Полезен ли е AUKUS за Азия и Пасифика

Австралийският премиер Скот Морисън (в центъра) и американският президент Джо Байдън (вдясно на монитора) слушат британския премиер Борис Джонсън по време на съвместната видеоконференция от столиците на трите страни, на която бе обявена инициативата за англосаксонския пакт в Азия, известен като AUKUS  

След края на Втората световна война САЩ играят ролята на пръв сред неравни. "Това е страната, която в най-голяма степен определя глобалния дневен ред, който включва въпроси от най-различен характер - като започнем от израелско-палестинските отношения, Иран, Латинска Америка, т.нар. "война срещу тероризма", международните икономически организации, правата на човека и прочие, и стигнем до най-важните проблеми, свързани с оцеляването на цивилизацията (ядрената война и опазването на околната среда)", отбелязва Ноам Чомски в своята книга "Кой управлява света?". Според Чомски, след достигането на своя безпрецедентен исторически пик след Втората световна война, влиянието и мощта на Съединените щати започват да намаляват и да вървят към своя упадък. Това заключение изглежда все по-истинно към днешна дата, макар САЩ да са все още със статут на най-силната в икономическо и военно отношение държава в света. Политическото и в частност дипломатическото реноме на супер силата намалява и губи своята тежест в международните отношения. Загубата на позиции и влияние става все по-очевидна на фона на възхода на Китай на международната сцена и развихрилата се икономическа и политическа надпревара между Вашингтон и Пекин през последните няколко години. В условията на развита глобализация, независимо от наличието на силови потенциали и капацитети, няма място за еднолично определяне на правилата на световния ред. В този ред на мисли последните събития доказаха важността на това твърдение и изведоха на преден план значението на съюзниците и уважаването на сключените договорености. 

На 15 септември официално бе анонсиран "Тристранен пакт" под названието AUKUS. Той бе сключен между САЩ, Великобритания и Австралия и е определян като едно от най-значимите партньорства в сферата на отбраната и сигурността в Индо-Тихоокеанския регион. Сред основните цели на AUKUS е съюзниците да работят заедно за осигуряване на подводници с ядрена енергия за Кралския австралийски флот - ход, който ще засили западните възможности за сигурност в Тихия океан. Тези подводници ще дадат на австралийския флот способността да бъде незабелязван по-дълго време под вода. Правителството на Обединеното кралство прогнозира, че програмата ще "създаде стотици висококвалифицирани научни и инженерни роли" в цялата страна, а също ще стимулира инвестициите във високотехнологичните сектори. Според условията на споразумението, Австралия ще се сдобие с ядрени подводници от САЩ. Пактът включва също така сътрудничество в киберсигурността, изкуствения интелект и квантовите технологии и въоръжения. Австралия ще придобие нови възможности за усъвършенстване на своите военновъздушни сили и флот. Макар името на друга държава да не фигурира в официалното изявление, направено от Джо Байдън, Борис Джонсън и Скот Морисън, несъмнено новото споразумение е насочено срещу Китай и нарастващите му амбиции в региона на Азия и Пасифика. Още на срещата на Г-7 в Корнуол през юни Австралия изрази своите опасения, че не се чувства защитена. Някои експерти са на мнение, че Китай сам си е виновен за "врага пред портите си", поради неотстъпчивостта си във връзка със споровете в Южнокитайско море.

Австралийският министър на отбраната г-жа Марис Пайн излиза от инспектирана от нея подводница, акостирала на Гардън Айлънд в Западна Австралия  

