предмети. Те са три у нас - ГЕРБ, БСП и протестиращите. Двама сбъркаха оптиката, един - не, и той управлява. Къде е причината ГЕРБ да не е на власт? Тя е оптическа. Неточно самоопределяне. Неразбиране колко си силен. Направиха огромната грешка да преядат с власт. Който вземе цялата власт, е умрял - закон е. Поради сгрешената оптика "трябва да задържим цялата власт", те направиха серия грешки. Бойко Борисов обяви, че е против референдума. После рязко подаде оставка. След това по същата причина изпадна в изолация. Случи се, защото "преби от бой" съюзника си "Атака", за когото 4 г. се държеше, заложи на Яне Янев и СДС за изборите. Някои казват, че тук не само оптиката е сгрешена, но и бюлетини са напечатани. Следваща грешка - обяви изборите за нелегитимни. Излезе от парламента - сбърка. Влезе в парламента - пак сбърка. Серия от грешки с един знаменател "Аз съм на власт". Не си и няма да бъдеш.
Вижте сега БСП. Минимизация, подценяване на силата. Свеждане на задачата от "да вземем властта" до по-скромната "да махнем Борисов". Победа. Даже Волен Сидеров се оказва съюзник в тази работа. Съюзяваш немислимото - ДПС и "Атака"! Свикнахме и не ни прави впечатление, но това е черно и бяло, огън и лед. Но понеже си минимизирал задачата, понеже не казваш "Аз съм велик", "Аз ще вземам цялата власт" - печелиш.
И третият на терена - протестиращите. Защо не са на власт? Сбъркани посоки. Постоянният митинг се обявява за национален, а е елитарен. Той е митинг на различни образувания, на хора с намерения да участват във властта. Второ. Има тежка подмяна на "ляво" и "дясно". Те предлагат за лечение повече капитализъм, а страната е болна от липса на социализъм, от липса на "ляво", на кооперации, на солидарност, на взаимоспомагателни каси, на смекчаващи капитализма неща. Инстинктът на нацията обаче е изключително точен: по-дясно - не, искаме ляво. Третата причина е, че има подмяна на икономическото с моралното. Вместо икономическа разправия - кой, колко, защо, на нас ни се разказва, че трябва да започнем да избираме морални на власт. Под морални се има предвид тези, дето вдигат лозунгите. И най-сетне - те подмениха гражданското с политическото. Посипаха това с чубрицата на антикомунизма, на антитурското, пищяха, че били репресирани, и в резултат получихме това, което видяхме.