09 Ноември 2024събота01:00 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

На фокус

Поднебесни илюзии

Китайските инвестиции у нас са като извънземните, всички говорят за тях, но никой не ги е виждал

/ брой: 120

автор:Евгени Гаврилов

visibility 2201

Проектът АЕЦ "Белене", освен със скандалите, може да бъде погледнат и от друг ъгъл. Ако бъде реализиран, той ще превърне Китай в най-големия чуждестранен инвеститор у нас. Както е известно, в момента за изграждането на новата ядрена мощност e актуален интересът на най-голямата държавна енергийна компания в Китай - China National Nuclear Corporation (CNNC). Намеренията на CNNC, както и на други китайски компании станаха известни още през 2016 г., но тогава все още правителството не беше решило дали да възражда строежа на АЕЦ "Белене". 
Конкретният казус поставя по принцип и друг, по-общ въпрос - за китайските инвестиции у нас, за които се говори под път и над път. Ако човек проследи всички информации по темата, ще остане с впечатление, че по граничните пунктове на страната са се наредили опашки от китайски инвеститори с куфарчета долари и чакат само сигнал, за да превземат държавата. А нищо подобно няма. Многобройните китайски делегации, които идват у нас, просто събират информация. Те посещават и други страни в региона и след това много добре си правят сметката къде им е най-изгодно да си вложат парите. А подобна равносметка не е в полза на България.

Мащаби

Държави с мащаба на България, Сърбия, Унгария, Гърция, Румъния, за икономическото си развитие разчитат предимно на пари отвън. А Китай е желан навсякъде в това отношение. Една финансова инжекция за всяка държава е сериозен стимул за правителството. Какво показва статистиката. В Унгария китайските инвестиции са 2,8 млрд. долара, в Сърбия са над 1 млрд. долара. Долу-горе толкова са и в Гърция. У нас за последните 10-12 г. китайските инвестиции  са 85 млн. лв.
Теорията, че Сърбия не е член на ЕС и това помага за ръста на инвестициите от Китай, е наивна. Унгария и Гърция са в ЕС, но това не им пречи да привличат китайски пари. Основната причина едни инвестиции да се случват или не, e политическата атмосфера в съответната страна и способността на управляващите да защитават националните интереси.
Гърция, която сключи стратегическо споразумение за партньорство с Китай, е само един от примерите в това отношение. Интересите на Пекин са свързани с контейнерните пристанища в Пирея и Солун и строежа на офшорен комплекс от вятърни електроцентрали с мощност между 200 и 300 мегавата.
В Румъния китайците финансират с 1 милиард евро строежа на нова голяма топлоелектрическа централа и влагат средства в изграждането на ветрогенераторни паркове, в инфраструктурата, селското стопанство и минното дело.
На Сърбия китайската Exim Bank отпусна кредит от 1 милиард евро за модернизиране на две електроцентрали и за построяването на мост над Дунав. Китайски консорциум участва и в проекта за нова топлоелектрическа централа на стойност 2 милиарда евро. В Македония по поречието на р. Вардар Китайската банка за развитие инвестира 1,5 милиарда евро в 12 водни електроцентрали. Китайският юан стигна и до Словения, а в Хърватия китайци ще разширяват транспортната мрежа с нови пътища, жп линии, летища и пристанища. До 2010 г. китайските инвестиции в България включваха една фабрика за стъкло, един соларно-енергиен парк и заводи за производство на телевизори и климатици. Като цяло китайските капитали за периода 1996-2010 г. възлизат на едва 17,5 млн. евро.

Опит


Според информация от министерството на икономиката се работи по проекти за създаване у нас на предприятия за производство на олио, за електрически автомобили, за монтаж на скоростни влакове, като проектите обаче са в твърде начален етап на проучване. Развитието на търговско-икономическите отношения между България и Китай през последните години се характеризира с увеличаване на българския износ и нарастване на двустранната търговия като цяло, твърдят от икономическото министерство.
Току-що завърши и посещението на министъра на икономиката Емил Караниколов в Поднебесната империя. Според него през последните години износът ни за Китай се е увеличил седем пъти и е надхвърлил 600 млн. долара. Вносът от Китай през последните десет години също нараства, но с далеч по-умерени темпове - от 961 млн. долара през 2006 г. на 1,076 млрд. долара през 2016 г.
Заедно с държавите от Близкия изток напоследък китайците се оказаха едни от най-често споменаваните потенциални инвеститори в България. Те винаги се свързват с най-грандиозните проекти и с най-мащабното политическо говорене около тях. Китайските вложения се чакат навсякъде - и  в тунелите под Шипка и Петрохан, и в индустриалните зони, и при бубите в Монтана, и в нивите на Видин и на буренясалото летище на Стара Загора, което щели да превърнат в мост между Европа и Азия, в новите заводи за камиони и автобуси и електромобили. Навсякъде ни се привиждат китайци, на магистрала "Черно море", на третия мост над  Дунав, а заводите за електробуси в България станаха четири...
 Най-често обаче резултатът от тази шумотевица е нулев. Реалните китайски инвестиции у нас се броят на пръстите на едната ръка (ако не броим китайските ресторанти). Освен завода за фураж край Добрич на "България Тианшинонг фийд ко", другите инвестиции са в придобиването на земя или дялово участие от около 10% от "Уолтопия". Най-известното китайско предприятие у нас пък - заводът, сглобяващ автомобилите на "Грейт уол", което вече фалира, си е всъщност българска инвестиция. Най-сериозно е присъствието на китайски инвеститори в проекти в областта на енергията от фотоволтаични източници.
Изключваме концесията на летище Пловдив, която бе сключена през пролетта на тази година, защото тя не е чисто китайска. Концесията бе спечелена от консорциум между китайската компания "Хайнан" и регистрирания в Холандия фонд "Пловдив Еърпорт Инвест", зад който стои Европейският инвестиционен фонд.

