Подсказките
/ брой: 109
Ако години наред родителите масово се чудеха кому е нужно да се препитват всички четвъртокласници на национално външно оценяване, тази година въпросът се задава с още по-голямо основание. Няколко училища бяха хванати в нарушения, сред които се откроиха най-вече подмяната на диктовки, дописването им от квестори и преписването им от ученици. Случаите действително са пренебрежимо малко на общия фон явили се, но пък колко ли други непозволени практики не са хванати? А сега кой ще вярва, че децата се оценяват справедливо, че на базата на резултатите им могат да се правят анализи за подготовката им, че с малките матури се показва положения от учителите труд?
Сбърканите, заменени и дописани диктовки компрометираха окончателно цялата идея на националното външно оценяване и преценката на постигнатите компетентности. Ако досега то беше приравнявано с психически тормоз над децата, сега вече окончателно може да се нарече пародия на изпитване.
От другата страна са и онези учители, които са изправени пред стреса трудът им да бъде оценен само на базата на тези изпити, а слабите резултати да изложат цялото училище под прицел. Добре знаем, че учебните заведения не са еднакви, нито равни. В тях не учи средностатистическа група, в която има напористи отличници и бездейни двойкари. В масовия случай в крайни квартали на големи градове, в малки градчета и селца учат деца, живеещи и развиващи се в по-различни условия, които имат и различни възможности и способности от други техни връстници. Разликата трябва да се признае, а не да се замита и да се търси начин да се преодолее. А за това няма да помогнат общонационални изпити, които само отчитат, че в селото Х децата нищо не знаят. Подобни оценки не са нужни никому. Необходими са действия, за да се помогне на тези ученици и техните учители, вместо те дружно, вероятно и с мълчаливото съгласие на родителите, да продължат да мамят системата с подсказки.