Политиката на мотиката

Както казва един колега, опре ли една държава до услугите на Международния валутен фонд, работата отива на "изуй гащи", с извинение.
За съжаление, като че ли и в нашата мила родина нещата се движат в тази посока. Вече на високи политически нива се заговори за необходимостта да търсим споразумение и финансиране от МВФ. В събота Румен Овчаров констатира по Дарик радио, че в хаотичната си управленска дейност ГЕРБ толкова често започнали да настъпват мотиката, което пораждало необходимостта от намесата на фонда у нас като усмирителна риза за управлението.
Разбира се, когато човек си има работа с МВФ, винаги трябва да има едно наум. Нека не забравяме аксиомата, че там, откъдето е минал МВФ, трева не расте. Да си припомним трагедиите през 1998 г., когато един след друг гърмяха валутните бордове и "оздравителните" програми в Азия, Русия, Мексико, Бразилия, Аржентина. Ние се оказахме едно от щастливите изключения, макар че и нацията, и икономиката ни плати и продължава да плаща още висока цена за рестрикциите, наложени от паричния съвет.
Но щом политиката на мотиката ни е докарала дотам, сега ще трябва отново да опитаме от прелестите на МВФ. На първо време на политиката на мотиката ще се наложи да отговори на някои въпроси на строгите служители на фонда, които не е трудно да се предположи какви ще са.
Например защо държавната администрация наброява колосалните и очевидно непосилните за нашата малка икономика над 120 хил. души и защо разходите за нея непрекъснато нарастват с всеки нов бюджет. Неведнъж сме илюстрирали с данни този факт, затова сега няма да главоболим читателя с тях. Защо изобщо е толкова раздут целият непроизводителен сектор?
Защо има над 50 държавни агенции, а не 5 или 10? Защо е необходима Агенция за българите в чужбина например, след като имаме външно министрество? Само за да се намери една работа на едни наши хора и да се возят тези наши хора на служебни коли, и да се правят на началници ли? Преди време цялата тази излишна администрация, обгрижваща нашите сънародници в странство, е била всичко на всичко един отдел от няколко души в Министерството на външните работи и работата с българите в чужбина пак е вървяла. Още повече, че никъде в чужбина няма такава структура. Примерите са безкрай, затова и безкрайни ще са въпросите от строгия задокеански попечител. Излишни държавни служби има в милата ни татковина, колкото щеш, която за хората, облечени с власт, се оказва особено мила.
Защо се спонсорират частни футболни клубове с държавни пари от закъсали държавни дружества? Защо лично премиерът търси спонсори на частни футболни клубове? И не е ли това абсолютен парадокс, при положение, че почти всички държавни дружества или с преобладаващо държавно участие работят с огромни загуби - Националната електрическа компания, Българският енергиен холдинг, Мини Марица-изток, Булгаргаз, БДЖ, Български пощи и т.н.?  Защо болниците са с над 300 млн. лв. дългове, а общините с над 200 млн.?
Защо министърът на земеделието има над 20 души пиар отдел от млади и кръшни пиарки в момент, когато самото земеделие тъне в разруха. И за какво се използват те - по предназначение или за нещо друго? Какво работят над 3 хил. души в мегаагенцията за контрол по храните? И какво се е променило от нейното създаване?  
Преди да пита каквото и да е, МВФ, по навик, ще започне да реже първо от здравеопазването и образованието. А в тези области не е тайна за никой, че и без това сме я закършили здраво. За наука, както е известно, отделяме едва 0,18% от БВП, а за здраве в пъти по-малко от старите членки на ЕС.
Няма съмнение, че тези въпроси ще бъдат изключително болезнени за управляващите, а оше по-болезнени ще са мерките, които те ще трябва да се вземат след тях, ако искат да се докопат до животоспасяващите пари на МВФ и Световната банка. И самото публично задаване и дискутиране на тези въпроси ще означава фалит на политиката на мотиката.  
Но все пак за предпочитане е да фалират управляващите, отколкото да фалират управляваните.