Поезия, излята от неудържим устрем и динамика

Продрум Димов

Струва ми се, че именно такъв характер носят горещите лирични ритми, излети сякаш на един дъх, в най-новата поетична книга на Мариана Александрова "Когато ветровете полудяват", публикувана наскоро от издателство "Български писател".
Авторката, която е с подчертана амбиция и безспорно дарование, беше забелязана в литературните ни среди с успешната поява на първите й стихосбирки - "Импресия в бяло" (1997), "Смълчано настояще" (1999), "Дисекция на болката" (2003), "Небе за връщане" (2005). В тях намериха отражение както дълбоко лични преживявания, така и общественозначими социално-психологически проблеми, разтърсващи болезнено обезпокоената душевност на нашия съвременник.
В сюжетно-тематичен план, особено в емоционален аспект, "Когато ветровете полудяват" се явява естествено продължение на творческото й присъствие в съвременния литературен живот. Но, както споделя самата авторка, в това произведение се е постарала да разкрие чрез иносказателното поведение на природата и нейни компоненти (вятър, река, море, планина, птици) напрегнатия и динамичен свят на лиричната героиня.
Стиховете са композиционно обединени в два основни цикъла: "Площадът" и "Късно причастие". Отделните стихотворения не са разграничени със заглавия, а органически се преливат тематично едно в друго, пренасяйки ни непрестанно в повишаващия се градус на душевните преживявания. А всички те извират от парещите дълбини на сърцето, изтерзано от попарените светли пориви и надежди.
Новата творба на Мариана Александрова завладява с богатата образна система, като на преден план в художествено-естетическо отношение е изведено покоряващото битуване при сътворяването на поетичната тъкан на ветровете. И това, разбира се, никак не е случайно. В техния неуморим жизнеутвърждаващ полет е въплътен благородният стремеж на човека към доброто, което все се изплъзва от ръцете на забързаните ни дни. Затова и всички най-красиви мечти и въжделения се свързват с безкомпромисния повей на ветровете, които ще помитат всички злини по своя път.
Мариана Александрова е творец с невероятно чувствителни сетива, които улавят дълбоките социално-психологически сътресения на раздиращия се от злоба и фалш ден.
С не по-малко напрежение на своята креативна душевност авторката отвежда и във втория цикъл "Късно причастие". В него на фона на изискана словесна живопис, използвайки поведението на природата, поетесата докосва читателя до своя неспокоен и сгорещен интимен свят. Тук няма поза и несръчно театралничене, всичко е дълбоко изстрадано, преживяно и споделено със завидно откровение.
Стиховете на Мариана Александрова както в социален, така и в интимен аспект се отличават с високи художествено-естетически достойнства, те говорят за натрупан солиден творчески опит и стилно-езикова зрялост.