Активност

Всяка поредна порция китайска инвестиционна активност по правило се свързва с участието на хора от властта, главно премиер и министри, в срещи на високо равнище в Китай или на специализирани форуми у нас. Те имат една обща особеност. Там винаги се говори само в бъдеще време, което така и не идва. От Министерството на икономиката обясняват, че подходът на китайската страна към инвестициите е бавен и сложен, като най-напред е необходимо да има подкрепа от страна на държавата и осигурена институционална подкрепа от двете страни, преди дадена компания да реши да инвестира. След това се преминава към процедура по подписване на меморандум за разбирателство и едва след това се пристъпва към договаряне на конкретни условия за инвестиране. Затова се създава впечатлението, че делът на реализираните проекти е малък спрямо заявените интереси, твърдят от министерството. Проблемът е и в това, че у нас всяко опипване на почвата българските бизнесмени приемат напълно сериозно.
За това въртене на празни обороти има ред причини. На първо място е стремежът на родната власт и бизнес да пробутат всякакви безумни проекти с надеждата, че китайците биха участвали на базата на някакви неикономически мотиви. За китайския бизнес обаче има два приоритета - купуване на високотехнологични компании и придобиване на висок пазарен дял. И в двете области България няма какво толкова да предложи. Практиката показва, че китайците първо отиват в Западна Европа, после в Полша и едва ако там нищо не се получи, идват в България и Румъния. Русия я изключваме от схемата, защото там отношенията са други.
Това е и основаната причина китайският бизнес да се насочва към ВЕИ пазара (не само в България), който се ползваше с преференциални тарифи и дългосрочни договори. Като се смени законът, всички китайски проекти изчезнаха. Всички китайски инвестиции в чужбина се извършват с евтин държавен ресурс. Това позволява на китайския бизнес да поема и по-големи рискове, които граничат с мегаломания. Пример за това има и у нас - бизнес зоната, предложена от Shenzhen City Porter Business Management. Тя трябваше да струва 2 млрд. долара и да  обслужва 100 хил. компании. В крайна сметка се оказва, че китайските инвестиции у нас са като извънземните, защото всички говорят за тях, но никой не ги е виждал.



С Катар безполезно разменяме делегации


Подобно е положението и със инвестициите от друга знакова държава - Катар. Както е известно, това е една от най-богатите страни в света заради износа на природен газ. Парите, спечелени от неговата продажба, са инвестирани разумно в цял свят. Създаденият през 2005 г. Катарски инвестиционен фонд има над 335 милиарда долара активи. Той е собственик, или има дялове, в банките "Креди Суис" и "Барклис, гигантът в търговията с полезни изкопаеми "Гленкор, бижутерийната фирма Тифани и футболният отбор "Пари Сен Жермен". В България, за съжаление, няма катарски инвестиции. Идеите за развитие на двустранния бизнес са още от времето на първия мандат на премиера Бойко Борисов. Посещението на наша правителствена делегация там стана причина и за уволнението на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.
Земеделието бе определено като приоритет в отношенията, но въпреки това не се стига до конкретен резултат. Провалиха се преговорите за инвестиции във фирмата "Градус". По едно време активно се говореше, че Катар ще участва в изграждането на двулентов скоростен път от Русе до Велико Търново и Стара Загора, но тази идея скоростно замлъкна. Най-големият резултат бе депозитът от 50 милиона долара, които Доха депозира през 2012 г. в Българската банка за развитие. Тези пари бяха вложени у нас в знак на добра воля срещу бъдещи инвестиционни проекти. През 2013 г. парите обаче бяха изтеглени от катарците по време на правителството на премиера Пламен Орешарски с мотива, че ББР не е успяла да предложи на Катар интересни проекти, в които той да инвестира. Пак през 2013 г. в Доха бе организирана среща на Катарския инвестиционен фонд с представители на ББР. Тогава бе обсъждана идеята за създаване на инвестиционен фонд за малки и средни предприятия по примера на Франция и Италия. Българската делегация обаче се отказва, защото инвестиционната стъпка е над 30 милиона долара и нагоре. Всъщност такъв е мащабът за малък и среден бизнес за катарците, докато при нас това се смята за едър бизнес. Експертите и познавачите на Залива коментират, че Катар няма да инвестира в нищо, което ние в България смятаме за среден бизнес, освен ако няма политическо решение за това.
Предложения, подобни на тези, направени по времето на няколко поредни правителства за инвестиции в обекти със статут на национално културно значение, или на практика в несъществуващото летище край Стара Загора, не биха могли да събудят интерес в държава, чийто инвестиционен портфейл надхвърля неколкостотин милиарда долара.

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 745

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 651

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 657

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 681

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 704

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