Поезия на озарението

Мари-Ноел ОПИТАЛ

Родена е в Плевен в семейство на учители, живее в София. Завършва Езиковата гимназия в Ловеч и френска филология в Софийския университет. Тя е журналистка, преводачка от (и на) четири езика, поетеса. Пише поезия на български (във версии френска и/или португалска.) Нейни стихове и книги са публикувани във Франция, Португалия, Канада, Русия, Сърбия... Носителка е на национални (от "Славейковите дни", 1974, и др.) и международни награди, включително Европейската награда за поезия, Лече, Италия (2007), наградата "Гийом Аполинер" на ХХ Цветни игри над Пиренеите (2012). Публикувала е 15 книги с поезия - 7 с хайку 2003-2013 ("Бисери небесни", "Светове", "От Далнини към Безкрая", "Para o Infinito" - Португалия, "(Не)Обичайни неща", "От мъката до усмивката", "Крила на духа"). Има участие в 56 антологии и сборника, повечето авторски), в интернет; издала е 55 преводни книги (първата е "Монахинята" от Дени Дидро, с 5 издания, а последните - "Сянката и Слънцето" от Руи Белу, 2012, и "Приказка за Добротата" от Сълзица и Тоня Борисови). Член е на СБЖ (1975), СНБП (1990), Българския хайку съюз (2003) и Френската асоциация ХайкУЕСТ (2010).

С "Крила на духа" Сидония Пожарлиева ни предлага възможността да плаваме от безкрайно малкото към безкрайно голямото, от света на насекомите до космоса; едно след друго тя се позовава на пъпките на растенията и небето, населено със звезди. Нейните стихове улавят най-малките трепети на природата, нейните хайку отразяват с точност и яснота красотата на творението. Но това съзерцание на видимото се усилва от съсредоточаване в невидимото, в Бог, в "светлите мисли", във видовете начало и край на живота. Авторката намеква за проучванията в съвременната наука, говори за антиматерията или за черните дупки. Като поет Сидония Пожарлиева призовава извънземните и божествените братя, които може би ще живеят след нас.
Ако първата част е посветена на преобразяванията на природата според сезоните, а втората на космоса, третата примирява тялото и духа, човешкото същество и обкръжението му, като възхвалява хармонията във всемира. Книгата е съставена и от три хайбуна, всеки от тях открива пътя на страниците с хайку.
В началото Сидония прославя зараждането на пролетта, извор на ликуване: "Животът е чаровен!", възкликва тя. Нежен поглед се насочва към дребни детайли:
Какво насекомо
извезва на дантел дантели                      
листата на храсти?!
Прозорлива, авторката разобличава опустошенията, предизвикани от себеподобните: "Пчелите измират", подчертава тя. Делфини и риби са застрашени от замърсяването и климатичното затопляне. Това не пречи да се възхищава от променящия се колорит на дърветата:
Храстите в гората
изглеждат ми сини,
небето пък - зелено.
Пред златния дъжд на есента преобладава удивлението. Листата "Сякаш са искри" и се обкичват с "Божие многоцветие".
Вторият хайбун разширява словото. "Основното е невидимо за очите", пише Сент-Екзюпери в приказката за Малкия принц. Сидония Пожарлиева  се опитва да го обясни, както една майка би казала на своето дете:
Имам мечта:
всички черни пространства -
облени в Светлина!
Третият хайбун се връща към човешкото същество свързано с необятността на всемира:
Спирала без край
към неземни светове
и... вътре в нас.
Поезията търси озарението, авторката е изпълнена с надежда за един свят от любов и ни приканва да споделим нейния копнеж; тя не е наивна и познава въздействието на злото върху общността на хората. Ако тя разобличава силните децибели и фалшивата музика, това обаче е повик за надежда, който избликва у Сидония:
Гласът на дете -
сладкопойна птица:
трепти ни духът.
А сега е време да отлетим на "Крилата на духа".

Предговор към "Крилата на духа"