Поезия

Петко Шаламанов е автор на няколко стихосбирки, между които "Кладенец", "Мълчи денят" (две издания), "Ако", "Самодивско мляко". Издал е и художествено-документалната повест "Гореща земя" (две издания). Член е на СБП.
Стиховете са от току-що излязлата от печат стихосбирка на поета "Упорство".

Плачът на едно момче

Колко ли съм странна?
Толкова далечна...
Раната ми ранна
ще е рана вечна...
Дето и да ида -
все еднакви хора.
Връщам се с обида,
с пареща умора:
правото - безправно,
можеш, а не може...

...Пак заспивам бавно
и сънувам. Боже,
не сънувам - ето
я ръката, само
галва ми лицето
и изчезва... Мамо!

От леглото рипвам,
няма сълзи, вопли.
Бузките опипвам -
как са топли, топли...


19 февруари - 5 часа

В този ранен
и ранен
най-български ден
камбанен глас
като вихрушка
душата ми разлюшка:

"И за жалби,
и за плач
времето отмина -
Златен Бяс - нов палач -
заробва
и загробва
теб,
и не само теб, Родино!..."

Разлюшквай ти,
камбанен глас,
в този ранен час -
5 часа -
мене
и самите небеса...


Бетовен

Светкавиците - палки побеснели -
свистят от злост. Небесните чинели
избухват в смях и тягостно изхлипват...
Като градушка звуците се сипят.
Полита ехото в бездънни бездни,
завръща се и постепенно чезне.
А вихрите надуват сто тромбона
и леден тон с изгарящ стон се гони.
И гръмва удар в свода - тъмен тъпан.
Кънти в земята глух и тръпен тътен.
Но звънват боровете - тънки струни -
и капят звуци - тихи, сребролунни...
И лудият ехтеж, и стонове, и гръмове
в най-нежната мелодия заглъхват.
Хармония извира от Всемира...

Сам, оглушал, Бетовен дирижира...


Пъстроцветно зарево

   "А защо с крила ти, боже,
   пеперудите дари?"
                П.К. Яворов

Малка, крехка пеперудо -
пъстроцветно зарево,
скачаш и въртиш се лудо
в мимолетно тържество.

Твоят танец, ах, да може
да не спира миг дори.
А защо с крила ти, боже,
пеперудите дари?

Закълби се облак свъсен,
вдигна се вихрушка зла:
ще наръсят, ще накъсат
чудотворните крила.

Аз ще скрия твоя полет -
ще танцуваш в моя сън.
А на следващата пролет
отлети навън, навън...