Поезия

Атанас ЗВЕЗДИНОВ е роден на 5 август 1943 г. в София. Завършил е славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски".
Работил е като редактор в БНР и издателство "Народна младеж". Бил е директор на Дома на детската книга "Ангел Каралийчев", гл. редактор на сп. "Родна реч", а също така главен редактор на издателските къщи "Свят", "Политрейд" и "Южна зора", управител на ИК "В".
Автор е на 26 книги, сред които "Шепа жива вода", поезия (1967), "Музика за празник", поезия (1976), "Нежна броня", поезия (1983), "Осанка", поезия (1989), "Басни" (1998), "Мъдрецът", басни (2004), "Будилник за будни", поезия (2011) и др. Съставител е на 10 поетични антологии и преводач от руски, чешки и словашки.
Носител е на литературната награда "Божидар Божилов" за книгата си "Ангелът пазител"(2011) и наградата за детско творчество "Петя Караколева" (2008). Член е на Съюза на българските писатели.
ЧРД, поете!

Монолог на чина

Не знам защо и по каква причина
замислям се за свойта същност - Чина.
Събирал съм кадърно с некадърно,
но никога не мога да ги върна.
Събирал съм успяло с неуспяло
и да ги видя пак ми се е щяло.
Търпял съм рицари и лицемери,
друг с мене не могъл би да се мери.
На мен печелят първата победа
и всяка друга е след нея бледа.
От мене всъщност всеки си отива,
научил първата си съпротива.
И да ме изоставят съм обречен,
но от малцина на света съм вечен.
И все по-често питам се с охота
не съм ли аз везната на живота.


Монолог на акробата

Какво ми е под купола, едва ли
от поглед бихте някога разбрали.
Нито какво ми струва до момента,
когато става връх експеримента.
Какво се взема и какво се дава,
за да платя горчивата си слава.
Но не отричам- всеки ден и час
това съм аз, това съм само аз.
И с мене - истината ми най-тежка,
че нямам право да направя грешка.
И ако питате какво си струва
животът - всеки ден да се рискува,
това е, като съм на своя връх
и публиката затаява дъх...
И знам, когато публиката вдиша,
да се оттегля - вече съм излишен.


Монолог на езика

И който и каквото ще да вика,
най-трудно е на мене, на Езика.
Виновен съм, ако продумам тайна,
макар за мене тя да не е знайна.
Виновен - винаги, когато споря,
без да е важно за какво говоря.
За всичко все съм аз виновен, даже
голяма глупост някой ако каже.
Виновен съм дори ако съм млъкнал,
защото друг тогава бил изпъкнал.
И толкова бакии аз оправям,
но винаги зад зъбите оставам.
В едно съм сигурен- дори на сън
не искам между зъбите да съм.


Монолог на злото

Какво съм? Трудно ще ви кажа аз.
Но как бих съществувало без вас?
Без хората мен щеше да ме няма.
Но не за мен, за вас било би драма.
Аз знам, че никога не ме обичат.
С каквито имена да ме наричат:
злопаметност, злорадство и злословие,
злонравие, зломислие, злосторие,
коварство, завист, злоба и злина -
не моя са, а ваша са вина.
Не е опитал никой да го крие -
това сте вие, да, това сте вие.
Забравило какво ми се е щяло,
ви казвам, че без вас ще съм без тяло.


Монолог на целта

Целта съм аз, ако не вярваш - ето:
неотклонимо ходя по въжето
и постоянно търся своя ритъм,
опитвам се по-малко да залитам.
И винаги най-важната ми грижа
е тази- да не спирам да се движа.
И колкото по-сложни стъпки правя,
въжето си не мога да забравя,
но виждам само предния му край.
А той ми вика постоянно "Дай!"
Подхлъзвала съм се, и не веднъж,
но знам едно: "За себе си се дръж!"
За мен изглежда всичко е прието,
освен едно - да падна от въжето.


Монолог на принудата

Преди да бях успял да се учудя,
пред мен застана грозната Принуда:
- Да. Грозна съм и нежелана, знам,
и всички ме понасяте едвам.
Но не мислете, че ви изтезавам,
дори когато мира не ви давам.-
Нали с това на всички съм позната,
че непрестанно бдя за правилата.
Че съм единствената в този свят,
която стига все до резултат.
Признайте, имам и безценна роля-
замествам абдикиралата Воля.


