Политическата криза заплашва крехката икономика на България

След седмици на протести в България, новото служебно правителство от технократи трябва спешно да възстанови доверието в държавните институции или рискува изостряне на и без това тежката икономическа ситуация в най-бедната страна от ЕС, казват анализатори, цитирани от АФП и БГНЕС.

"Ако протестите продължат и политическата нестабилност се проточи, това ще създаде проблеми за икономиката като отблъсне новите инвеститори и накара тези, които вече са тук, да отложат във времето плановете си" казва Калоян Стайков от Института по пазарна икономика.

"Провалът на намиране на относително мек изход от кризата може да доведе до икономически спад, загуба на стотици хиляди работни места и растяща бедност", добавя Георги Ангелов от Отворено общество в статия във в. "Преса". Измъчваното от безпаричие правителство на десноцентристкия премиер Бойко борисов подаде оставка на 20 февруари, пометено от вълна от обществен гняв срещу задълбочаващата се бедност и корупция, пет месеца преди да изтече мандатът на коравия бивш бодигард.

Във вторник беше назначена преходна технократска администрация начело с бившия заместник-външен министър и посланик във Франция Марин Райков, в което влиза като финансов министър заместник-управителят на централната банка Калин Христов. Тя ще управлява страната до 12 май.

Бившият член на съветския блок България, която се присъедини към ЕС през 2007 г., избегна големите икономически сътресения, предизвикващи проблеми навсякъде, не на последно място отвъд границата й – в Гърция, подпомогната от финансова дисциплина и фиксираният курс на лева към еврото. Правителството доведе бюджетния дефицит до едва 0,5% от производството през 2012 г., а публичния дълг – до 15-19% от БВП – едни от най-ниските нива в целия Европейски съюз.

Но това беше постигнато с цената на драстично намаляване на правителствените разходи, замразяване на заплатите в обществения сектор средно на 400 евро през последните три години. Средните пенсии в тази бързо застаряваща нация останаха заковани на 138 евро. Икономиката на страната с население 7,4 млн. души се възстановява бавно сред световната финансова и икономическа криза от 2009 г. , когато производството нарасна едва с 0,5%. За 2012 г. икономическият растеж е едва 0,8% и се очаква да бъде малко по-добър през 2013 г. - 1%. Неговият основен двигател преките чужди инвестиции бяха през миналата година в границите на 1,7-2 млрд. евро, много под 6,6-те милиарда евро през 2008 г. Правителството дори предложи българско – т.е. и европейско – гражданство на едрите чужди инвеститори.

Като резултат при безработица от 11,4% с тенденция към растеж, нивото на бедността се повиши, жизненото равнище спадна, което предизвика негодувание сред населението от политическия елит, който – според българите – е ангажиран най-вече да пълни собствените си джобове и тези на своите приближени. Последната капка беше рязко повишаване на сметките през февруари, които изкара хиляди хора на ,улицата в най-масовите прояви на обществено недоволство от 16 г. насам, с демонстранти, водещи битки с полицията за масови безредици. Трима души починаха, след като се самозапалиха.

"Тази отровна комбинация от бедност и несправедливост изпрати хората на улицата", коментира Божидар Данев, президент на най-голямата индустриална асоциация в страната.

Решението на Борисов да хвърли пешкира (термин от бокса, при който треньор хвърля пешкира, за да бъде прекратен боя, тъй като неговият боксьор е гроги – бел. ред.) не успя да укроти народния гняв. Няколко хиляди души излязоха на улиците на София и други градове на страната с лозунги като "Мафията вън!".

Първата задача на Райков е да възстанови доверието, че справедливост може да бъде въздадена и че бедността може да бъде победена, казва Данев. Честните избори са първата крачка, както и повече прозрачност и цялостен анализ на сегашната финансова ситуация.

Което и правителство да дойде след тези избори – според прогнозите избирателите ще изберат силно фрагментиран парламент – ще трябва да започне "да прилага разумна финансова политика, а не да се плъзне надолу по хълма на популизма", казва Стайков. "Просто сега това не можем да си го позволим".