Политическата работа трябва да се върши със сърце

Стефан СТЕФАНОВ е роден на 17 септември 1982 г. във Велико Търново. Завършил е право във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"; през 2003-2004 г. учи в Института за социална интеграция, програма "Академия за социална политика", откъдето има сертификат по политология; през 2005-2006 г. се обучава по програма "Българско училище за политика" (съвместен проект между Нов български университет и Съвета на Европа), откъдето има сертификат по политически мениджмънт.
Работи като управител на ЕТ "Степ-03" във Велико Търново, дейностите и отговорностите му са свързани с организацията, провеждането и развитието на успешни бизнес практики, както и осигуряването на добри условия на труд и адекватно заплащане на служителите на фирмата, както и тяхното здравно и социално осигуряване.
От юли 2006 г. е политически сътрудник на Областния съвет на БСП във Велико Търново.

 
- Какво вълнува младите социалисти днес, г-н Стефанов? Защо сте в Младежкото обединение?
- Бих си позволил да перифразирам първата част на въпроса ви. Според мен по-логично звучи "Какво притеснява младите хора днес?" Отговорът е кратък - това, което се случва в момента в България - безработицата, намалените доходи, несигурността в утрешния ден. Спирам с изброяването, понеже списъкът с притесненията и опасенията е доста дълъг. Най-лошото е, че не се вижда светлина в тунела. Някак е чудно, как е възможно нещата да се променят в негативна посока толкова много за толкова кратко време - едва една година. Доскоро звучеше правдиво рефренът за "предишните управляващи", но тези оправдания са до време. В крайна сметка хората съдят по джоба си, а не по оправданията на управляващите. А и политикът трябва да действа - да формира политика и политики, а не да хленчи и да се оправдава.
Относно това защо съм в Младежкото обединение - бих си позволил да се пошегувам, че ще съм младеж до време, но социалист ще остана цял живот. Постъпих в редиците на БСП по убеждение, едва 18-годишен. Животът на покойния ми баща бе пряко свързан със социалистическото движение от 1970 г. насетне. Възпитанието, което са ми дали родителите ми, ме подтикна да продължа семейната традиция. Като искам да отбележа, че съм шесто поколение социалист... Може би последният факт до голяма степен дава отговор на въпроса ви.  
- Какво ви дава Социалистическата партия? Ангажира ли времето ви Младежкото обединение? Какви инициативи имате, как ги осъществявате?
- БСП открива нови възможности и дава шанс за развитие както на мен, така и на много млади хора. Смея да твърдя, че БСП дава шанс за развитие на наистина много млади хора. Дори си мислех да изброя няколко знакови имена на младежи, но няма да го направя, защото със сигурност изброяването няма да е изчерпателно и няма да даде представа за реалната картина. Да, Младежкото обединение ангажира времето ми - в нормални граници, разбира се. Логично е да е така - когато искаш да създадеш нещо и да го развиваш, то със сигурност ти струва и време.
Относно инициативите - отново не мога да се ангажирам с изброяване - първо, защото едва ли ще е изчерпателно, и второ, защото си мисля, че ще звучи някак механично в контекста на нашия разговор. Искам да споделя нещо, според мен - важно, за Младежкото обединение във Велико Търново. Струва ми се, че във Велико Търново станахме пионери на единната младежка организация в БСП. И веднага ви казвам аргумента. По време на предизборната кампания "Парламентарни избори 2005" на една маса седнахме хора от всички представени във Велико Търново младежки организации, и то не само гравитиращите около БСП - става дума за БСМ, ФМС и СМС. Говоря за наистина всички младежки организации в рамките на Коалиция за България. В хода на разговора се сетихме за повелята на хан Кубрат и така се стигна до подписване на Меморандум между всички ни, а обединението си кръстихме Алианс "За път на младите". В него намериха място всички хора до 35-годишна възраст с леви политически убеждения. Тогава според мен бе поставено началото.
- Имате ли чувството, че младите хора ви вярват? И как коментират политическата ви ориентация приятелите ви, т.е. тези от тях, които не се интересуват от политика?
