Поезия на сетивата

Велин Георгиев

Поетесата Милена Ганина е удивително явление на природата. Към нейното слово се отнасям с подчертано внимание. Защото буди и приспаните ми сетива да насочат вътрешното ми око към пейзажа на тази незряща авторка и да открия и онези детайли в него, които тя не е успяла да зафиксира върху белия лист. За стихосбирката й "Цветът на вятъра" ми е думата сега и се изкушавам да цитирам още в самото начало първото стихотворение. И то, и всички тридесет и седем в книгата са без заглавия.

Аз знам какъв е цветът на вятъра,
когато гони листата есенни.
Долавям в устни светлината му,
в гласа му чувам минорна песен.

Звучат във мене на птици думите,
с криле и песни те раждат стихове.
Гласът на залеза в мене лумва
и вечер звездна в косите стихва.

Наглед безцветен, а всъщност приказен
светът край мен е картина песенна.
С лице усещам, а не с очите си
зелена пролет и жълта есен.

Лица и устни, и длани парещи
остават често във мойте спомени.
Животът влак е със цветни гари -
ще опозная хода му сложен.

Поетесата е нарисувала акварелно платно на нейното вътрешно зрение, на нейния поетичен свят, който ни е близък и любопитен, той е едно от тайнствата на Майката Природа. Да превърнеш в реално художествено платно цвета на вятъра, това го може само роденият Поет.
В свои предговори към стихосбирката на Милена Ганина проф. Мария Гургулова е подчертала, че с живия си темперамент и образно-емоционалния си усет авторката е уловила и предала талантливо най-съкровените човешки чувства. Това се улавя още в цитираното стихотворение, дало заглавие на стихосбирката "Цветът на вятъра".
Ето един пример в подкрепа на твърдението, че всяко правило има и изключение - думите на авторката не са отишли на вятъра, а попадат в душата на читателя като лирично послание. Чудесно.
-----------
Книгата ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" на 11 юни от 18 ч.