Политическото пространство има нужда от нови ориентири

Доц. д-р АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в Софийския университет. През 1987-1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. - в Института по социология към БАН, където е старши научен сътрудник. От 1998 г. е експерт в "Прозрачност без граници". Той е консултант на неправителствени организации, работещи в сферата на антикорупцията, човешките права, етническите и религиозните различия, връзките с обществеността. Автор е на много изследвания в областта на противодействието на корупцията. Преподавател е в СУ "Св. Климент Охридски", от 2008 г. е редовен преподавател и в Нов български университет (НБУ), където сега ръководи департамета по политически науки.

ЦИТАТИ:
"И на левицата предстои процес на нормализиране относно новите политически реалности"
"Президентските избори имат второстепенно значение за управляващата партия в сравнение с местния вот"
"Десните политици трябва да се опитат "да не се надскачат" един друг"


- Какво се случва в СДС и в ДСБ, г-н Гълъбов? Скандал "в семейството" ли е, или е нещо по-сериозно?
- Всъщност това, което се случва, на пръв поглед изглежда извън двете партии. Процесът е интересен, защото показва опит за връщане в политиката на дейци, които бяха свързани с управлението на ОДС през периода 1997-2001 г. Някои от тях след това трайно изчезнаха от политическото пространство, други запазиха частичното си влияние. Става дума за т.нар. Общност на демократичните сили, един политически съюз, който със сигурност се опитва да спекулира с абревиатурата ОДС и който като цяло си постави за цел да привлече поддръжници в рамките на Съюза на демократичните сили и постепенно да дистанцира от Синята коалиция ДСБ. Но отвъд конюнктурното противостоене на някакъв тип по-скоро болни политически амбиции онова, което се случва в дясното политическо пространство, е известно фокусиране върху истинските елементи на дясната политика. Преди две години имаше усещането за това, че Синята коалиция ще обедини някаква исторически традиционна, стара десница, а ГЕРБ ще представлява някаква нова десница. Но преди 10 години преживяхме това с НДСВ... Две години обаче след изборите през 2009 г. е ясно, че всъщност делението между "стара" и "нова" десница не е достоверно и че има нужда от нови ориентири в дясното политическо пространство. Това е много сложен процес на трансформации, на нормализиране на дясната политика, който очевидно все още не е завършен.
- Нормализиране на дясната политика? Като факт или като надежда, г-н Гълъбов?
- Това е процес, който за съжаление протича бавно. Но все пак се движи... В същото време това в някаква степен предстои да се случи и вляво. Така че, макар и левицата да не премине по същия път, на нея й предстои същият процес - на нормализиране спрямо новите политически реалности. Очевидно е, че разделението, което съществуваше в началото на 90-те години, вече не е актуално - имаме различно състояние на обществото и неговите политически представители би трябвало да се съобразят с това. Така че бавното и постепенното оформяне на по-скоро либерални и десни политически идеи, на консервативни идеи, на християндемократически идеи очевидно изисква промени. Онова, което се случва в Синята коалиция, за мен е интересно не от гледна точка на амбициите на бивши политици отново да станат актуално значими, колкото от гледна точка на ефективността на политическото представителство.
- Прогнозирахте, че БСП няма да издигне тясно партийна фигура за президентските избори, което се случи. Дали ГЕРБ няма да повторят добрите модел и практика на протегната към всички ръка? Ще рискувате ли да прогнозирате?
- Разбира се. Аз много отдавна твърдя, че кандидатурата на ГЕРБ няма да е ясно различима партийна кандидатура. В края на миналата година заявих, че това няма да е Бойко Борисов, през последните няколко месеца поддържам тезата, че това няма да е и представител на ръководството на политическата партия ГЕРБ. Така че най-вероятно ще видим фигура, която е национално разпознаваема, която има някакъв политически опит, но която в никакъв случай не е пряко свързана с националното ръководство на управляващата партия.
- ГЕРБ още не са обявили кандидатурата си за президентските избори. Тактически ход ли е, или още се лутат според вас?
- Това беше криза, която се превърна в тактика. В началото тръгнаха с ранна номинация на Цветан Цветанов, а това доведе до много тежка атака срещу него, в резултат на което ГЕРБ загубиха ритъма на кампанията си и през последните няколко месеца превърнаха кризата в специфична тактика. Факт е, че изчакването и забавянето на кандидатурата на ГЕРБ вече има тактически характер, въпреки че възникна като спонтанно решение заради кризата.
- Нима наистина вярвате, г-н Гълъбов, че Цветан Цветанов беше реалната кандидатура на ГЕРБ?
- Това беше възможна номинация. И до известна степен ми се струва, че неговата номинация, към онзи момент, в който беше направена, изглеждаше реалистична. Тъй като никога не съм смятал, че Бойко Борисов е намислил да се явява на президентските избори...
- Категорично ли изключвате възможността Бойко Борисов да е ГЕРБ-кандидат-президентът?
- Още от ноември м.г. изключвам тази възможност. И до днес съм категоричен, че не той ще е кандидат-президентът. Никога не съм приемал тази хипотеза, тъй като всъщност аргументите в нейна подкрепа са много по-малко, отколкото фактите "срещу" подобна хипотеза. Няма позиция, в която действащият министър-председател би предпочел да излезе в ролята на президент. Залогът на тези избори - общо, за целия политически спектър в България, е, че много по-важни са местните избори, отколкото президентските. Всички разбират това и именно по тази причина "на повърхността" се говори много за президентските избори, но истинският сблъсък е на равнище местна власт. И то не само по отношение на кметските мандати, но преди всичко по отношение на разпределението на общинските съвети. Така че нямам съмнения - президентските избори имат второстепенно значение за управляващата партия в сравнение с местния вот.
- И да се върнем към началото - смятате ли, че тази, да я наречем сделка за кандидат-листите в София ще срине доверието в СДС, в ДСБ? Дали е възможно те изобщо да, както се казва, "вкарат" общински съветници от формациите си при отношенията, които имат помежду си?
- Хайде на направим едно сравнение между десните коалиции и Коалиция за България. Десните коалиции не са единни, те не се развиват в логиката на реалната политика. Десните коалиции обединяват ситуативно различни политически субекти, дясната политика е ориентирана към отделния човек и точно затова обикновено това е по-скоро пространство, в което има няколко политически субекта, които са съизмерими сили. А вляво имаме една коалиция, с една доминираща политическа сила и голям брой по-малки политически сили, които се обединяват около нея. Така че, тъй като мислим за Синята коалиция по-скоро като за пирамида, а не като мрежа, точно затова имаме и непрекъснатото усещане, че там нещо се разпада, нещо се цепи, нещо се карат, нещо не се разбират. Големият въпрос е в друго - големият въпрос е десните политици наистина да разберат, че е по-добре да работят в мрежа, а не да се опитват да се надскачат един друг.
- По модела, който очертахте, на левите политици?
- Да, това е важното послание, което някак все пак трябва да започнат да разбират.
- Чуват ли ви?
- За съжаление се съмнявам, че чуват...