ПОЛИТИЧЕСКО НАПРЕЖЕНИЕ В РУМЪНИЯ

Политическата обстановка в северната ни съседка през последните дни се влоши и усложни, предвещавайки сериозни последици за вътрешната и външната политика на страната. Конфликтът между новото правителство и президента достигна своя връх и развръзка след вота на парламента от 6 юли да бъде отстранен президентът от заемания пост. Окончателно решение ще бъде взето в национален референдум на 29 юли. Има всички предпоставки градусът на напрежение да се повишава.
Корените на конфликта се крият далеч преди настоящите събития. В. "Романия либера" припомня времето, когато двете партии на десницата - Демократическо-либералната (ДЛП) и Национал-либералната (НЛП) даваха обещания, но не ги изпълниха. ДЛП е политизирала администрацията, допуснала клиентелизма и изоставила реформите, позволила е засилване на корупцията. Национал-либералите по време на правителството на Калин Попеску-Търичану са били далеч от идеята за реформи. След като Крин Антонеску е оглавил партията, тя била направила завой наляво. "С това, твърди изданието, партията стана адвокат на известни комунисти". Крин Антонеску пое сега поста временен президент на страната до президентските избори.
През февруари т.г. бившото правителство на ДЛП подаде оставка в обстановка на остри социални вълнения. Заплатите бяха съкратени с 25%, а пенсиите замразени по искане на МВФ. Недоволството бе насочено и срещу президента. Следващото правителство на Унгуряну, посочено от него, не можа да издържи дълго.
На проведените на 10 май т.г. местни избори мнозинството от гласовете получи Социално-либералният съюз (СЛС) между национал-либерали и социалдемократи. Президентът Бъсеску бе принуден да връчи мандата за съставяне на правителство на Виктор Понта, лидер на социалдемократическата партия. Възникна проблемът за представителството на Румъния в органите на Евросъюза. Президентът бе обсебил изцяло това право. Новият премиер Виктор Понта решително се противопостави на това. Той официално заяви, че президентът "не може да иска Румъния да се превърне в президентска република, в която му принадлежат всички права". Въпросът бе отнесен до Върховния касационен съд. Той обаче взе двойствено решение с мнозинство от 5 души срещу 4. Предостави прерогативите на президента за представителство в Брюксел, но същевременно допусна суспендирането му от длъжността президент след референдум. Получи се сложна ситуация - правителство и парламент са за отстраняване на президента, а ВКС взема половинчато решение. Някои коментатори направиха заключение, че в парламента съществуват три камари: горна, долна и ВКС. Конфликтът между двете ръководни институции, който създаде конституционен казус, стана предмет на социологически сондаж. Съгласно резултатите 64% от запитаните ще гласуват на референдума за отстраняване на президента, а 27,47% са против. На 7 юли зам.-председателят на ДЛП Кристиян Буряну излезе с декларация, че партията ще организира митинги в страната в подкрепа на Траян Бъсеску.

Реакцията в чужбина

Събитията в Румъния предизвикаха широк отзвук сред ръководните среди и печата на Запад. Политическите промени в държави в Европа в резултат на кризата не са изненада. Бяха сменени правителствата в Гърция, Финландия, Ирландия, Испания, Португалия, Франция и проведени предсрочни избори в редица други страни. Правителствена криза възникна в Белгия, Естония и Холандия. Отзвукът от румънската криза в Брюкоел се характеризира с безпокойство и осъждане. Председателят на Еврокомисията Жозе Барозу е изразил загриженост от решението на парламента в Букурещ. Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой е осъдил събитията.
Агенция Франс прес предаде, че политическата криза в Букурещ създава опасения, че демокрацията в Румъния може да бъде поставена под заплаха. Агенция Ройтерс съобщи: "Парламентът на Румъния се произнесе с подавляващо мнозинство за отстраняването на президента Бъсеску и за референдум, засилващ контрола на лявото правителство върху властта". В Европарламента влязоха в играта и ръководители на политическите групировки. Представителят на социалистите Ханес Свобода подкрепи на срещата на социалистите в Букурещ правителството на Понта, докато лидерът на Народната партия Жозеф Дол поиска оставката на румънския премиер.
Ръководните среди във Вашингтон също реагираха по свой маниер. Държавният департамент не закъсня да отбележи: "Загрижени сме от политическите събития в Румъния, наш съюзник и партньор в НАТО, които застрашават демократическото равновесие на властите и подкопават независимите институции, както и правосъдието". От своя страна в. "Ню Йорк Таймс" постави задълбочаването на политическата криза в Румъния като заплаха от "опит на правителството да узурпира властта и да подкопае младата демокрация в страната". Все пак веснтикът признава, че "името на президента е свързано с ненавистните сурови мерки, довели до падане на неговата популярност". Същевременно се отправят критики към европейските ръководители, които "така са погълнати от кризата в еврозоната, че проблемите в другите страни привличат тяхното внимание, когато положението стане критично". Румъния се характеризира като "болна и екзотична периферия на Европа, където премиери отиват в затвора, а президенти се суспендират".

Някои изводи

Ръководните среди на ЕС неслучайно се притесняват и относно бъдещата политика на Румъния по решаване на дълговата криза в Европа. Фактът, че Бъсеску подписа фискалния пакт през март и се обяви за привърженик на идеята за Съединени европейски щати, е израз на "стратегията на суровите мерки", ограничаваща суверенитета на отделните държави. Критични бележки по този пакт отправят редица европейски страни. Румънският премиер Виктор Понта не се е произнесъл още по този ключов въпрос, но се счита, че клони към "стратегия на развитието". Развоят на актуалните събития в Румъния е израз на значителни изменения в политическата обстановка в Европа. Социално-икономическата криза и нарастващата безработица разклащат политическото равновесие и подхранват апетити към авторитарно управление под формата на "президентска" или "премиерска" република. Възможно е както в Румъния противопоставяне на тази тенденция от левите и някои десни сили, отделно или в съюз. Близкото бъдеще ще покаже какви са реалните резултати.
В политическия живот на Румъния и в други страни навлиза младото поколение, което няма ясна визия за бъдещето, но се стреми да сложи край на преходния период, да се освободи от неговите недъзи и да промени своя живот. Насроченият референдум ще покаже накъде се насочва нашата северна съседка - намясто или напред.

Президентът на ПЕС Сергей Станишев подкрепи румънското правителство на Виктор Понта в усилията му за провеждане на национален референдум. След среща с Понта в Брюксел Сергей Станишев изтъкна: "Единственото, което Виктор Понта прави, е да отстрани демократическите несъответствия и дисбаланси, настъпили в рамките на предишното правителство. Отдадеността му към висшите демократични ценности е неоспорима. Виктор изрази готовност веднага да поиска от румънския парламент изпълнение на евентуални препоръки от Европейската комисия". По повод атаките от страна на Европейската народна партия Сергей Станишев коментира, че подобни коментари са били прекалени и че използването на неподходящ и агресивен език е опит за отнемане на надеждите за демократично развитие на Румъния и за безпристрастно правосъдие
Снимка БГНЕС