Полезно за млади и стари авджии

След приключването на най-активната част на ловния сезон не е лошо в равносемтката си да включим и анализ на стрелковите си умения и да си припомним някои основни положения при стрелбата с ловна гладкоцевна пушка. Особено наложително е това за младите ловци, а и за тези, които сега постъпват в курсовете за подготовка. Тази стрелба има своите особености, тъй като в преобладаващия брой случаи се извършваха по движещи се цели. Тя трябва да става много бързо и внимателно и при това със сачми, които я отличават от другите видове стрелби. При стрелбата с ловна пушка са от значение стойката на стрелеца, положението на оръжието в ръцете му, начинът на прикладването и произвеждането на стрелбата. По време на лов ловецът попада при най-различни условия и терени. Той е принуден да се прицелва и стреля по дивеча внезапно, само за части от секундата, и при различни положения.
Колкото и малко време да има ловецът, на терена той трябва най-напред да стои твърдо на краката си и преди стрелбата да заема устойчиво положение, да прикладва спокойно и правилно да се прицелва. Едва след това може да произведе изстрел. Ловецът при стойка за стрелба трябва да заема поза, при която центърът на тежестта трябва да се пренесе върху левия крак, тялото да се наклони леко напред и да се приготви за отката на пушката, без да променя равновесието си. По време на прицелването тялото се движи само от кръста нагоре, като коленете леко се подгъват. Тези движения са необходими за устойчивостта на тялото и омекотяването на удара на оръжието при стрелбата. Много важно е през време на изстрел да се запазва хладнокръвие и да не се напрягат мускулите и нервите, а спокойно да се насочи цевта в целта. Пушката на терена се носи така, че да позволи бързо и правилно прикладване, при това без да застраши другите ловци.
Младите ловци още от самото начало трябва да се научат да прикладват еднообразно и правилно. Затова са нужни "сухи тренировки" в домашни условия с празна пушка. В цевите се слагат празни стреляни гилзи с бити капсули. От стойка "на пусия" пушката се държи с освободен предпазител. Обхваща се с лявата ръка полуложата на пушката и част от цевите, така че фактически тя да лежи в китката на ръката ни, а с дясната се държи прикладът за шийката с положен върху предния спусък показалец и се прикладва. Самото прикладване става, като се изхвърли бързо с двете ръце пушката и се опре задтилъкът й в областта на горната част на дясната гръд и ключицата, които при изстрела ще приемат отката и ще го омекотят. Препоръчително е да се набележи някаква цел, по която да се насочват цевите. По отношение на самото прицелване трябва да се има предвид, че съществуват главно два вида ловни гладкоцевни пушки - с видима или с невидима мерна линия (планка). При положение че мерната планка е видима, следва да се прицелваме под целта, т.е. мушката да е насочена под целта, тя да кацне върху мушката. Пушките с видима планка са много удобни за правилно прицелване, защото целта е напълно видима. Поради тези причини сега почти всички съвременни пушки се произвеждат с видима мерна планка. Съществуват обаче много пушки, а и сега се произвеждат такива с невидима мерна планка. Прицелването с такава пушка е по-трудно, защото планката почти не се вижда, а мушката трябва да е насочена в самата цел.
При прицелването трябва винаги да се стремим да запазим цевите на пушката в хоризонтално положение, ако е с хоризонтално споени цеви, или във вертикално, ако тя е надцевка. Най-малкото нарушение на това изискване води до неуспешен изстрел. Когато прицелването става с двете очи, лявото око спомага за по-голямата точност на самото прицелване. Предимството при прицелването с двете очи е, че гледайки с двете очи целта, ловецът я вижда обемно (изпъкнало-релефно), което спомага за по-точното определяне на разстоянието до целта. Освен това до 25% се повишава остротата на зрението. Когато при стрелба по хвъркат дивеч цевите на пушката го закрият от дясното око, лявото око следи дивеча, спомагайки за успешния изстрел. При прицелването с двете очи е налице една особеност - раздвояването на зрителния образ. Ако се прицелим примерно с дясното око в даден дребен предмет, ще осъществим хоризонтално прицелване. Щом обаче в следващия момент открием и лявото си око, то мушката, мерната линия и пушката дават двойни изображения, които изглеждат прозрачни и са едно над друго.
Когато ловецът при прицелването с двете си очи започне да вижда раздвоените мушка, мерна линия и цеви в едно, може спокойно да стреля в целта. Този начин на прицелване е най-добрият, но много трудно се овладява, понякога са необходими години.