Снимка БГНЕС

Преосмисляне на партньорите

Новият англосаксонски алианс  несъмнено изведе на преден план въпроса за мястото на американските партньори във визията им за управлението на света. В сделката за ядрените подводници елементът на изненадата бе водещ. Традиционните съюзници на САЩ все още тънат в недоумение и заемат изчаквателна позиция как ще се развият договореностите в AUKUS. Не всички партньори обаче избраха мълчанието за своя позиция. Непосредствено след обявяването на сделката, Франция реагира светкавично и отзова посланиците си от Вашингтон и Канбера за консултация и в дипломатическата си ярост Париж настоя за отлагане на ключова търговска среща между ЕС и САЩ. Тези действия доведоха до най-големия разрив сред западните съюзници след нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г. Поведението на Австралия бе определено като "забиване на нож в гърба" и предателство. Не закъсняха и обвиненията към САЩ за едноличното им решение да сключат новия пакт за сигурност в Индо-Тихоокеанския регион. Пактът лиши Франция от договор за над 36 млрд. долара за изграждане на 12 дизелови подводници за Австралия и ще подкопае амбициите на Макрон в Индо-Тихоокеанския регион. Франция е един от най-старите съюзници на САЩ, а последните събития изглежда, че ще променят доверието в САЩ като надежден партньор. Освен това пактът AUKUS показва на ЕС, че Съюзът явно не е възприеман от Вашингтон като глобален играч и партньор, с който САЩ могат да развият печелившо сътрудничество в Индо-Тихоокеанския регион. 

Какво тогава ще бъде мястото и значението на европейските съюзници за САЩ по отношение на конкуренцията с Китай и Русия? Непосредствено след изявлението за AUCUS лидерите на ЕС заявиха своята решителност да работят за изграждане на по-стабилна система за сигурност вътре в съюза. В своята стратегия за Индо-тихоокеанския регион ЕС "засилва стратегическите си ангажименти. Нарастващата икономическа, демографска и политическа тежест на региона го прави ключов играч при формирането на международния ред, основан на правилата и за  справянето с глобалните предизвикателства. С тази нова стратегия ЕС има за цел да допринесе за стабилността, сигурността, просперитета и устойчивото развитие на региона, в съответствие с принципите на демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и международното право." 

Според някои американски експерти Европа и САЩ разполагат най-дългия набор от съюзни отношения в света. Те са близки по отношение на споделените ценности и начина, по който организират обществата си, икономиката на свободния пазар и демократичните си политики. Според тях САЩ се нуждаят от най-тясно сътрудничество и координация със своите европейски съюзници, за да се справят успешно с предизвикателства, отправени от Китай във военната, икономическата, технологичната и търговската сфера. Съревнованието между глобалните сили ще се осъществявана в икономическата и технологичната сфера, а не толкова във военната. Дали обаче ЕС ще продължи партньорството си със САЩ в сферата на отбраната и сигурността или ще постави фокус върху разработване на независима стратегия по сигурността?

Съществуващите съюзи

Доктрината на Джо Байдън "Америка се завърна" породи притеснения у традиционните съюзници на САЩ. Къде се е завърнала Америка? Ако американският президент има предвид завръщане в Индо-Тихоокеанския регион, то донякъде има право. Предшественикът му Доналд Тръмп не положи усилия да укрепи позициите на САЩ в тази част от света, като беше предприел по-скоро политика на изолация. Тези действия позволиха на Китай да поеме инициатива и да засили собствените си позиции и влияние, особено в региона на Югоизточна Азия с водещото си участие в учредяването на "Регионалното всеобхватно икономическо партньорство" - безпрецедентно регионално споразумение за търговия, което включва разнообразна комбинация от развити, развиващи се и слабо развити икономики в региона. То бе подписано в Ханой на 15 ноември 2020 г. между десетте страни от АСЕАН, Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. 

Раждането на AUKUS като военен съюз е надграждане на съществуващите съюзи в региона, които са по-скоро с икономическа насоченост. През август 2017 г. четиристранният диалог за сигурност, известен като QUAD, беше възстановен с цел да противостои на апетитите на Китай в Южнокитайско море. Организацията е първоначално основана през 2007 г. от Австралия, Индия, Япония и САЩ и се опитва да противостои на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Със създаването на AUKUS обаче нещата се променят и страните-членки на организацията като Япония и Индия започват да изпитват несигурност за мястото, което им е отредено в бъдещите планове на САЩ за региона. Изглежда, че стратегията на САЩ спрямо Китай ще бъде да обкръжи Поднебесната империя с отряди от малки военно-икономически договори, за да може да окаже по-голям натиск върху Пекин. Традиционни поддръжници на САЩ в региона като Филипините и Индия също обръщат любопитни погледи към новите алианси, чудейки се какви ползи ще могат да извлекат за себе си. Виетнам също изглежда заинтересован от възможностите, които би отворил новият AUKUS.

