Поезия

Цвят от вишна

Нова година - Нова!
А аз съм все повече стар.
Подарък ли искаш - готово:
ето ти нов календар;
ето ти огледало -
огледай се в този свят -
всичко е бяло, бяло...
Ах, какъв снегопад!
Той е жест на Всевишния -
белият цвят е и млад...
Не сняг, а цвят от вишна
вали и над твоя свят.

България

За теб не е достатъчен
възпева на поет -
от приказно юначество
родът ти е подет.
В прераждане на гении
от древен огнен змей,
с животни и растения
възкръсва в теб Орфей.
Защото няма никъде
сред росните зари
по хубост Евридикова
от твойте дъщери.
О, те - благословените -
като космичен зов
прогласят с вдъхновение
безсмъртната любов.
Щом пеят те - с гъдулката,
и с гайда, и с кавал -
светът е песен българска
цял свят е с тях запял.
Със цялото човечество
земята се върти -
Родина и Отечество
за мен си само ти!

Почти призив

Хайде да идем със тебе на мач -
да се напсуваме, да се навикаме...
Този живот ме довежда до плач -
не мога с него никак да свикна...

Аз никога не съм бил добър играч,
но не съм бил страхливец и пикльо.
Хайде да идем със тебе на мач -
омръзна ми да не ме чува никой...

Днешният съдник е по-лош от палач.
Хайде да викнем, да се разбуним:
- Царят е гол, не щем гол водач!
Днес стадионът е наша трибуна...


Мигове жужене

Сред рояка пеперуди
пак една пчела жужи -
виж я - тя е цяло чудо.
Виж се - тук и ти си жив.

Чу ли - някой дирижира
цял оркестър от цветя
и звучи посред всемира
Одата на радостта.

Този свят е обетован
от такива като нас.
Музиката на Бетовен
е жив кошер светлина.

Тя звучи и се въззема
до самите небеса...
Ах, живота е жужене
с мигове от чудеса.