Поетичният свят на Пеньо Стоянов

Поетът Пеньо Стоянов отново ни предлага стихове с поредната си книга "Търси се кавал!" Тя допълва и разширява неговия поетичен свят, в който сполучливо съжителстват житейският реализъм, романтичната извисеност и хуманизъм, пише Иван Стойчев в предговора към новата книга на Пеньо Стоянов, с илюстрации на Валентин Голешев.
Пеньо Стоянов е известен и утвърден поет от с. Садина. Той измина дълъг път до творческото си съзряване. Помня го още с първите му поетични творби, писани, когато учеше в Поповската гимназия. Още тогава неговото име започна да се среща в средношколската периодика. Неговият поетичен глас започна да укрепва по време на следването му в Шуменския институт за учители. Спомените ме връщат в това време. Пеньо Стоянов набираше творчески сили - участваше в литературни вечери, предлагаше свои творби за обсъждане в литературния кръжок в Института, печелеше призови места в конкурси. Това бяха романтични, незабравими години. Разбира се, като истински поет той се разви по време на студентските си години в Софийския университет "Климент Охридски". Литературата и особено поезията бяха станали смисъл на живота му. Поетът се учеше от голямата руска и съветска литература. Негова икона беше Сергей Есенин, чието влияние се чувстваше в някои негови творби. А от българските поети най-много боготвореше Иван Пейчев, с когото дори поддържаше известно познанство, отбелязва Стойчев.
Забележително събитие в живота на Пеньо Стоянов беше появата на първата му стихосбирка "Тихи песни". Тогава изкарахме една вълнуваща вечер при появяването й на бял свят. После през година, през две се появяваха нови стихосбирки и той се наложи като забележителен, интересен и оригинален автор. Поезията му не може да се обърка с никоя друга. Той си наложи собствен почерк - борави с много първичен, неподправен изказ, понякога с огрубяващ оттенък. Тази специфика на езика му придава подкупваща сила, прави го лек за възприемане, с естетическа привлекателност и оцветеност.
Професионалната реализация на Пеньо Стоянов е като учител в родното му село, където бе и директор на училището. Приоритетна тема в поезията му е родолюбието. Поетът е неразривно свързан с родния ни край. Много са неговите поетични изповеди и откровения. Поет с голямо човешко сърце, винаги е отворен към доброто, заключава Иван Стойчев.
Първото ви усещане при срещата с тази книга сигурно ще бъде за болка и страдание, за разочарование, за заглъхнали кавали и опустели ниви, за отминали дни на радост и щастие. Не, тези стихове не са изповед на обречен, на загубил вяра човек, на излъган в себе си поет. По-скоро те са тъжната песен на един чувствителен - поживял и много видял в житейското си поприще творец. Такъв е Пеньо. От младини, та до своята 80-годишнина и е щастлив по своему, че има обичаното Садина, дълбоки и незаглъхващи спомени, както и сърце, което ражда още стихове, пише Божидар Николов, редактор и издател на "Търси се кавал".