Поезия

Да хванеш бика за рогата

Сега си даваме сметка, че когато

ми казаха: Не си за нашто ято...

аз имах намерение

да пиша истински стихотворения, 

тоест - да хвана бика за рогата. 

За истинско стихотворение

не се изисква време. 

И никой никога не ти го дава. 

Защото то те заслужава 

и те наблюдава. 

Бикът към мене иде. 

Но аз се вкопчих в двата рога, 

тъй както знам и както мога. 

Напред-назад... назад-напред...

Не си, не си герой...

И вече толкова години 

ни аз, ни той 

възнамерява да се спре. 

Каква ли изненада ще ми спретне...

Дръж се, казвам си, Велине. 

Бол рискови моменти. 

Но аз съм си арбитър. 

Поеми от фрагменти. 

Нов Хаджи Димитър. 

Даже

1. 

Какво ли не посяга на живота - 

катастрофи, болести, плюс възраст...

И за всяко нещо сме завързани, 

даже сме му впримчени в хомота. 

Тази дума даже тук е важна. 

Тя е вътрешната ни голгота...

Да ни отведе и ни накаже. 

2. 

Даже ме написа, каза даже. 

А пък аз си мислех, че не съм ти 

симпатична, че съм под етажа

на Поета, устремил се къмто

някакво не знам къде съзвездие. 

Но и аз съм в правото да кажа

своя дума в Болката Поезия. 

Думи под линия

Кой кога ще умре - 

не е тема за разговор. 

Я стани по-добре, 

бедни ми Лазаре, 

и тръгни... Давай, давай, 

без да казваш: Не мога...

Ето, виждаш ли - можел си. Браво. 

Пак не хлътна във моргата. 

Време за поезия 

Всяко време е за поезия, 

щом посягам към белия лист. 

И ще видим какво ще излезе. 

Нищо чудно да чуя и бис. 

Нищо чудно да кажете: Браво, поете. 

Твоят стих е мехлем за душите ни...

И макар да съм безмонетен, 

най-висока цена да ми внушите. 

Не внушение, не. 

Аз си зная цената, 

не се блазня дори от "Блазе ти..."

Аз не съм се вторачил в луната, 

а съм всеки тук Хикс, Игрек, Зет. 

Друго нещо под линия

Прескочих трапа, 

хей, 

прескочих трапа...

Не се прескача този трап, 

мой трапере. 

Та я кажи

с какво го трампи, 

щом казваш, 

че си жив. 

Жив е той 

Нещо пак се отпуши. Шурти. 

Бяло мляко - сякаш Бяло море. 

То било стихотворение. 

Виждам птичи пунктири

над мен да се реят. 

Дядо Боже, 

здравей. 

Аз съм този, който все не умира. 

Още нещо под линия

Ти си пак на Файтона. 

Вкусваш пак на живота планктона. 

Този вкус е тръпчив

и лечебен. 

И е само за тебе. 

Пак камшикът звучи: 

Дай газ, 

Пегас. 

Респект

Какъв респект от белия лист. 

Съзирам в него бяло знаме. 

Мярка се дори в съня ми. 

И се събуждам слисан. 

Паля нощна лампа, а той

лежи до мен и казва: Ти си...

пра-правнуко на монах от Атон. 

Превъзмогване

Да запееш, когато не ти е до песен, 

значи знаеш, че някой те слуша. 

А на теб ей сега ти е до SOS. 

От главата ти се вдига пушек. 

Но ти си казваш по прежнему: Нейсе...

И запяваш, макар да не ти е до песен. 

Черней, горо, черней, сестро...

Май запява след теб и дълбокият лес. 

Още думи под линия

Все още стиховете ми

идват по прежнему, 

но аз вече не ги бакаря, 

казвайки си: Хайде, карай, 

положението е безнадеждно. 

А те се изнизват - отлитат, отлитат...

Аз подире им гледам с нежност, 

докато не чуя петлите. 

Висока цена

На Татяна, Бойка и Елина 

Тези мои златни деца, 

дето имат по-висока цена 

и от златото, 

те са истинските ми стихотворения. 

Питайте Пенчо Чернаев. Той знае. 

Неделим сонет

Мълчание... Но пак у мен напира

и търси изход словото. Отдушник. 

И пак компромиса избирам - 

ще ми помогне, уж. 

Пак тръгвам в три и половина. 

Пак свети тази нощна лампа 

за мойта трудова повинност. 

Отдалечавам се от трапа. 

Изплюй, поете, това камъче, 

или го удави в мълчание. 

Ще си остане неделим

последният сонет, Сизифе. 

Но камъкът, облян със дзиф, 

ще го приеме ли Олимп...

Преданост

Смъртта не може всичко тук да може. 

С живота май сме фифти-фифти...

Към връх Безбог ме носи лифта, 

смъртта съвсем отблизо ме тормози. 

По здравото въже проблясва ножа

и аз се чудя как съм още жив. 

Смъртта във лапите си ме държи. 

Животът е в дълбокото подножие...

Не бягам от живота и не бързам

смъртта да срещна, но летя над риф. 

Кръвта шуми в ушите като бързей. 

И се държа на Господ-Бог за шлифера...

Добре е, че Добринище ме гледа

и движи вагонетката, в която

към връх Безбог се нося над 

смъртта, 

все още на живота предан. 

Все още

Няма птица с едно крило, 

както няма за мен некролог, 

щом съм все още жив и читав. 

И естествено, че предпочитам

да се трудя, тъй както аз мога. 

И ме кара на песен. 

Харесвам се... не се харесвам...

Автоепикриза

Аз съм човек уязвим, не крия.

Лесно излизам от равновесие. 

Пея, но не се харесвам. 

Да си призная - не пея, а вия. 

Пиша си сам сега епикризата. 

Добре, че излязох от криза. 

Ето такъв съм - болен, но влюбен

в живота. 

И пак ми е хубаво. 

Маховик на времето

Вчера Апостола се превърна

в маховик на времето. 

Защото времето е в него 

и той е във времето. 

Тази заран денят припламна

като чиста и свята република. 

Сполай ти, Апостоле. 

Несвършващо време за заедно

Ти не се уплаши от изгаряне. 

Ти изгоря, но ето - виж: 

сега ми светиш ти, 

повтаряйки: 

Добре, 

че ти гориш...

Музо, 

нещо съм гузен.