- Споделям разбирането, че младите хора не са една хомогенна маса, за да бъдат поставяни под общ знаменател. Има немалко млади хора, които ни вярват и които споделят нашите възгледи. Показателен пример в това отношение е съвсем немалкият брой младежи, които желаят да постъпят в редиците на БСП. През втората половина на 2009 г. наблюдавахме по места прием в партията, граничещ с... нулата. От пролетните месеци насам се забелязва покачване на приема. Веднага искам да отбележа, че би било грешно на приема в партията да се гледа като на механичен сбор, като на бройка. В последна сметка всеки член постъпва в редиците ни, като има своето убеждение и своите причини за това. Винаги съм бил против на хората да се гледа като "на бройка". Всеки човек си има свой живот, своя съдба, своите радости и притеснения. Вече има и още нещо - има база за сравнение, а именно - ето, ние бяхме част от тежка коалиция и вдигахме регулярно доходите, грижехме се за един приличен бизнес климат, за младите семейства, не закривахме болници и т.н. Оставихме резерв в държавата над 8 млрд. лева. Сега дойдоха едни други. Те направиха постна пица, гарнирана със замразени доходи и показност. Поставяйки нещата на тази плоскост, всеки вижда кой е крив и кой - прав. Уважавам платформите и програмите - не може без сериозни програмни документи, но не само младите в частност, а голяма част от българските граждани биха ни повярвали на базата на това, което правим, а не това, което говорим.
- Накъде искате да поведете България? И вярвате ли, че тя ще тръгне отново след лявото?
- Има според мен поне две неща, с които трябва да се престане, за да тръгне България напред. Едното е да се престане с т.нар. рецепция на право, а именно - да се приемат закони в дадена сфера, които са изработени и приети в други държави, били те и европейски. Да не се прилага и принципът copy/paste. В нашата, макар и малка страна, има достатъчен брой специалисти и експерти, които биха могли да изработят закони, изцяло съобразени с нашите географски ширини, с нашите реалности, с народопсихологията ни. И с какво ли още не!
На второ място - според мен не е редно хора, които по една или друга причина не са живели дълги години в България, да бъдат избирани на ръководни постове, при това на високо държавно ниво. В това отношение могат да бъдат дадени немалко примери дори за министри, които са сякаш екскурзианти тук. Само един въпрос ще отправя към този типаж управляващи и той е: "Уважаеми, след като ви свърши мандата, ще останете ли тук, заедно с нас, да се наслаждавате на постиженията си? Или ще си хванете първия удобен полет за там, откъдето сте дошли - САЩ, Англия или Танганайка, ако щете?"
- Приятелите ви от Младежкото обединение също имат въпроси към вас. По призвание ли се занимавате с работата си, или заради заплатата, която получавате?
- Организационната, политическата работа е такава, че освен с ръце трябва да се върши и със сърце. Ако се върши за заплата, смятам, че е обречена на провал.
- Защо му е на млад човек като вас да се занимава с политика?
- Политиката е възможност да влияеш върху събитията, живота, развитието на обществото. Освен това открива предпоставки за развитие и предизвикателства пред младите хора. Убеден съм, че има нужда от младежки порив в политиката, който обаче да е неразривно свързан с приемствеността между различните поколения.
- В България професия политик има ли?
- В България тепърва започва да се изгражда професията политик. Тя е необходима на държавата, защото политиката е сериозна и отговорна дейност. Мисля, че добър политик не се формира за седмица, месец или година.
- Какво искате да промените - по света и у нас?
- Този въпрос ми прилича на една анкета, проведена от едно комедийно шоу в близкото минало. Беше формулиран като "Можете ли да спрете танк с гърди?" В световен мащаб определено не знам. Каквото и да кажа, има риск да звучи лековато. Необходим е сериозен анализ на необходимостта от промени в световен мащаб, какъвто не бих могъл да направя. Струва ми се, че точно "в световен мащаб" трябва да се обърне повече внимание на опазването на околната среда.
А у нас - разбирам държавата като механизъм: даден брой сектори, които трябва да съществуват кумулативно и да функционират в синхрон. В противен случай все нещо ще куца. Все едно е часовник - няма как да функционира, ако някоя от частите му не работи, или и да работи, не е в синхрон с останалите. По моему казаното важи за отделните сектори, но е в пълна сила и за отделните институции.  
- Какво е да си социалист?
- На първо място да си социалист е голяма отговорност, голямо предизвикателство. Всеки член на БСП представлява и е част от партия със 119-годишни традиции. Все пак всеки един от нас е частица от БСП.
- От какво никога няма да се откажете?
- От принципите си. Всеки човек си има такива - формира ги, следва ги. Те са фундаментът на всеки човешки живот.