Похвалното слово

В края на една от най-нищонеставащите за българското здравеопазване година министър Ананиев се похвали. С увеличени цени на клинични пътеки, с програмата за насърчаване на донорството (нищо, че тя на практика е преливане от пусто в празно и всеки знае, че в този си вид тя няма да промени нивата на донорството). Похвали се с евентуално начало на изграждането на детска болница и дори на бъдеща електронна информационна система. Така и лекари, и сестри, и пациенти се зарадваха на щастието и оптимизма. 

И всичко това, въпреки доклада на Еврокомисията, според който здравеопазването в България е скъпо и неефективно; това е страната с най-голям дял плащания от джоба на пациента, с най-много здравно неосигурени, а населението - с най-кратка очаквана продължителност на живота. Все неща, дето си ги знаем и без констатациите на ЕК, но очевидно правителството и здравният министър не ги знаят. А и откъде? Нали все гледат протестите да им се махат час по-скоро от главата... 

И, за да продължи правителството да поддържа (ако не за пред електората, то поне за пред себе си) измамата, че работи за здравето и по-дългия живот на хората, на последното си възможно за годината заседание то прие промени в повече от половин дузина здравни закони. Ей така - на бърза ръка, между другото в Закона за здравното осигуряване през Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се прокрадва кратък текст, в който са разписани и... възможностите за приемане на плащане и за доплащане на медицински услуги от задължително здравноосигурените лица! Честито, както се казва... 

За останалото нашенецът ще пропищи догодина. Защото препъникамъните са добре скрити - през  Закона за лечебните заведения се променят 4 закона: за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, за трансплантацията на органи, тъкани и клетки, за приватизацията и следприватизационния контрол и за бюджета на НЗОК за 2019 г. А през Закона за лекарствата се изменят законите за здравното осигуряване и за медицинските изделия. Е, как да се намали доплащането?