Полет на палци

Магдалена Манолова

Очите й огнени, усмивката сърдечна, походката елегантна и уверена. Такава е Вяра Начева, балерината, успяла да изкачи трудния връх на балетното изкуство, да спечели уважение и признание на сцената на Щатсопер - Берлин, където е примабалерина, в двадесетгодишната си кариера да бъде една от малкото български балерини от последните години, вписали името си в съвременни и класически постановки на световноизвестни хореографи. Работата си на престижната берлинска сцена Вяра преценява като непрекъснато спортно състезание, плодотворна конкуренция, нещо изключително важно в изграждането на един млад артист. Всекидневен контрол за всичко, психически затормозяващ, но полезен в израстването ти от кор де балет до примабалерина. Да се доказваш всеки път, всекидневно. Това е да бъдеш примабалерина в Берлинската щатсопера. На родна сцена Вяра празнува своя юбилей - двадесет години на сцената в спектакъла на Софийската опера и балет "Дамата с камелиите" по музика на Дж. Верди и С. Онсоф.

- Да танцуваш на родна сцена на такъв празник - каква емоция е?
- Щастлива съм в тази златна есен да бъда в родината, да празнувам своя 20-годишен юбилей на българска сцена. След спектакъла чувствата ми са с много багри, подобно на есенната палитра - от златото до червеното, зеленото, кафявото. Магия, подобна на магията на танца. Имам усещането за прилив на енергия, а тя идва и от цялата тази атмосфера, която ме зарежда. В последните двадесет години не помня да съм имала време за толкова силни емоции - на сцената, сред приятели и роднини, в родния край. Сезоните на един живот са като сезоните в природата. Есента, тази зрялост, елегантност, благородство, родината, изживявам тази вълшебна приказка.
- Багрите на родния край носим в душата си, те ни правят различни. С какво те забелязаха в Берлин, какво те прави различна?
- Това, което забелязаха, е фанатичната ми любов към балета. Моята учителка Красимира Колдамова разпали огъня на тази магия, тя бе огънят, ние - искричките. Тези искри разпалиха душата ми. Да танцувам, това е призванието ми, естественият ми израз, дар от Бог.
- Имала си щастието да работиш с най-големите хореографи. Какво провокираха в теб, с какво обогати пластичния израз, вътрешното изживяване. Какво ти даде като човек този опит?
- Работата ми със световноизвестни хореографи означаваше израстване и узряване не само като балерина, но и като човек. Работила съм с много, но един-единствен ме запали по незабравим начин. Това бе Морис Бежар. Щастлива бях да работя образа на Фрика от "Рейнско злато" на Вагнер с него. Изтанцувах притеснително ролята си. Той ме изчака и каза: "Сега ще изтанцуваш вариациите още веднъж и ще ме гледаш непрекъснато в очите." Направих го. В погледа му имаше нещо изключително. Това беше огън. Две сини очи ме гледаха като ястреб, някаква неописуема енергия влезе в мен. Тогава осъзнах какво е да се отдадеш изцяло на танца, да дадеш от себе си не сто, а хиляда процента. Това излъчваше Бежар. Тогава беше на около 70 г., пет години преди да почине. В напреднала възраст, в лошо здравословно състояние, но енергията, която излъчваше, беше неворятна, влезе завинаги в мен. Хореографиите му са много експресивни, каквото и да танцувам, усещам в мен погледа му, а той изисква всеотдайност.
- Каква бе твоята Фрика?
- Фрика е много силна роля, ярък образ. Това е жената, която търси хармонията и която не търпи лъжа и нечестни отношения. Трябваше да покажа тази силна жена. Ролята бе изключително трудна технически. Известно е, че неговата техника е много специална. Изисква почти гимнастически, спортни усилия, но едновременно и женственост. Това бе най-голямото ми постижение в съвременната хореография. Танцувала съм я десет пъти, съжалавям, че вече не се играе този балет в Берлин. Той трае четири и половина часа, но не омръзва на публиката.
- Какво е посланието, което искаш да предадеш на младите?
- Всеотдайност и взискателност. Любов към балета. Когато танцувам, винаги си спомням за него, това е запечатано в съзнанието ми.
- Килиян, една различна хореография. Какво е магичното при него?
- При Килиян съвсем различна е творческата четка, с която рисува хореографията си. При него всичко е много слято, много танцувално, там няма остри моменти, всичко е една песен. Аз харесвам и височините, и ниските тонове, обичам по-драматичните хореографии. В Килиян ме възхищава интелигентността му, абсолютната хармония. Специално за себе си, като балерина, предпочитам хореографиите на Морис.
- Съвременният балет има много лица. Красотата при Баланчин е истинско вълшебство. Какво е особеното при него?