Китай, разбира се, също не гледа безучастно на събитията. Непосредствено след новината за новото съглашение, Китай алармира за "намеса на външни сили" и призова лидерите на държавите от региона за абсолютно съпротивление на външни сили да се намесват "в държави в нашия регион под претекст на разнообразни извинения и да държим здраво в свои ръце бъдещето на развитието и напредъка на нашите страни". 

Освен това, след малко повече от 15 години търпеливо чакане, Иран стана пълноправен член на ШОС. След завръщането си от срещата на високо равнище в Душанбе президентът Ебрахим Раиси определи одобрението на членството като "дипломатически успех", който означава свързване на Иран с икономическата инфраструктура на Азия и нейните огромни ресурси. В речта си на двудневната среща на високо равнище той осъди "унилатерализма" на САЩ и призова за съгласувани усилия за борба със санкциите. През месец март тази година между Иран и Китай бе сключено 25-годишно споразумение, според което Китай ще инвестира 400 милиарда щатски долара в иранската икономика през този период в замяна на стабилни и изгодни в ценово отношение доставки на петрол от Иран. По този начин антиамериканският кордон се разширява, а страните от Азия все повече започват да се вглеждат в собствените възможности.

Съперничеството между гигантите и локалните играчи

Съперничеството между САЩ и Китай е пълномащабно стратегическо състезание за богатство, мощ и влияние, както в Източна Азия, така и в световен мащаб. То представя конкурентни идеали и модели за политическо управление и икономическо развитие, различни възгледи за структурата и правилата на световния ред. Всяка страна е решена да увеличи максимално своята глобална позиция и свобода на действие спрямо другата. Според някои експерти, пактът AUKUS е надграждане на съществуващата икономическа инициатива B3W под водачеството на САЩ, която цели да противостои на китайският проект "Нов път на коприната". Изтеглянето на САЩ от Афганистан се тълкува от някои като опит за подкопаване устоите на инициативата "Нов път на коприната", защото идването на талибаните на власт в Афганистан ще осуети сухоземните проекти на Китай, а новият пакт AUKUS ще работи за осуетяване на морските инициативи на Пекин. Такъв сценарий е малко вероятен, защото правителството на талибаните има нужда от парите и инвестициите на Поднебесната империя, за да възстанови икономиката си, още повече, че нарича Китай "приятелска държава". Афганистан, както и Пакистан са част от инфраструктурният проект на Китай и е по-логично страните да работят по насърчаване на своите отношения в тази насока, отколкото да ги спират в зародиш. 

Друг играч от региона, който не следва да бъде пренебрегван и подценяван, е Северна Корея. Тя също гледа на AUKUS като на фактор, който ще застраши стабилността и сигурността в региона. Индия е другият играч, който ще трябва да направи своя избор. Тя е традиционен партньор на САЩ, но както виждаме, партньорите могат да бъдат заменяни бързо и лесно. Пред Индия ще бъде поставен избора дали да бъде част от "Източния блок" (сътрудничество и интегрална част от новите издигащи се сили в Азия) или ще предпочете да се присъедини към алианс, ръководен от САЩ, в който ще трябва да се съобразява с нарастващите изисквания на Вашингтон. Има и друг елемент, който би повлиял на решението на Индия от външнополитическо естество. От една страна, Индия е заобиколена от значително мюсюлманско мнозинство в лицето на Афганистан и Пакистан, което би застрашило провежданата вътрешна политика на премиера Нарендра Моди за възхода на хиндуизма. Има и проблемите, наследени от деколонизацията. От друга страна, съществуват граничните проблеми с Китай и съревнованието за регионално надмощие. Въпреки обаче териториалните спорове и културните различия между азиатските народи, те поддържат стабилни икономически и търговски отношения помежду си и търсят начини да противостоят на политиките, налагани от Запада. В този смисъл, ако САЩ решат да предприемат военни действия в региона и да налагат по-агресивно своята визия за международен ред, би било възможно дори сътрудничество между Китай и Северна Корея, като например сключване на отбранителен пакт.