Политиката е на мандати, грижата за културното развитие е за цял живот

Васил Василев е роден на 25.10.1976 г. в Ловеч. Завършва езиковата гимназия "Екзарх Йосиф" в родния си град. Дипломира се като магистър със специалност "Театрална режисура" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", в класа на проф. Христо Христов. Има и магистърска квалификационна степен по специалността "Мениджмънт на бизнес организациите" в Стопанската академия "Д. А. Ценов". В периода от октомври 2011 г. до юни 2013 г. е общински съветник в Ловеч, член е и на Националния съвет на Българската асоциация на работодателите в областта на културата (БАРОК). От 2006 г. до юни 2013 г. е директор на Драматичния театър в Ловеч. От юни 2013 г. до август 2014 г. е зам.-министър на културата. В момента е режисьор в ДКТ - Враца.

- Господин Василев, днес, след като вече сте били и от другата страна на барикадата - като зам.-министър на културата, различават ли се възгледите ви за същността и необходимостта от театралната реформа?
- Не са се променили. И преди, когато бях от страната на творците, и после, като управленец, възгледите ми винаги са били, че театърът или сценичните изкуства трябва да бъдат мислени в перспектива. И затова трябва да имаме визия, политика как да ги развиваме в бъдеще. А когато говорим за реформи и за действащата в момента, виждаме, че пътят е по-скоро към унищожаване, тоест към намаляване както на парични средства, с които да бъдат подпомагани, така и на възможностите им за развитие. Защото една театрална реформа трябва да е цялостна - започва от университетите, в които се преподава, и стига до публиката, без да прескачам сцената. Когато имаме подготвени кадри и успеем да им намерим призванието в институтите, които се занимават със сценични изкуства, те стигат до публиката. И това е мислене в перспектива.
- Когато станахте зам.-министър, смятахте, че ще успеете да направите нещо по-глобално за театралите и другите хора на изкуството. Какво се оказа на практика - от тази позиция колко нещо може реално да постигне човек?
- Прекалено много. И прекалено малко. Всичко зависи от срока. Скоро чух следното нещо: политиката е на мандати, а мафията - за цял живот. Ако перифразираме - политиката е на мандати, а грижата за културното развитие е за цял живот. Затова приемствеността в тази сфера отвъд политическите противопоставяния е от значение. Наистина можеш, но зависи колко ти позволят. За този кратък период от време - година и два-три месеца, имаме няколко прекрасни рожби в сценичните изкуства - Родопският драматичен театър "Николай Хайтов", Драматично-кукленият театър в Силистра, Драматичният театър "Йордан Йовков" в Добрич, театрално-музикалните центрове, които направихме в Кърджали и Разград, и по този начин проведохме една много държавническа политика в тези малки региони. Защото там държавата трябва да присъства, културата трябва да присъства. Именно това е функцията на едно министерство, на едно правителство - да има цялостна визия и нейното постигане да стига и до регионите. Всички знаем, че София не е България и България не е София, колкото и да е повтаряно това клише. Наистина ситуацията в провинцията е друга. Второ, да направиш така, че твоите бивши колеги, директори на театри, да получат заслуженото, нужния авторитет, който бяха загубили. Не може да кажеш, че правиш реформа, а тези, които са ти главните мениджъри, да управляват структури в непрестанна неизвестност и без самочувствие. Именно този толеранс им бе даден, свободата да не им се месим, да не ги зачеркваме по политическа конюнктура, да не ги припознаваме в една или друга партия, а за нас те да бъдат посланици на МК, те изпълняват политиката на това министерство. Що се отнася за малкото - бях си начертал един план, който бе прекъснат. Лошо е, когато мислиш занапред и този период приключи преждевременно, още по-лошо е, когато започнатото не се продължава, а се тръгва от по-назад, това е унищожителна политика. И малкото, което е постигнато, ние в България зачеркваме, не надграждаме. Имах реалната възможност да кажа, че тази реформа не ми харесва, и да я зачеркна. Но искахме да стъпим върху започнатото, да подобрим нещо. И неслучайно се увеличиха единните разходни стандарти, с което дадохме по-голяма отговорност на нашите директори.
- Бюджетът за култура през 2014 г. бе 120 млн. лева, през 2015 г. е 126 милиона, а за 2016 г. се увеличава с 10 милиона. Всъщност с тези средства какво е възможно да се извърши в толкова обширната територия на културата?
