Поезия

Велизар ВЕЛЧЕВ е роден през 1952 г. в село  Хайредин, Врачанско. От много години живее и работи в Габрово. Учил е в Техникума по механоелектротехника в Габрово, а след това във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", специалност българска филология.
Работил е като фолклорист в Дома на хумора и сатирата, редактор в литературно-художествения алманах "Зорница", драматург в Драматичен театър "Рачо Стоянов" в Габрово, журналист във в. "Габрово днес" и "100 вести".
Публикувал е "Колелото на живота", сборник народни анекдоти, пословици и поговорки (1987), на поетичните книги "Други самотности" (1995), "Съдържание" (2001), "НепоносСимост" (2007) и др.

ЛУДИЯТ,
ОСОБЕНО КОГАТО МИ ШЕПНЕ,
ЧЕ СЕ ЧУВСТВА
САМ КАТО КЛАМЕР
НА ДЪНОТО
НА МОЛИВНИКА

Когато
бивах с нея
се чувствах
толкова свободен,
колкото
ако бях сам.

Така полека
почнах да наричам
любовта си
самота.

И също тъй полека
започнах
да намразвам
свободата...



ОЩЕ НЕ МОГА
ДА ПРИВИКНА
СЪС ЗАЗОРЯВАНЕТО

А толкова не бих искал да съм тук.
И толкова не бих желал -
оттатък.
Но слепи са пространствата на юг.
И слиза ниско влагата.
В земята.

И зреят полегатите треви:
все тъй делят -
на мъртво и на живо.
Човекът,
който цял живот върви,
е тъкмо този,
който си отива.

...Аз вече си прощавам,
че живях.
И че сега, на тръгване,
оставам.
Щадете честно мъртвите.
Без тях
това не би могло
да продължава.



СИ ПОЗВОЛЯВАМ
ДА ВЯРВАМ,
ЧЕ ШОСЕТО ЗАВИВА
САМО ЗА ДА МИНЕ ТАМ,
ДЕТО СВЕТЯТ
КАТО ПАЛНАТИ БРЕЗИТЕ

Има един автобус,
който тръгва
през зимата.
(Трябва добре да закусиш
и да внимаваш - да не настинеш.)

Той ще мачка локвите с кал
и ще раздухва
снежинките.
Ти ще се стоплиш,
ще снемеш шала си.
Ще минат години.

Аз ще те чакам
на спирката.
Предпоследната.
(Искам да попътуваме заедно!)
Да се возим из мрака.
Из непрогледното.
И да достигнем
до края му.


БЛАГОДАРЕН
НА ЕДИН ЪГЪЛ
ЗА ТОВА, ЧЕ КОГАТО ИЗПРАЩАХ
ДО НЕГО, РАЗБРАХ:
УСЛОВИЕТО ЗА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ,
НЕ Е ДА СЕ ПРИБИРАМЕ НАВРЕМЕ

Ако някой тръгне с теб
по една пътека,
няма значение
колко дълга ще бъде тя.

Важното е да бъде вървяна леко.

И край пътеката
да цъфтят цветя.