Подскачащи топки

Колко лесно е за обикновения човек да се изгуби в тинята на безотговорните институции. Уви, твърде често, когато някой има проблем, решението, дори и на пръв поглед лесно, бива удавено в поток от бюрократични спънки. А ако се изисква намеса на министерства, агенции или дирекции - започва скорострелно подмятане на отговорността от едно ведомство на друго. "Прехвърляне на топка" трябва да се обяви, ако не за национален спорт, то за държавническо-ведомствен.

Поредният случай на опитите на държавата да се отърве от отговорността по вземане на решения видяхме в община Садово. Безброй пъти, години наред, местната власт предупреждава за опасния незаконен добив на инертни материали в района. Вместо да предприеме мерки, държавата, воглаве с компетентните органи, се скатава и крие зад документални проверки. За капак, ако попитате чия е собствеността на десетки подпорни стени и язовирни съоръжения - отговорността отново започва да подскача като топка от един при друг управленец. Ама за хвалби и рязане на лентички, за обществени поръчки и усвояване на еврофондове - всички са на линия.

Хората кучета ги яли, така поне изглежда от "загрижеността" на управляващите, които хал хабер си нямат от превенция. Сещат се за предупрежденията, след като автобус катастрофира тежко (при Своге), дига се скъса (Катуница), река или язовир прелее (не един и два случая). Като се обърне каручката, пътища много.

Управниците сякаш не знаят, че хора живеят и извън жълтите павета в София. Дори крайните квартали на столицата пищят, че са забравени. Какво да кажем за малките планински и погранични райони? Ако не ги довършат порои и свлачища, това може да стане заради липсата на лекари и аптеки. А властта за всеки случай оряза и субсидиите за превоз в труднодостъпни райони. Песен е да живееш в България. А политическата отговорност подскача и се удря от една затворена врата в друга.