Похвално слово за музиката

Проф. Емил Янев

Според евангелиста Йоан "в началото беше словото". Но дали е така, защото според друг мъдрец "човешкият живот започва с музика и завършва с музика"! Според поета Георги Струмски, "за да има песен, трябват думи", но според композитора Феликс Менделсон Бартолди, може и "песен без думи"! А великият Шилер философски обобщава: "Музиката започва оттам, където свършват думите"!...
Това противопоставяне ми е чуждо, понеже и словото, и музиката са висша проява на човешката духовност и защото между тях има много технологични сходства, основното от които е, че словото се основава на думи, а музиката на тонове. Съзнателно не използвам термина звуци, защото звуци се излъчват от всяко вибриращо тяло, но те не прерастват задължително в музикални тонове. Музикалният тон също е звук, но с "определена височина, сила, тембър и продължителност на звученето" (доц. Йоанна Чобанова). Това са физическите му качества, но същността му е неговата способност директно да носи и предава на хората мисли и емоции, които пораждат обожествяването на музиката. Господството на звука над смисъла е празнословие, което обезценява нейната същност!
Понеже музиката е нематериална, попаднала сред хората, тя се превръща в стимул за действие. Според Софокъл това става в следната последователност: "мисъл-дело, желание-резултат, стремеж-осъществяване, намерение-действие". Това обуславя нейната обективна стойност и значение в живота на хората, които вече не могат без нея. Освен обожествяването това я превръща и в реална обществена сила. Неслучайно Платон казва, че "Могъществото и силата на държавата имат пряка зависимост от това, каква музика звучи в нея!"
Същевременно музиката е и език, който служи за по-доброто и безпрепятствено общуване между хората, понеже е виртуална. Не са прави IT - специалистите, които утвърждават, че виртуалното общуване е тяхна привилегия от края на ХХ век, понеже музиката съществува още от момента, когато човекоподобната маймуна е мутирала в образа на първобитния човек. Подобно на словото и музиката има своите правила и закони, които трябва задължително да се спазват от всички, които общуват с нея. "Духът отразява не само това, което го има в живота, но и онова, което го няма" - утвърждава философът Исак Паси. "Умът по-скоро е естествено биологично качество на човека, по рождение. Мъдростта се придобива и за нея са необходими опит, години, прозрения" - добавя той.
Според американските футуролози през ХХI век ще изчезнат около 300 езика, ползвани от различни етнически групи. Този процес ще преодолеят онези народности, които успеят да запазят своите трайни и безспорни културни приноси като език, музика и др. Единственият верен извод, който може да се направи от тази прогноза, е, че защитата на живия език, живата музика, живата култура на по-малочислените народи не е ведомствен проблем, а вече е в сферата на защита на националната идентичност в глобалното общество, или както казва министър Вежди Рашидов "трябва да бъдем мъдри", за да не "посипваме - след това - главите си с пепел", понеже ще бъде късно и безвъзвратно!...
Музикалното развитие е непрестанен процес на съпоставяне между консонанса (благозвучието) и дисонанса (неблагозвучието), водещо до намиране на вярното решение от това противопоставяне. То невинаги е консенсусно, но е важен акт за преодоляване на противоречието, понеже е заложено в двустранността на музикалния процес, който се състои от създаване и пресъздаване. На пръв поглед това са самостоятелни творчески изяви, но на практика са взаимнодопълващи се дейности, защото са двете страни на творчески процес с единен генетичен източник.
Поради сложната и многопрофилната си субстанция музикалното изкуство има възможност за изява в две форми, наречени професионална и непрофесионална (аматьорска). Те също са свързани неразривно, защото характеризират двата основни етапа в изграждането на музиканта - и най-изявеният музикален творец е започнал своя творчески път като аматьор, т.е. аматьоризмът е лакмусовата хартия за установяване на съответното дарование. Той е много важен не само за музикално надарените индивиди, а въобще за културния статус на цялото общество и изграждането на неговите емоционално-естетически критерии.
В духовната сфера съществуват още две форми на проява, наречени култура и субкултура. Първата е носител на високите художествени достойнства, а втората е свързана повече с функционално-приложните действия, поради което често става проводник на комерсиални нехудожествени тенденции и прояви. В демократичното общество и двете форми имат право на живот, но важен е балансът между тях. В него е заложено разковничето на успеха, който зависи от регламентацията, афиширана в държавната културна концепция (ако я има!) за развитието на духовността в страната. Също като съдебната система и духовната сфера в България се нуждае от фундаментална реформа, а не от палиативни "квази реформи", правени "на парче"! Нека не забравяме, че авторитетът на "съвременната италианска държава се дължи на трима Джузепе - Мацини, Гарибалди и най-вече Верди!", казва д-р Александър Панов, понеже не допуснаха субкултурата да доминира над културата! Всъщност какво искаме - "Нов или Ноев световен ред" - пита поетът Димитър Стефанов!?
По подобие на съдебната система и в духовната сфера, наред с Министерството на културата, трябва да има още Национален музикален съвет, избиран пряко от всичките членове на гилдията, а не назначаван от министерството, президента или парламента. Той трябва да бъде Върховният орган, решаващ открито, демократично, толерантно и колегиално кардиналните въпроси, касаещи музикалното изкуство. Целта на този съвет е да се активизира експертният и организационният потенциал на българското музиканство, който да повиши ролята на гражданското общество и да ограничи едностранната бюрократично-административна агресия или пасивност. Необходимо е решаващата дума да имат създателите на художествените ценности, а не чиновническата гвардия, която трябва да бъде помощник и изпълнител, съдействащ за реализацията на техните идеи и стремежи. Така не каруцата, а конят ще бъде отпред!
В този контекст, не са ли забележителни думите на новия руски министър на културата Владимир Медински, че "виждам себе си не като началник на културата, а като неин слуга"! Да сте чули подобни думи от български министър на културата през годините на прехода!?
За нас, българите, Международният ден на музиката има по-особено значение и поради следните факти:
-    Първо: Понеже ЮНЕСКО взема своето решение по този въпрос въз основа на предложение, направено от България през 1977 г.;
- Второ: Понеже 1 октомври е утвърден от ЮНЕСКО и за празник на Йоан Кукузел;
- Трето: Понеже "Вояджер I" също изстрелян през 1977 г. носи на борда си записи на "Ти - ри - рем" от "Полиелей на българката" от Йоан Кукузел, "Песен" на Панчо Владигеров и прочутата предсмъртна ария на Борис Годунов от едноименната опера на Модест Мусоргски, в изпълнение на Борис Христов.
Затова той трябва да бъде обявен за официален празник, а не "да се претупва" между другото!