- Баланчин е един от любимите ми хореографи. Мисля, че няма балетист, който да не обожава тези хореографии. Да танцуваш Баланчин, означава изключителна точност на мисълта, няма никаква творческа свобода. Ако движението е поставено на едно, две и три, няма една секунда, която да не е записана. Неговите асистенти, около 12 балетни артисти, които имат правата да препоставят балетите му, ни караха да записваме всяко движение, на коя нота какво се изпълнява. Нямаш никаква свобода, но тъй като всичко е гениално, то е прекрасно. Танцувала съм "Серенада" и "Тема с вариации", също и "Агон" от Стравински. Много труден балет. Там няма мелодия, само броене, излизайки на сцената, вътрешно само броиш. Истинска математика, щастлив си, ако на сцената не сгрешиш. Това е изумително.
- Сцената на Берлинската щатсопер какво ти даде, на какво те научи? Кои са другите хореографи, обогатили артистичната ти палитра?
- С Малахов съм работила много, защото голяма част от кариерата ми е като примабалерина на Щастбалет-Берлин. При него всичко е някак омекотено, той е много пластичен. Играла съм в постановката му на "Баядерка", в двете роли - на Никия, героинята, която живее в храма, и противоположната - на Гамзати. Двете са коренно различни. Едната е много сложна технически, с много скокове и тежки адажии, а другата е приказка, красота, особено в сцената на сенките. Втората роля ми е на добрата фея в "Пепеляшка". Малахов е нежен хореограф. Много силно впечатление ми направи силната емоция в хореографията на Борис Ейфман. Танцувах в балета му "Чайковски". Драматургията е изградена върху подбрана музика от Чайковски. Тук играх ролята на Надежда фон Мек, негова голяма почтателка и спонсорка - те никога не са се виждали, контактът им е бил само с писма. Това бе много красиво измислена пластично хореография. Удоволствие бе да работя с него, нещо фанатично имаше в тази плодотворна среща.
- В този богат на срещи живот кои са уроците за живота и сцената, вплели се в душата ти?
- Това, което научих от всички тези творчески съприкосновения, е преди всичко стопроцентовата дисциплина и всеотдайност, търсене часове наред, мислене, доработване на всеки детайл, дисциплина, труд и любов - друг път няма.
- В този полет на палци как се чувстваш? Страдаш ли поради ограниченията в нормалния живот?
- За мен животът на палци е като моето дишане. От малки сме започнали на палци пред огледалото, с музиката, в репетиционната зала - това е като втора природа и когато това нещо го няма, не знаеш какво да правиш, скучно е. Това всъщност е първата ми природа.
- Ти водиш майсторски класове. Светът на балета е различен от нашия технологичен свят. Каква е философията, с която зареждаш младите?
- Стремя се първо да им дам насока какво да правят. Ако са обули палците и трикото - да се чувстват балерини, да танцуват, да се възхищават на музиката, да забравят всичко и да се отдадат на това изкуство. Ако не го обичаш, тогава е мъка, защото балетът има много общо със спорта. Ако това, което правиш, те измъчва, може да стане неприятно. Трябва всеки ден едни и същи упражнения да правиш по час и половина. Ако не можеш да устоиш, не го прави. Едно дете трябва да усети удоволствието от всичко това, ако не - да се откаже.
- Щастлива си, че си в хармония със себе си. Сбъднала си мечтите си, но все пак - какво още искаш да сбъднеш?
- Мечтата е като планина. Когато се изкачиш на един връх, от него се виждат още много други. Така е и с мечтите. Имам много мечти, но това, което сега чувствам след юбилейния спектакъл, е благодарност. На това искам да се насладя. За всичко, дадено ми от Бог, това, което съм получила от сцената, хората, с които съм се срещала, пътят, който съм извървяла. Искам да благодаря за всеки момент, това, че съм на земята, че се наслаждавам на красивата природа, на тези цветове в природата. Благодарността е нещо велико, което трябва всеки да осъзнае.
- Път, започнал във Видин, отвел те към Берлин. Видин, родният град, и София, столицата на мъдростта, в която си израснала. Какво са те за теб?
- Видин е градът, който ме зарежда с енергия. Река Дунав - тя винаги тече. Това течение ме зарежда с позитивна енергия. Бежар казваше - една вода, която стои на едно място, е застояла. Винаги трябва да тече. Когато виждам това течение на реката, усещам извечната енергия. Това е грандиозно преживяване. Щастлива съм, че Видин е моят роден град. Дойдох на 10 години в София, това е вторият ми роден град. Тук започнах първите си балетни стъпки, всичките ми сценични малки преживявания са в София. Името ми Вяра е свързано със София и св. София и нейните три дъщери - Вяра, Надежда, Любов. Имам тяхна икона, която винаги нося със себе си.
- Танцът е полет. Какво дава на съвременника?
- Искам, когато танцувам, с моя танц да предам на хората красотата на полета, вдъхновението. Те трябва да ръководят чувствата. Дисциплината, всички позитивни емоции и действия хармонично са съгласувани в танца.
- Вяра, откъде идва името ти?
- На баба ми Вера благодаря за красивото име. Най-важното нещо е вярата. В каквото повярваш, такова ще ти се даде.
- Как се чувстваш в София?
- Винаги прекрасно. Има нещо божествено в този град. Обичам да танцувам тук. Родната сцена - това е магия, не може да се замени с нищо друго.