Под игото на настоящето

Преди 125 години, през 1894-а, излиза като самостоятелна книга първият български роман "Под игото" от Иван Вазов. 

А през 2009-а, романът спечели първо място в "Голямото четене" - класация за най-любимите и четени български книги.

Може би именно тази класация е една от причините все пак "Под игото" да продължава да бъде в учебниците по литература. Въпреки желанието на мнозина той да отпадне оттам. 

Казват, че бил доста труден и архаичен за днешните ученици. Че не разбирали голяма част от думите, че събитията им били твърде далечни и непонятни. 

Това, последното, може да се окаже и вярно. След напъните през последните 30 години да бъде изтрита националната памет и понятия като "иго" и "робство" да бъдат подменени с "присъствие" и "съжителство". Отдалечаването на събитията става не чрез времето, а чрез опитите за забрава.

Аз съм чел книгата като ученик. И също не използвам голяма част от остарелите думи. Но това не ми пречеше да потърся значението им. Вярно е, че днешните ученици предпочитат клипчета, картинки, но си мисля, че няма нищо лошо в това да ги накараме да се поровят в интернет за някоя дума. 

Още като ученик харесах книгата. Допаднаха ми романтичните герои, съпреживявах с тях случващото се, страдах за тях... Знам, че и днес има такива ученици. Казвали са ми го. 

Идеята обаче е друга и е част от политиката за обезбългаряване. Вторачени чрез екрана на телефона в днешното съвсем негероично време, да не могат да видят духовното пробуждане на нацията ни, промяната в мисленето на хората. 

Защото негероичното време предразполага към апатия, безразличие, сън...

Романът е сред произведенията на Вазов, в които той се връща към славното време на Възраждането и борбите за национална свобода като алтернатива на "епохата на дребните характери", дошла след Освобождението. Той вече е написал "Епопея на забравените".   

Друг важен момент е, че Вазов пише "Под игото", докато е в изгнание в Одеса. Принуден е да емигрира по политически причини след гоненията срещу русофилите по време на Стамболовото правителство. 

Правя паралел между тогавашното време и днешното. Нима днес не властват дребните характери? Нима днес русофилите не са преследвани? Нима днес не сме под иго - ако не в пряк, то в преносен смисъл...

Но аз си мисля, че "Под игото" е вечен роман. Поне, докато има робство. Докато имаме нужда да помним миналото си. Докато ни има. 

Защото вярвам, че не са малко младите хора днес, които ще посочат "Под игото" отново за своя любима книга. Заради порива към свобода...