- Нека погледнем, че в крайна сметка бюджетът от 120 милиона, при отчета в края на годината доближаваше 135 милиона, това е непрестанният недостиг. Говорим, че от 2012 г. имаме недофинансирана дейност, каквито са сценичните изкуства и киното. И всяка година се търсят допълнителни средства. Първо трябва да си изясним каква политика искаме да правим, тогава средствата идват. Моето лично мнение е, че 10 милиона просто няма да се усетят. Ако мислим малко по-глобално и в дадената ситуация - защото преди спекулирахме с икономически кризи - в днешно време имаме криза на духа. Това, което се случва във Франция или в Сирия, за мен е борба срещу духовността, срещу цивилизацията. От тази гледна точка мисля, че бюджетът, що се отнася за култура, би трябвало да бъде увеличен поне два пъти. В момента ние трябва да работим за съхраняването на нацията. Реалната перспектива започва от днес. Чисто патриотично сме леко мазохисти, защото непрестанно пренебрегваме и омаловажаваме основните устои на нацията си - здравеопазване, култура, образование. Винаги ги слагаме накрая. Разумно е обратното - във времена на робство сме започнали първо да развиваме духа, преди да сме имали държава, сме създали читалищата, училищата, градили сме нашите църкви. В момента имаме държава, а работим срещу самата нея - първо посягаме точно на тези достояния.
- Омагьосаният кръг с броя продадени билети, на чиято база се осъществява финансирането на сценичните изкуства, има ли универсално решение? Ясно е, че правилата се определят анблок, но всеки театър е индивидуален случай.
- Има решение, но при други обстоятелства. В момента мисля, че няма. Не мога да правя вмешателство на някого, който днес провежда политика на самозабравяне, но в качеството си на режисьор в рамките на сега действащата "реформа" правя съответните компромиси с продукта, който произвеждам. Така е и с много мои колеги, които правят компромиси със себе си, когато трудът не се оценява в съответното време. Напоследък все повече правя паралели между сектор "Сигурност" и сектор "Сценични изкуства" в МК. През 2011 г., когато започна реформата, тя се проведе в заключителните параграфи на Закона за държавния бюджет и чрез заключителните параграфи се промени и Законът за закрила и развитие на българската култура. По сходен начин се прави реформата в двата сектора. За съжаление ние тогава я проспахме и ни беше наложена, дано Сигурността да не я проспи и държавата да не ги успива. Има правила, които трябва да се спазват. Но когато не се изпълняват от едната страна, тогава идват проблемите. Този вид бюджет, който е в момента за сценичните изкуства, дава абсолютна свобода на МК, не вменява задължения. И когато има оправдание, че имаме недофинансиране, може много спекулативно да се притисне една или друга структура.
- Например?
- В началото на годината, според стенограма в НС, министър Банов казва конкретно, че МК е изплатило 25% от полагащия се преходен остатък за 2014 г., т.е. 75% не са изплатени и реално в началото на годината всички структури, на които не са признати тези средства, са вкарани в дефицит. Ако МК дава лоши примери, не може да изисква. Вече има индикации, че новият принцип срещу лев от съответната сума е вкарал структурите в още по-голямо недофинансиране. И още нещо: Ако в началото на една календарна година не си си дал сметка какво ще ти е финансирането на театрите до нейния край и в средата на периода го променяш с друг модел, тогава за какво говорим... Не може да правиш нов модел на финансиране и да казваш в публичното пространство, че този модел ти е наложен от финансовото министерство. Вършиш предателство към гилдията. Ти си там, за да провеждаш културна политика, да защитаваш институциите, за които отговаряш. В момента с тези с пари те живуркат. Кои са приоритетите в сценичното изкуство - за кого го правим, за зрителя или за хората, които работят, или за пари? Сега го правим за пари. Но трябва да се върнем към корените си, към подобряването на съществуването и свободата на творците.
- Театрите, които бяха възстановени по ваше време, ще имат ли по-добро бъдеще?
- Не мисля, че някого го очаква по-добро бъдеще... За една година не видях някой да излезе и да каже: Ние правим тази и тази политика. Няма бъдеще без визия за него, т.е. без ясна политика. Нека се огледаме какво правят хората около нас - как развиват структурите си в Румъния, какво се случва в Сърбия, Турция, за Македония не говоря, защото те са много напред в тази област. Затова казвам, че живеем в агресивна среда, която е срещу идентичността на нацията, срещу нейния образ. Тази реформа би била добра, ако министърът на културата си изпълни ангажиментите и не я използва като механизъм за наказания. Защото в рамките на една година се доказа точно това - неудобните бяха изчистени. Под претекст, че те са в преразход, че трудно управлявали структурите си.
- Твърдяхте, че "ако имаме гледна точка, че колкото по-висок е художественият продукт, толкова повече средства се дават за културния институт, тогава и отдалечените центрове в страната ще имат добри бюджети". Но тогава би трябвало МК да определи театроведи, които да наблюдават извънстоличните театри и тяхната продукция. Държавата дава едни пари, които после не контролира как и за какво са похарчени. Не е ли важно да се следи не само възвръщаемостта, но и качеството?
