Поетични и пластически метафори на космогонията

Иван Маразов

Иван Гранитски кръщава новата си стихосбирка "Начала". Заглавието подсказва, че трябва да очакваме космогонична проблематика - нали и в древногръцката натурфилософия arche са началата, "корените", които създават и подреждат света: вода, огън, земя, въздух, безпределното. Авторът дава на елементите ( "първични същности" свое собствено тълкуване ("Квартет"). В "Предчувствие" виждаме

как покълва семето на Хаоса
в нивата на подредеността

Големият художник Борислав Стоев създава поредица графики и акварели специално за стихосбирката. Те не са илюстрации, а живописни и графични преводи на идеите на поета. В този смисъл те представляват паралелен на поетичния изобразителен текст.
За Гранитски Началата всъщност въплъщават основния въпрос "Кой съм Аз?". Понякога няма отговор, друг път ролята на човека е да "отваря очите", да "чува тишината". Защото осмислянето на "внезапните вихрушки" в сътворението е "изначалната сила на всички начала" ("Скиталчества").
Естествено е в мистериалния свят, който Гранитски изгражда в стиховете от книгата, основна роля да е отредена на "Съдбата". За него тя е непознаваема, като изход от "игра на зарове". Тази метафора има архетипичен произход.
Понякога Иван Гранитски преднамерено се обръща към епични образи и герои, вече утвърдени като знаци и значения в общото съзнание и колективното подсъзнателно.
... Образите на вихрушката, фъртуната, вихъра, халата, стихията, фурията, бурята, сферата, на цикличното повторение (кръговрата) колелото на живота са философски символи на космогоничния, или социогибелния процес, на световната гибел, в центъра на  която може да бъде и човекът. Както в повечето от граждански ангажираните стихове на Гранитски, космогонията е като че ли преобърната и това облъхва поезията със социален песимизъм.
Освен сурови и най-често доста мрачни като анализ (предчувствие видения за бъдещето обаче Гранитски е способен на дълбоко лирични откровения (в циклите "Пейзажи" и "Avis rara").
Образите, цветовете, линиите и думите в поезията на Гранитски се допълват и превеждат взаимно, за да създадат философските поетично-пластически метафори за вселената, социалния космос и хаос, човешкия живот и смъртта, за "графиката тайна на душата".
В графиките на Стоев, разделящи поетическите цикли в стихосбирката, ще открием онази смесица от материалност и визионерство, която е присъща и за Гранитски. Вътрешната композиционна ритмика на виртуалния, но плътен пейзаж, населен с видения, отговаря на поетическия такт, цветните петна сякаш превеждат постоянните колоритни епитети на поета. ( Из послеслов към стихосбирката "Начала")