Монолог на завистта

Не си мислете, че съм Баба Яга
и че съм зла и че съм некадърна.
На мене много нещо ми приляга,
любезна съм, щом искам да си върна.
От мен се пазят, знам че съм омразна.
Но ако се замислите, веднага
ще видите, че е това напразно,
че моето присъствие помага.
Е, може и така да ми се струва,
но длъжна съм сега да го призная -
ако от мене някой се страхува,
е толкова заслужил, най-накрая.
Надеждата умирала последна?
Не съм желала нещо да успея,
но ще ми се да мога да погледна
как аз ще съм останала, след нея!


Монолог на зара

Виж докъде съдбата ме докара? -
като на себе си си рекъл Зара. -
На мен разчитат толкова милиони,
а мен меракът да поспя ме гони.
Безсънието ми е орисия
и няма как от нея да се скрия.
От мен очакват щастие в живота,
а аз не искам вече да работя.
Защото всички алчно ме търкалят -
завиждат ми и просякът и кралят,
а в мен късметът спи, не заслужавам
такова име, дето притежавам.
Защо ли всеки мястото желае,
на другият, а себе си той знае...
И затова недей, недей го кара
да ти решава съдбините Зара.


Монолог на покварата

Напук на непорочното, напук,
попивам лошото като памук
и се опитвам дълго да го пазя.
Не ме упреквайте, че е зараза.
И само онзи, който устоява,
другар с приятелите ми не става.
И няма, няма никаква надежда
попилият ме сам да ме изцежда.


Монолог на показалката

За миг дори не мисля, че съм жалка,
а се гордея, че съм показалка.
Присмиват се, че сочела съм само,
каквото има и каквото няма.
Че продължение съм на ръката
и че без нея съм била саката.
Че нямала съм нищо, нищо свое...
Аз знам - съсредоточението то е.
Открихте ли добрата ми страна:
събирам мислите ви във една.
Гордея се, че който следва мен,
естествено, е съсредоточен.
И с други думи, който ме последва,
със сигурност ще може да напредва.


Монолог на бръснача

И никой досега не се е лъгал
да промени улучения ъгъл,
под който хем съм точно ефикасен,
и хем единствено съм безопасен.
Стреми се, който с мен се занимава,
не само да ми опознае нрава,
а преди нещо в него да изригне,
стреми се своя ъгъл да постигне.
Когато се обсъжда крехко чувство,
когато се говори за изкуство,
признават, че най-трудната задача
е този верен ъгъл на бръснача.


Монолог на белезниците

Вярваме, че сте съгласни,
ние да сме безпристрастни
и да сме против кулиси,
ако то от нас зависи.
Без това да ни е в нрава,
службата ни принуждава
и на разпити да бъдем
и да слушаме присъди.
Мислите ли, че е лесно -
с мнение, но безсловесно.
И да ни се разминава
съвестта, с което става.
Често щракаме, където
нещо грешно е прието.
Та... пристрастие ни грабва
да сме там, където трябва.


Монолог на снежната топка

С каквото и да почна, продължавам
невероятно бързо да наддавам.
Такъв е неминуемо закона,
когато затъркалям се по склона.
Но важното е около каквото
започва бързо да расте кълбото.
То може да е новина чудесна,
мълва и клевета безинтересна...
То може да е нечия победа
или възмездие, което гледа...
Все същата съм. И да бъда точна -
най-важното е от какво ще почна.


Монолог на подкупа

Когато гледате везната,
ще ме намерите в средата.
Би трябвало да е единен
и изводът - че съм невинен.
Нали не съм навел, по чудо,
ни лявото, ни дясно блюдо?
Когато вземаш, е приятно.
Когато даваш пък - обратно.
Не знам какъв ви е проблема,
кого упреквате тогава:
Виновен е и който взема,
виновен е и който дава?
При тази сложност на въпроса
аз отговорността не нося.


Монолог на компромата

Аз съм винаги отзад,
затова съм Компромат.
Никога лице в лице.
Удар в гръб е мойта цел.
Само в тил, само в тил.
Винаги така съм бил.
И... по-сигурно нали е,
гледам все да се укрия.
Който и да бъде той,
се прицелвам все във свой.