- Започна да се прави децентрализация на финансирането още преди няколко ръководства на министерството. Финансирането да е не само от МК, но и от общините. Сега се връщаме към абсолютната централизация. След като има структури в тези малки райони, е смешно да кажем, че МК не може да ги контролира, че не се интересува какви продукти произвеждат. Каква ще бъде формулата, е чиста формалност. Но в тези региони трябва да има съответно лице, представител на държавата и нейната културна политика. И това е най-правилната реформа: да се прецени какъв тип културни институти и сценични изкуства искаме да има в даден регион - филхармония, куклен театър или др. Но държавата трябва да присъства в този регион. По същия начин трябва да се изясни как тези региони осъществяват обмен помежду си. Когато политическото ръководство на МК си отговори на тези въпроси, тогава ще се окаже, че културните институти са даже малко. Дори, ако бъдем обективни, донякъде държавата е свръхагресивна и централизирана - и като финансиране, и като политика - в столицата, за сметка на регионите. Реално повече от половината от бюджета за културата в сценичните изкуства остава в столицата. Да кажем, че имаме театър Х, който тежи на бюджета, и го закриваме, под формата на реформа - изоставяме цял регион заради някакви пари. Преди време започна да се налага от МК виждането, че "ние плащаме едни пари, а те не работят". Продължавам да задавам въпроса: Като им плащате едни пари и те не работят, и на вас някой ви плаща, за да ги контролирате, а не ги контролирате, тогава кой не работи? Затова е министерството - да управлява, да финансира и да наблюдава. Ако не може да прави това, е друг въпрос. Но нека затова, че не сме компетентни, да не разрушаваме нещо друго. Ние сами не уважаваме себе си, не може всичко да е пари. Парите винаги идват впоследствие. План как да увеличим тези пари липсва.
- Световният опит, откакто свят светува, сочи, че изкуството може да разчита на подпомагане от страна на интелигентни богати хора. Не е ли важно и у нас час по-скоро да се създаде точен и ясен регламент за това? Какви са толкова сериозните пречки, че и до днес Законът за меценатството да не работи?
- Законът не работи по финансови причини. Първата е, че за да станеш меценат, трябва да ти проверят фирменото досие. Второ, ти си даваш парите и не искаш никой да те чуе кой си, остава тайна. В края на годината министърът на културата връчва една награда на определено лице. Това е в момента действащият закон. Меценатството е една от формите за допълнително финансиране. За нашия кабинет това беше един от приоритетите, но нямахме достатъчно време. В публичното пространство чух от сегашното политическо ръководство, че ще работи в тази насока. То няма да освободи средства от държавата, но ако разгледаме всички вратички, които има МК, ще открием много възможности за увеличаване на бюджета. Една от областите е авторското право - ако започне в България наистина да се плаща за продукта, който всички консумират, малко или много, нашите творци ще бъдат по-богати. Ако не се лъжа, в музикалния сектор събираемостта е около 15 процента. Има много възможности и... недофинансиран фонд "Култура". Не може с бюджет от 350 000 лева да смяташ, че подпомагаш нещо. Мисля, че там трябва да вървим повече към проектния принцип, и то като надграждане на това, което в момента работи.
- Тази година поставихте "Търси се нов съпруг" от Миро Гавран в Силистра, "Родолюбци" на Радослав Златан Дорич във Враца. Какви теми, автори, сюжети ви вълнуват като режисьор и бихте искали да пресъздадете на сцената?
- Преди време открих пиесата "Родолюбци", която поставихме за първи път в България. Има невероятен политически сюжет, в много интересна комедийна среда, страшно актуална за нашата съвременност. Бивши затворници решават да си направят партия поради простата причина, че в това общество само деградиращи личности като тях могат да изплуват, защото са леки. А всичко, което е интелигентно, грамотно, образовано, е тежко като материал и потъва. Много е интересно по какъв начин се манипулират хората, как може да стигнеш до крайности, за да гласуват за теб. Много ме предизвиква комедията като жанр, но тази комедия, която може да разсмее и да разплаче, да накара хората да се замислят, която предизвиква непрестанни обрати. Това е мой личен път като режисьор - да усъвършенствам това мое призвание. И "Родолюбци", и "Търси се нов съпруг" направихме събития, казвам го без излишна скромност. В "Търси се нов съпруг" сюжетът е за самотата на една жена и за това, че любовта и това, което търсим, винаги е точно до нас, и за дългия път как го откриваме. Когато започнах да репетирам, казах на директорката г-жа Станева, че няма да правя фестивално представление, а представление за публика, човешко. На премиерата гостува Мирча Йонеску - приятел на театъра от Гюргево. След спектакъла ни покани на фестивала на дунавските градове в Гюргево. Бяхме и в Македония на Дните на комедията в Куманово. Така че, без да искам, направих фестивално представление.
- А какво ви предстои в следващите месеци?
- Предстои ми пътуване с "Лице" на Александър Галин, което поставих през 2014 г. за Сливенския театър. Отиваме на международния фестивал "Златен Витяз" в Москва, където ще го играем на 4 декември. Галин е автор, който най-много ме предизвиква. Създадохме малък екип, с който започнахме с неговата "Особеностите на руската любов" - с Мария Сапунджиева, Георги Кадурин и Мариана Миланова, преводачка Василка Бумбарова, сценограф Николай Нинов. С този екип направихме и "Лице" - негова непоставяна пиеса.
- Доколкото си спомням, тук беше нейната световна премиера?
- Да, тя се състоя у нас, а сега ще има и своята руска премиера.